Решение № 765 от 13.07.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 765 гр. Кюстендил, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Ив. Атанасова при участието на секретаря Катя П. Николова като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Гражданско дело № 20251520101625 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е след връщането му за ново разглеждане от друг състав на съда с влязло в сила Решение рег. № 143/23.06.2025г., постановено по в.гр.д. № 623 от описа на Окръжен съд – Кюстендил за 2024г.

Производството е инициирано по искова молба, депозирана от Л. К. М. против В. Г. С..

В исковата молба се сочи, че страните се познавали от около година преди завеждане на иска по настоящото производство.

Твърди се, че ответницата постоянно депозирала жалби и сигнали срещу ищеца при работодателя му, както и при ръководните органи на ловната дружинка, в която членува.

Ищецът сочи, че на 14.07.2023г. Районна прокуратура образувала срещу него, по жалба на ответницата, преписка, в която жалба същата набедила М. в това, че на 04.06.2022г., в присъствието на Т. И. и В. К., отправил закана, че ще я убие, като освен това я и обиждал. В жалбата си С. сочела още, че на упоменатата дата, след като отишла да нагледа къщата си в ***********, се прибрала в *****, като към 15:30 часа в двора на съседа й В. К. заварила весела компания. Чувала музика и песни, а след това чула и гръм в близост до къщата си. След като излязла от двора на къщата, на около 2, 3 метра от оградата, заварила дете на видима възраст от около 10 години, което хвърляло пиратки в двора й. След 10 минути чула крясъци отвън, като при излизането й да провери какво се случва, заварила В. К. заедно с ищеца, като последният започнал да отправя закани и обиди към нея. Позвънила на телефон 112, 1 като при пристигане на двама служители на гранична полиция, дала същите обяснения за сигнала.

М. твърди, че на място били свидетелите Т. И. и В. К., като и двамата били категорични, че ищецът не е отправял закани към С., нито пък я е обиждал.

След случая на 04.06.2022г. ответницата подала сигнал срещу ищеца до началник ГПУ Гюешево с вх. № ****/16.06.2022г. по описа на РД „Гранична полиция“ – Кюстендил, където М. работел, въз основа на който сигнал и със Заповед № ****/27.06.2022г., била разпоредена проверка за извършено от мл. инспектор Л. М. – старши полицай в 01 група „Охрана на държавната граница“ нарушение на служебната дисциплина.

Жалба била депозирана и пред Председателя на ** на С. „Е.“, препратена по компетентност на Районна прокуратура – Кюстендил, заради което била образувана и гореупоменатата преписка с № ****/2023г.

По повод горното започнали проверки срещу ищеца. Същият, а и свидетелите, били многократно принудени да дават обяснения. Ангажирано с този случай било и вниманието на началниците на М., както и на други негови колеги, което довело до стрес и опА.ия дали същият няма да изгуби работата си, или, най-малкото, да бъде понижен или наказан. Ищецът сочи, че претърпял много силен дискомфорт, както на работното си място, така и в семейството си. Било понижено самочувствието му, ограничил контактите с приятелите си, затворил се в семейството.

Впоследствие било постановено Постановление на Районна прокуратура – Кюстендил по преписка № ****/2023г. от 03.11.2023г., с което било отказано да се образува наказателно производство срещу ищеца.

Досежно извършената при работодателя на М. проверка за нарушение на служебната дисциплина, същата отново установявала неоснователност на депозирания сигнал, което се установявало от справка за извършена допълнителна проверка по Заповед № ****/26.08.2022г. на МВР при РДГП – Кюстендил.

Независимо от горното, през целия този период – от депозиране на жалбата на С. срещу ищеца, до постановяването на отказ да се образува наказателно производство, последният претърпял големи неимуществени вреди, изразяващи се в психологически дискомфорт от опасността да има сериозни проблеми в работата си, вкл. да бъде наказан или понижен, както и да понесе наказателна отговорност за нещо, което не е извършил. Тези неимуществени вреди М. оценявал на 1000,00 лв.

