Решение № 69 от 02.05.2023, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Дулово, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Веселинка В. Русева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело №

20223410100411 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 от СК – прекратяване на сключен граждански брак с развод, поради дълбокото му и непоправимо разстройство вина на ответницата.

Ищецът И. С. С. с ЕГН **********, твърди че с Д. Д. С. с ЕГН **********, са сключили граждански брак на ***г. в ***. От съвместното си съжителство имат родени четири деца Е. И. С.а с ЕГН **********, Н.И.С. с ЕГН **********, Г.И.С.а с ЕГН ********** и С. И. С.а с ЕГН **********, които са припознати от бащата и които понастоящем са малолетни. Твърди, че с ответницата често се карали. Един ден тя си тръгнала като изоставила него и децата им, и прекъснала всякакви контакти с тях. Правил опити да се събере с нея заради децата, но без успех.

Твърди, че от 5 месеца са във фактическа раздяла, като ответницата Д. Д. С. заминала за ***, не се интересувала за децата и не е подпомагала ищеца финансово в тяхната издръжка.

Посочва, че брачните им отношения никога не са били основани на взаимност, общи грижи за поддържане и издръжката на дома, и за отглеждането и възпитанието на детето им. Празнотата в брачната им връзка довела и до фактическата им раздяла.

Счита, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и съществуването му било лишено от смисъл.

Моли съда да постанови решение, с което:

Да прекрати сключеният между страните граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата.

Упражняването на родителските права по отношение на родените от съвместното съжителство на страните деца Е. И. С.а с ЕГН **********, Н.И.С. с ЕГН **********, Г.И.С.а с ЕГН ********** и С. И. С.а с ЕГН **********, да бъде предоставено на бащата И. С. С.;

Да се определи местоживеене на децата Е. И. С.а с ЕГН **********, Н.И.С. с ЕГН **********, Г.И.С.а с ЕГН ********** и С. И. С.а с ЕГН ********** при техния баща И. С. С., в ***, ул***;

На ***та Д. Д. С. да бъде определен следния режим на лични отношения с децата Е. И. С.а с ЕГН **********, Н.И.С. с ЕГН **********, Г.И.С.а с ЕГН ********** и С. И. С.а с ЕГН **********: всяка първа и четвърта събота и неделя от месеца, от 09.00 часа до 16.00 часа в неделя, един месец през лятото когато бащата не 1 е в платен годишен отпуск;

***та Д. Д. С. да бъде осъдена да заплаща на всяко едно от децата Е. И. С.а с ЕГН **********, Н.И.С. с ЕГН **********, Г.И.С.а с ЕГН ********** и С. И. С.а с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 200 лева, чрез техния баща и законен представител И. С. С., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на подаване на молбата за развод до настъпване на обстоятелства за нейното прекратяване;

Претендира разноски. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания за събиране на гласни доказателства относно фактическата раздяла между съпрузите и причините довели до нея.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Д. С. е депозирала писмен отговор на молбата за развод, с който счита предявеният брачен иск и кумулативно съединените с него искове по чл.127 от СК и по чл.143 от СК, за допустими, но частично основателни. Заявява, че тя също желае развода, но по вина на ищеца. Не оспорва че са разделени, но причината за това бил единствено ищеца, който системно злоупотребява с алкохол след което започвал да й оказва физически и психически тормоз. Много често това се случвало и пред децата. Накрая нещата станали нетърпими и за да запази здравето и живота си се принудила да напусне ищеца и децата. Счита, че е в интерес на децата да останат да живеят в дома на баща си, докато тя се устрои с дом и средства за тяхното отглеждане.

Предлага на ищеца спогодба, в следния смисъл:

-Бракът да бъде прекратен с развод, поради дълбокото му и непоправимо разстройство без да произнасяне по въпроса за вината;

-Родителските права по отношение на родените от съвместното съжителство на страните четири деца да бъдат предоставени за упражняване на ищеца;

- да заплаща на децата си издръжка в минимален размер, тъй като няма възможност да плаща такава в повисок размер;

Да й бъде определен следния режим на лични контакти с децата – всяка първа и трета седмица от месеца, от 16.00 часа в петък до 16.00 часа в неделя, на нейният рожден ден, половината ден от рождените дни на децата, вторите и третите дни от националните и религиозните празници, един месец през лятото, както и половината от коледните и великденските празници;

-разноските да останат така, както са направени от страните.

Представя писмени доказателства. Прави искане за събиране на гласни доказателства.

По делото не депозиран от ДСП-Дулово социален доклад, с който е изразено становище относно родителският капацитет на ищеца и условията които е осигурил за отглеждането на децата.

С молбата за развод се иска от съда прекратяване на сключеният между страните граждански брак поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на ответницата.

Имайки предвид, че основания на бракоразводния иск са фактите от живота на съпрузите, които причиняват дълбокото разстройство на брака им, то всеки един от тях представлява основание на отделен иск за развод и ако ищеца при множество обуславящи дълбоко разстройство на брака основания пропусне да заяви някой от тях, то последицата е преклудиране на бракоразводния иск, основан на този факт.

