Определение № 142 от 16.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 142 гр. Пловдив, 16.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Г. като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300503344 по описа за 2024 година

Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от „А1 България“ ЕАД, ЕИК: 131468980 , чрез пълномощник П. П. против Определение № 14787/ 26.11.2024г. постановено по гр.д.№ 14 933/ 2023г. по описа на РС-Пловдив, 3 с-в, с което е върната исковата молба на жалбоподателя вх.№8143/ 08.09.2023г. против В. С. К. в частта, в която се предявява установителна претенция за обезщетение за забава върху сумата от 118,14лв. месечни такси за фиксирана телевизия в размер на 33,94лв. за периода 03.07.2020г. – 21.06.2023г., върху сумата от 50,58 лева – неустойка, в размер на 13,76лв. за периода 15.10.2020г. – 21.06.2023г.; върху сумата от 194,35 лева месечни такси за фиксиран интернет и телевизия в размер на 55,80лв. за периода 03.07.2020г. – 21.06.2023г., както и върху сумата от 108,43лв. неустойки в размер на 29,48 лв. за периода 15.10.2020г. – 21.06.2023г., както и законна лихва върху посочените суми за обезщетение за забава от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 28.06.2023г., до окончателното изплащане на задълженията, прекратено е производството в тази му в част по предявената установителна искова претенция за обезщетение за забава в общ размер от 132.98 лева и обезсилена Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 641/ 28.06.2023 год. по ч.гр.д. № 1082/ 2023 год., по описа на РС- Дупница в частта относно обезщетението за забава в размер на 132.98 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задълженията. Иска се отмяна на обжалваното определение, като исковата молба да бъде разгледана и бъде даден ход на делото в тази му част, като в тази връзка заповедта за изпълнение да не бъде обезсилвана. Претендира се присъждане на разноски по делото. Доводите по искането се основават на обстоятелствата, че вземането произтича от описани в частната жалба договори за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, като за общо претендираните суми на описаните 1 претенции се посочва, че се претендира мораторна лихва върху цялото вземане в общ размер от 132, 98 лева. Прави се довод за това също, че е налице очевиден идентитет в претендираната от жалбоподателя мораторна лихва, като не за пръв път е било посочено, че обезщетението за забава е част от обезщетение за забава върху различни вземания, доколкото дори и в издадената заповед за изпълнение, заповедният съд е посочил, че същата се присъжда за забавено плащане, представляваща първия ден на забавата за плащане по всеки отделен счетоводен документ, посочен в заявлението за издаване на ЗИ до датата на депозиране на заявлението в съда. Счита се, че не е във вина на заявителя, когато установителният съд в исковото производство има различен критерий за достатъчност за покриване на тези критерии. За това се намира, че в депозираната ИМ, както и последващата такава от 28.11.2023г. жалбоподателят е привел петитума на ИМ в пълно съответствие на издадената ЗИ като дословно са били описаните в нея обстоятелствата по формиране на мораторната лихва вкл. периода, както го е бил посочил заповедният съд. От друга страна с оглед указанието на исковия съд за посочване на начална и крайна дата, за която се претендира мораторна лихва, както и върху коя сума се претендира, нередовността е посочено, че е била отстранена с нарочна молба от 05.01.2024г. чрез детайлизиране на отделните пера с конкретни дати. Прави се довод за това, че така е направено, за да се запази идентитетът на посочената мораторна лихва, както по основание, така и по размер.

Със заявление от 28.06.2023г. заявителят е поискал издаване на ЗИ по чл.410 ГПК против В.

С. К. в частта на процесното вземане , както следва : „ мораторна лихва върху цялата сума в общ размер на 132,98, от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението в съда“.

По ч.гр.д.№ 1082/ 2023г. по описа на РС-Дупница е издадена ЗИ № 641/ за ИПЗ по чл.410 ГПК, с което е разпоредено длъжникът В. С. К. да заплати на заявителя и сумата 132,98 лв мораторна лихва върху цялата сума от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението в съда – 28.06.2023г.

С предявената ИМ от 08.09.2023г. процесната претенция за мораторна лихва на ищеца е формулирана за сумата 132,98 лева – общ размер мораторна лихва върху цялото вземане.

Във връзка с развил се спор по частна жалба на настоящия жалбоподател по повод първо прекратяване на делото във връзка с процесната претенция за мораторна лихва, по което спорът е разгледан по ч.гр.д.№ 696/ 24г по описа на ПОС е прието по повдигнатия въпрос относно предмета на спора и идентитета на заявеното в заявлението по чл.410 ГПК, съдържание на ЗИ по чл.410 ГПК и формулирането на петитума в тази част на исковата молба, че „квалификацията в заповедта на посочената сума като „мораторна лихва“ не води до други изводи, тъй като този термин е достатъчно общ и абстрактен и същият би могъл да се използва за всякакви лихвоносни парични вземания, включително и за такива за неустойка. Същественото в случая е, че в исковата молба ищецът е описал подробно вземанията си и за ответника и съда не може да има съмнение какъв е предмета на делото.

Именно по този предмет съдът следва да се произнесе с решението си, в което няма пречка 2 да разграничи основанието и размера на отделните вземания, включени в обща сума от 471,50 лева – главница и 132,98 лева- мораторна лихва. Липсата в заповедта за изпълнение на подробна разбивка на претендираните суми не може да вмени във вина на ищеца и същият не следва да понася неблагоприятни последици от действията на заповедния съд.