Ето защо се поддържа искане да бъде осъдена В. Г. С., ЕГН: **********, с адрес: *********** да заплати на Л. К. М., ЕГН: **********, с адрес: ************ сумата в размер на 1000.00 / хиляда лева/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в набедяването му в извършване на престъпление на 04.06.2022г. в **********, представляващо отправена към ответницата закана за убийство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2023 г. (датата на депозиране на исковата молба в съда) до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и сторените по делото разноски.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор чрез пълномощника си адв. А. И..

Сочи се на недопустимост на заявената претенция.

Отделно, исковата молба не отговаряла на изискванията на чл. 127 от ГПК като 2 не ставало ясно за какво се търси обезщетение.

Искът бил и неоснователен.

Оспорва се изложената фактическа обстановка, като се твърди подаденият от ответницата сигнал да е предприет с цел защита, а не за да бъдат причинени вреди на ищеца.

В открито заседание пълномощникът на ищеца заявява, че не поддържа ответникът да е осъждан с влязла в сила присъда за престъпление „набедяване“ или да има сключено споразумение с прокуратурата за подобен вид престъпление, а че пред Районна прокуратура – Кюстендил е депозиран сигнал – жалба, в която се твърди, че ищецът се е заканил, че ще убие В. С. и я е обиждал, които обстоятелства от ищцовата страна твърдят, че са неверни. Сочи, че независимо от факта, че няма влязла в сила присъда за престъпление „набедяване“, то с оглед предявения иск съдът следва да изследва предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника.

Страните, чрез процесуалните си представители, поддържат исковата молба, респ. писмения отговор и претендират разноски.

Производството по делото беше спряно на основание чл. 229, ал.1, т.1 от ГПК и възобновено по искане на ищеца поради невъзможност за доброволно уреждане на спора.

От ответната страна са депозирани писмени бележки в предоставения от съда срок.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С Постановление от 03.11.2023 г. по пр. № 2378/2023 г. на Районна прокуратура – Кюстендил на основание чл. 213, ал.1 във вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК е отказано образуването на досъдебно производство по сигнал на В. С. до председателя на УС на сдружение – ЛРД „Елен“ срещу Л. М. затова, че на 04.06.2022 г. в ***** е отправил към нея обиди и закани.

Приложена е преписката, образувана в Районна прокуратура – Кюстендил, по препратен от председателя на ** на С. „Е.“ сигнал от В. С., в който се описват събития от 04.06.2022г. в *****, като се твърди, че ищецът в настоящото, като част от ловна дружинка „Е.“ празнувал в двора на съседа й В. К. и се приближил до къщата й, обиждал я с нецензурни думи, като й казал, че ще я убие, и въпреки обясненията й, че всъщност е помолила дете /сина на председателя на дружинката/, да спре да хвърля пиратки в двора на къщата й, М. е продължил заплашително да приближава вратата на двора й, но тя била заключена и той не е могъл да изпълни заканата си да я „бие“.

Детето също започнало да изрича клетви спрямо нея „да умре“ и пр., при което С. се обадила на тел.112 и пристигнали гранични полицаи, а тя ги помолила да останат малко, защото я било страх, че когато си тръгнат, М. ще я нападне физически. В този сигнал се сочело още, че същият текст С. написала в молба вх. №81-21-02/824/16-062022г. до ръководството на Гранична полиция - Кюстендил, но й било отговорено, че е направена проверка и е установено, че няма неправомерни действия от страна на служителя. Сочи още, че написаното е адресирано и до Председателя на ** на С. “Е.“, тъй като знаела, че той ще предприеме мерки.

От справка рег. № 4485р-4727 от 26.08.2022 г. на РД „Гранична полиция“ Кюстендил, ГПУ – Гюешево се установява, че е постъпила жалба с рег. № 812102824/06.06.2022 г. в РДГП – Кюстендил от В. Г. С., съдържаща предварителни данни за нарушение на служебната дисциплина от мл. инспектор Л. К. М. – СП в 01 ГОДГ на 3

ГПУ Гюешево при РДГП Кюстендил за нарушение на етичните правила за поведение, която след извършена проверка е оценена като неоснователна. Направено е предложение материалите от извършената проверка да бъдат изпратени на Районна прокуратура – Кюстендил по компетентност.

