Решение № 19603 от 19.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19603 гр. София, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20261110105000 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

“ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД е предявило срещу “Застрахователно акционерно дружество Аремеец” АД иск по чл. 411 КЗ за сумата от 100 евро - частичен иск при пълен размер на вземането от 1233,91 евро - непогасен остатък от вземане за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху л.а. “Б***” с рег. № ЕА **, обект на сключен при ищеца договор по застраховка “каско”, обективиран в застрахователна полица № 440124220016800, настъпили при ПТП от 24.04.2025 г. в района на паркинга на компас “Панчарево парк”, по вина на водача на л.а. с рег. № СВ ***, чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на събитието в ответникът, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (24.02.2026 г. ) до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка платил застрахователно обезщетение за щети върху автомобил, причинени при ПТП по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на събитието е ответникът. По извънсъдебно предявена претенция ответникът извършил само частично плащане на предявеното вземане в размер на платеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски. Търси се непогасеният остатък от вземането.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва иска. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор по застраховка “каско” по отношение на л.а. “Б***” с рег. № ЕА ** с довод, че не е спазена 1 изискуемата за действителност на договора писмена форма, доколкото представената застрахователна полица не била подписана от страните по договора. Оспорва иска с аргумент, че платеното застрахователно обезщетение не отговаря на действителния размер на вредите, като същото било завишено. Възразява, че ремонтът на автомобила не е следвало да се извършва в официалния сервиз на марката и модела на автомобила, защото към дата на произшествието е бил изминал период, по - дълъг от 3 години, от първата регистрация на автомобила, като не е доказано автомобилът да е подлежал на гаранционно обслужване и при условие, че не е представен документ за удължена гаранция. При това в случая не били приложими цените за авточасти от официалните вносители и нормовремената за труд на официалните сервизи, а били приложими средните пазарни цени на авточасти и часовите ставки на неоторизирани автосервизи. Ответникът поддържа, че с извънсъдебно плащане на сумата от 7257,18 лева по процесната щета изцяло е изпълнил задълженията по повод конкретното събитие.

Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка е платил застрахователно обезщетение в твърдения размер за щети, които са предизвикани по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на събитието бил ответникът и действителния размер на причинените вреди.

Страните не спорят, а и от събраните доказателства се установява, че на 24.04.2025 г. в района на паркинг на комплекс “Панчарево парк” водачът на МПС с рег. № СВ *** при маневра за паркиране поради недостатъчен контрол върху автомобила и неосигуряване на безопасно разстояние е ударил паркирания л.а. “Б***” с рег. № ЕА **. Няма спор, че вина за произшествието има водачът на МПС с рег. № СВ ***, който е допуснал нарушение на нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.

Не се спори по делото, а и от събраните доказателства се установява, че застраховател по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на произшествието спрямо водача на МПС с рег. № СВ *** е ответникът.

От приетата като доказателство двустранно подписана полица по застраховка “каско на МПС” № 440124220016800 (л. 82) се установява, че към датата на произшествието е било налице валидно застрахователно правоотношение спрямо л.а. “Б***” с рег. № ЕА ** по сключен при ищеца договор за имуществено застраховане.

Страните не спорят, а и от събраните доказателства се установява, че по повод щета, образувана във връзка с процесното събитие, л.а. “Б***” с рег. № ЕА ** е бил отремонтиран за сметка на ищеца за сумата от 9655,49 лева.

С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в натура (чл. 406 КЗ), застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - до 2 размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл. 411 КЗ.

Обемът на отговорността по чл.411 КЗ включва платеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски. Отговорността на ответника на претендираното основание не може да надвишава застрахователната сума (чл. 386, ал. 1 КЗ) и действителната стойност на вредата (чл. 386, ал. 2 КЗ). Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ).

Спорът по делото се отнася до размера на щетите вследствие на процесното събитие, за които ответникът отговаря на основание чл. 411 КЗ.

За установяване на стойността, необходима за възстановяване на вредите към датата на събитието, по делото е изслушвано заключение по съдебно – автотехническа експертиза, прието без възражения, което се кредитира от съда. Според заключението на вещото лице стойността на ремонтно – възстановителните работи за отстраняване на щетите, нанесени вследствие на процесното събитие върху л.а. “Б***” с рег. № ЕА **, определена по средни пазарни цени към датата на събитието и при влагане на нови части от алтернативен доставчик, възлиза на сумата от 7067,04 лева. Вещото лице е заключило, че при ремонт на автомобила при официалния сервиз стойността на ремонта възлиза на сумата от 9655,67 лева. Вещото лице е посочило, че към датата на процесното събитие автомобилът е бил в период на експлоатация от 3 години, 5 месеца и 9 дни и пробег от 28246 км. Отбелязано е, че освен в официален сервиз автомобилът би могло да бъде ремонтиран и в добре оборудван универсален сервиз, който разполага с необходимата техническа обезпеченост, с възможност за диагностика и инициализиране на електрическите системи, проверки, тестове и обучение след извършване на ремонта. При изслушване на заключението в открито съдебно заседание вещото лице е заявило, че ремонтът е следвало да се извърши в официалния сервиз или в автосервиз, който разполага със съответното оборудване за извършване на задълбочена диагностика, защото се касае за дейности, които са свързани с електрониката на автомобила.