Поради това с оглед принципа на изчерпателност на брачния процес, предвиден в текста на чл.322, ал.1 от ГПК обективното съединяване на бракоразводни искове, основаващи се на всички факти от живота на съпрузите, които обосновават дълбокото и непоправимо разстройство на брака им е процесуално наложително.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията и доводите на страните, като взе предвид настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

Не се спори по делото, а и видно от представените като доказателства удостоверение за сключен граждански брак и удостоверения за раждане, че страните са сключили граждански брак на ***г. в ***, обл.***.

От съвместното си съжителство преди сключването на брака имат родени четири деца Е. И. С.а с ЕГН **********, Н.И.С. с ЕГН **********, Г.И.С.а с ЕГН ********** и С. И. С.а с ЕГН **********, които са 2 припознати от бащата и които понастоящем живеят при него.

По делото са допуснати гласни доказателства на ищеца, чрез разпит на един свидетел при режим на водене в съдебно заседание.

Ищецът И. С. – редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от процесуален представител, който заявява че поддържа молбата за развод и моли да бъдат уважени освен предявеният брачен иск и обективно съединените с него искове за родителски права, местоживеене и издръжка на детето. Направено е искане за предоставяне ползване на семейно жилище, но не са представени доказателства че такова е придобито по време на брака.

Ответницата Д. С. – редовно призована, не се явява, и не се представлява в съдебно заседание.

В съдебно заседание е разпитана като свидетел И.П.А. /*** на ищеца/, която под страх от наказателна отговорност заяви, че страните са във фактическа раздяла от около една година, че ответницата е напуснала семейното жилище, че не се е интересувала за децата, и че за тези деца до настоящият момент грижи полага единствено ищеца.

От становищата на страните, съдът направи извод, че фактически страните не живеят заедно, а отношенията им не се градят на взаимно уважение и разбирателство и общи грижи за семейството и отглеждането, възпитанието и издръжката на децата им така, както изискват чл. 14, 15 и чл. 17 от СК.

По делото се установи, че страните не поддържат никакви контакти и отношения помежду си. Това настъпило в брачната връзка на страните дълбоко разстройство е непреодолимо, защото нормалните брачни отношения между тях не могат да бъдат възстановени. Брачната връзка между страните е лишена от присъщото й съдържание на взаимност, съвместно живеене, разбирателство и общи грижи за семейството и детето, съществува само формално, поради което следва да бъде прекратена с развод. В този смисъл предявени ят брачен иск с правно основание чл. 49 от СК е основателен и следва да бъде уважен.

ОТНОСНО БРАЧНАТА ВИНА:

Съгласно чл. 49, ал. 2 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По делото такова искане е направено от ищеца, поради което е необходимо съдът да изследва този въпрос. Законовата уредба не дефинира понятието „вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака“. Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност, разпределение на отговорностите, свързани със съвместното съжителство и грижите за семейството.

За отношенията на страните през последната година, разпитаният по делото свидетел заяви, че ответницата е изоставила семейството си и че не е изпращала пари за децата. За тях и тяхната издръжка грижи полагал ищеца.

Не бяха събрани доказателства за това, ***та и ответница по делото да е търсила децата си, да се е интересувала от тях и да е изпращала финансови средства на ищеца за да го подпомага при тяхната издръжка, както и относно това че с поведението си ищеца я е принудил да напусне семейството.

Нещо повече, с поведението си ответницата ясно е показала, че от момента на фактическата раздяла същата се е дезинтересирала от децата си и е абдикирала от задълженията си на родител и съпруга.

От така събраните по делото доказателства, съдът намира, че с поведението си съпругата е допринесла за разстройството на брачните отношения и следва да понесе отговорността за разтрогването на брака. В хода на производството не се събраха доказателства за виновно поведение на съпруга, с което последния да е съпричинил дълбокото и непоправимо разстройство на брака и съдът следва да обяви, че вина за разстройството на брачните отношения има съпругата.

ОТНОСНО УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА:

Такова искане е направил ищеца с молбата за развод, а ответника не е възразил срещу това нито с писмен отговор, нито в съдебно заседание.

При решаване на въпроса за упражняването на родителските права трябва да се изхожда преди всичко от интересите на децата/ в този смисъл е и Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д.№ 3/74г. на Пленума на Върховния съд/, преценени с оглед и на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобИ.е на знания, трудови навици и др.; морални качества на 3 родителя; социално обкръжение и битови условия;възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и помощ на трети лица. От значение е умението на родителя да направлява децата в живота, да им дава положителен пример, да им внушава правилни постъпки и т.н., като полага лични усилия във връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на всяко едно от децата.

Допълнителната разпоредба на §1, т.5 от ЗЗД/ДВ бр.14 от 2009г./ даде и законова дефиниция за понятието „найдобър интерес на детето” – преценка на: а/желанията и чувствата на детето; б/физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в/възрастта, пола и други характеристики на детето; г/опасността или вредата, която е причинена на детето или има опасност да му бъде причинена; д/способността на родителите да се грижат за детето; е/последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, ж/други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Видно от изложеното в молбата за развод и от събраните по делото гласни доказателства, ищеца е този, който е единствено е полагал грижи за родените от съвместното съжителство с ответницата четири деца и продължава да полага грижи за тяхното отглеждане, възпитание и израстване, тъй като те живее при него в ***.