Отделно от това следва да се има предвид и че исковото производство при предявен иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, се развива по общите правила на исковия процес и ищецът по него не е лишен от правата по чл.143, ал.2 от ГПК, стига да не се променя основанието на иска. „

Така именно и в съответствие с указаното от въззивния съд в цитираното определение в частта относно претенцията за мораторна лихва е дал указания с РЗ №30391/ 29.11.2023г. с оглед констатацията , че относно търсената лихва за забава по двата договора липсва посочен период, за които се претендират , да се уточни периода, за който се претендират и предупреждение за връщане на исковата молба при неизпълнение. С Молба от 14.12.2024г. претенцията е формулирана отново така, както това е направено с формулираното искане в заявлението по чл.410 ГПК, възпроизведено от заповедния съд. С последващо разпореждане № 32470/ 22.12.2023г. исковият съд е констатирал неизпълнение на указанието, дадено с предходното посочено разпореждане, като е обърнал изрично внимание, че липсва посочване на период, за който се претендира мораторна лихва , като е дал повторно указание да се посочи изрично начална и крайна дата, за който се претендира мораторната лихва, както и върху коя сума се претендира, с повторно предупреждение, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната.

Действително с молба вх.№ 1488/ 05.01.2023г. е налице известна детайлизация на претенциите за мораторни лихви, както следва : посочено е, че ответникът дължи сума в размер на 471,50 лв – от които 168,72 лева за периода 12.06.2020г.до 01.11.2020г. по партиден номер М 6208164, формирани от 118,14 лв месечни такси за фиксирана телевизия и мораторна лихва в размер на 33,94 лв върху тази сума за периода 03.07.2020г.-21.06.2023г., 50,58 лв за неустойки за посочената услуга и мораторна лихва върху тази сума в размер на 13,76 лв за периода 15.10.2020г – 21.06.2023г.; 302,78 лв за периода 12.06.2020г до 01.11.2020г. по партиден номер М6208497, формирани от 194,35 лв месечни такси за фиксиран интернет и телевизия и мораторна лихва върху тази сума в размер на 55,80 лв за периода 03.07.2020г – 21.06.2023г., 108,43 лв неустойки за посочената услуга им мораторна лихва върху тази сума в размер на 29.48 лв за периода 15.10.2020г. – 21.06.2023г., както и законна лихва върху сборната сума от 471,50 лв от датата на образуване на ч.гр.д.№1082/ 2023г. на РС-Дупница. Тази уточнителна молба също е разгледана детайлно ведно с предходните молби от 28.11.2023г. и 14.12.2023г.с поредно постановеното Определение № 2099/ 19.12.2024г. , като вярно е констатирано, че / в резултат на няколкото уточнителни молби/ то първоначално претендираното главно вземане не е едно, а се състои от множество претенции – за услуги по два различни договора, както и че в него се включват вземания за неустойка, което е акцесорно вземане. Другото претендирано задължение за обезщетение за забава – 132,98 лв е без начален период, от който да се претендира в заповедта за 3 изпълнение, както са дадени указания в тази насока в исковото производство . Не е налице посочване и по кой договор се претендира това обезщетение за забава. Следователно е обоснован и правилно последващия фактически и правен извод, че така е установена и липсата на идентичност на претендираната обща сума в размер на 471, 50 лева, тъй като с исковата молба/ вече/ и уточнения към нея се формулират обективно, кумулативно съединени претенции, освен главница, но и за неустойка, по два отделни договора, от което прочита на издадената заповед по чл.410 ГПК не може да се изведе заключение, че вземането е едно. Фактическите и правни изводи на исковият съд са правилни и обосновани, като липсата на идентитет между издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и съдържанието на исковата молба в исковото производство, в резултат на множеството уточнения , изяснява и установява липсата на идентитет, доколкото се касае не за една главна претенция, а за повече главни претенции от различен вид и претендирани основания.

Така въззивният съд за пълнота следва да отбележи също, че претенцията за обезщетение за забава се индивидуализира с размер, период и вида и размера на главното вземане, изпълнението по което е посочено като забавено и върху което се начислява обезщетението за забава, което е индивидуализация на спорното право, въведено от ищеца в исковия процес, в случая предходен от заповедно производство. За ищеца по спорното материално право е налице задължение да въведе твърдение кога е настъпила забавата на длъжника / начален момент/ и посочи краен момент на периода на забавата, както и за какви по вид и размер главни вземания се претендира обезщетението за забава, което следва да е своевременно направено със заявлението по чл.410 ГПК. В случая тази възможност на ищеца е указана от съда с цитираното Определение по ч.гр.д.№ 696/ 24г по описа на ПОС, с което не е намерен недостатък във връзка с идентитета на предмета по двете производства, а детайлизацията е намерено, че може да се извърши и в исковото производство. Такава възможност е предоставена и изрично указана на ищеца и от исковия съд по гр.д.№14933/ 2023г., както се описа по-горе, с изрично предупреждение за връщане на ИМ при неизпълнение. Указаните нередовности на исковата молба не се явяват изпълнение, вкл. по начин, даващо основание да се приеме, че е налице идентитет между искането в заявлението по чл.410 ГПК, ЗИ по чл.410 ГПК и уточнената многократно искова молба в исковото производство. С оглед на това въззивният съд намира, че спорната претенция не е индивидуализирана в достатъчна степен по главните й индивидуализиращи белези, сред които е и периодът на забавата с посочване на начален и краен момент, както и върху кои претенции като претендирани главници се иска, поради което и частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като правилно и законосъобразно ще се потвърди.