От Справка, касаеща извършване на допълнителна проверка по заповед № 4485з-160/12.08.2022г. /л. 13 и сл. от делото/ е установимо, че до ръководството на ГПУ – Гюешево при РДГП Кюстендил е постъпила от ответницата жалба рег. № 812102-824/16.06.2022г., касаещ случая от 04.06.2022г., с изнесени в същата от страна на ответницата твърдения за осъществена спрямо нея от ищеца закана с убийство и отправени обиди.

От показанията на свидетеля Х. З. А. се установява, че през месец юни 2022 г. в къща, собственост на В. В. в *****, се провела приятелска сбирка на „дружинката“, в която членувал свидетелят. На това събиране по някое време дошли представители на Гранична полиция като според свидетеля събралите се предположили, че са извикани заради вдигания шум: „защото беше доста шумно - имаше музика, оркестър, веселяхме се“. Съставили на собственика на къщата предупредителен протокол, а впоследствие свидетелят разбрал, че ответницата е подала жалба против Л. М. като твърдяла, че той я е обиждал. Свидетелят заявява, че ищецът не е обиждал ответницата и че тя не е имала физически, словесен контакт или саморазправа с М.. По повод на депозирани от В. С. жалби сочи, че срещу ищеца – тогава служител на Гранична полиция, било образувано вътрешно разследване и това доста го притеснило, защото се създавала опасност от това да загуби работата си. Станал изнервен и случилото се му се отразило негативно. От Л. М. свидетелят научил, че ответницата е пускала жалби срещу него и преди това, а и впоследствие. По данни на сина на ищеца последният приемал и успокоителни медикаменти.

Свидетелят Т. П. И. твърди, че много пъти бил призоваван да дава обяснения пред различни институции за случая от 04.06.2022 г., когато с други ловци имали сбирка в двора на члена на ловната дружинка В. в *****. Дошли двама полицаи, които им казали, че музиката е много шумна и че се „било гърмяло с пушки или нещо такова“. Свидетелят твърди, че не е имало никаква стрелба. Знае за подадена от ответницата срещу ищеца жалба до Прокуратурата, до местоработата му и до С. „Е.“.

Заявява, че на 04.06.2022 г. между М. и В. С. не е имало никакъв словесен и физически контакт. Твърди, че след подаване на жалбите срещу него ищецът бил видимо променен – притеснявал се от колегите си, чувствал се унил, започнал да приема някакви лекарства. След посочената дата ответницата продължила да подава жалби тенденциозно срещу ищеца.

При първоначалното разглеждане на делото, по реда на чл. 176 от ГПК са дадени обяснения от ответницата като същата заявява, че е подала жалбата, защото чула гърмежи непосредствено до своята къща, уплашила се, след което подала сигнал на тел. 112.

От заключението по допусната и изготвена по гр. д. № 2585/2023 г. по описа на КРС съдебно-психиатрична експертиза, приета по настоящото дело, изготвено от вещото лице д-р Д. П., се установява, че ищецът Л. М. не е бил консултиран от психиатър и не е провеждал специфично психофармакологично лечение преди 04.06.2022 г., което според експерта е доказателство, че появилите се симптоми на тревожност и безпокойство /след реакция на тежък стрес/ и усложнение с тревожнохиподепресивно разстройство са в пряка връзка с преживяното на горепосочената дата. Сочи се, че закономерно подадените от ответницата жалби са предизвикали у 4 ищеца чувства на несигурност и страх за бъдещето в семеен и служебен план и като цяло са довели до промяна в стила на функциониране. Изтъкнато е, че служебното положение на Л. М. – граничен полицай, е от значение за формираните у същия притеснения за оронване на авторитета му. Към момента на прегледа вещото лице констатира чувства на раздразнение и гняв във връзка със случилото се, при визуализиране на жалбоподателката. Настъпила е промяна в житейския му мироглед – станал по-мнителен и недоверчив, което променило общуването му в социална среда.

Разпечатката съдържа 41 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b5a29f4-cf32-4b90-927b-6963be0e5b22