В случая ремонтът бил извършен в сервиз на по - ниска ставка на труда в сравнение с официалния сервиз. Разликата се състояла в стойността на труда. Вещото лице посочва, че ремонтът може да се извърши и в универсален сервиз, ако разполага с необходимото оборудване.

Съдът приема, че в случая дължимото обезщетение следва да се определи по средни пазарни цени на части и консумативи, а не по цени на официалния сервиз на марката на увредения автомобил. В процесния договор по застраховка “каско на МПС” е уговорено щетите да се отстраняват при официалния сервиз (видно от отбелязването върху 3 застрахователната полица - “допълнителни договорености: официален сервиз”). Клаузите по застраховка „каско“ относно отремонтирането на автомобила в сервиз на официален представител на марката на съответния автомобил - 12.1.4 от Общите условия от застрахователния договор (независимо дали автомобилът е в гаранционен срок), не обвързват застрахователя, който обезпечава вредите по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите, и чиято отговорност е обусловена от тази на делинквента и се равнява на действителната стойност на вредите, съизмеряваща се със средните пазарни цени. В случая платеното от ищеца застрахователно обезщетение за причинените вследствие на процесното събитие щети надвишава действително претърпените вреди, защото е над средните пазарни цени и не се твърди (а и не се установява) автомобилът да е подлежал на гаранционно обслужване. Обстоятелството, че застрахователят е предоставил на застрахователя условия, съгласно които му осигурява по – добро обслужване и покрива по – големи от обичайните разноски, срещу договоряне и на по – висока застрахователна премия, не обвързва трети лица, които не са страни по договора (арг. чл.21, ал.1 ЗЗД), какъвто е ответникът – застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В случая не се доказва (при тежест на ищеца за това – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК) л.а. “Б***” с рег. № ЕА **, който към датата на процесното събитие е бил в експлоатация за период, по - дълъг от 3 години, да е подлежал на гаранционно обслужване. При това уговорката в застрахователния договор за отстраняване на щетите в официален сервиз (независимо от изтичане на гаранционен срок) не е обвързваща за делинквента, респ. встъпилия в неговите права застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, който има задължение да възстанови автомобила в положение, което е съществувало преди увреждането и този дължим резултат е постижим чрез ремонтно – възстановителни работи, определени по средни пазарни цени, при условие че е недоказано автомобилът да е бил в гаранционен срок.

В случая съдът следва да възприеме по - висока стойност на труда от тази, посочена от вещото лице при средни пазарни цени, при съобразяване на обстоятелството, че предвид специфичните увреждания, засягащи електрониката на автомобила, ремонтът не може да бъде извършен от всеки универсален сервиз, а само от такъв, който разполага със специално оборудване за диагностика и инициализиране на електрическите системи, проверки, тестове и обучение след ремонта. Това обективно води до увеличаване на стойността на труда, поради което съдът приема, че в случая цената на труда следва да се определи като осреднена стойност от определената от вещото лице цена на труда при универсален сервиз 30 лева без ДДС, и при официалния сервиз - 72,50 лева без ДДС, или осреднената стойност е 51,25 лева без ДДС. При това съдът приема, че размерът на ремонтните дейности следва да се формира по стойност на части и консумативи, определени от вещото лице по средни пазарни цени, и по стойност на труда в размер на 51,52 лева без ДДС. При това стойността на ремонта възлиза общо на 6642,40 лева без ДДС (4839,20 лева без ДДС за части и консумативи и 1803,20 лева без ДДС за 35 часа труд при цена от 51,52 лева за час труд) или 7970,88 лева с ДДС.

4

Предвид горното съдът приема, че в полза на ищеца спрямо ответника е възникнало вземане по чл. 411 КЗ в размер на 7985,88 лева с включени 15 лева ликвидационни разноски, чийто размер съдът приема за обичаен и установен на основание чл. 162 ГПК. Няма спор, а и от доказателствата се установява, че по отправена извънсъдебна претенция по повод процесното събитие същата е била погасена от ответника до сумата от 7257,18 лева. При това непогасеният остатък на дължимото вземане възлиза на сумата от 728,70 лева. От изложеното следва, че частичният иск е изцяло основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.