Решение № 1698 от 09.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1698 гр. София, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20241110202511 по описа за 2024 година

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба от В. В. А. с ЕГН **********, със съдебен адрес в гр.

София, ул. „Владайска“ № 71, партер, офис 1, срещу електронен фиш серия К № 8207775 от 11.10.2023 г., издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100.00 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата си санкционираното лице твърди, че издаденият фиш е незаконосъобразен, тъй като при съставянето му били допуснати съществени процесуалния нарушения, а посоченото в него нарушение не било установено. Неправилно била отразена разрешената стойност на скоростта, като липсвало точно описание на мястото, на което се твърди да е извършено процесното нарушение, както и на обстоятелствата, свързани с него. Възразява се и срещу определянето на процесното нарушение като повторно, тъй като липсвали каквито и да е данни за наличие на предходно деяние от същия вид. Сочи се, че с непосочването на задължителните реквизити в съдържанието на ЕФ, наказващият орган бил допуснал нарушение на правото на защита на санкционираното лице, при което се моли за отмяна на оспорения фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Редовно упълномощеният му защитник - адв. Ч. от САК, е депозирала по делото писмена молба, в която заявява, че поддържа жалбата и не възразява да се даде ход 1 на делото в нейно отсъствие. Поддържа изложените си доводи и навежда сходни фактически и правни твърдения в тяхна полза. В допълнение към тях навежда твърдения за липса на доказателства за връчването на предходно издадения на жалбоподателя електронен фиш, като се позовава и на неизправност и нефункционалност на използваната автоматизирано техническо средство. Моли за отмяна на електронния фиш по съображения за незаконосъобразност и претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание административният орган, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. С представени по делото писмени бележки, неговият процесуален представител – юрк. Христов, оспорва жалбата и изразява становище, че издаденият електронен фиш е правилен и законосъобразен. Моли същият да бъде потвърден, в съответствие с което претендира присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна и релевира възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя.

СРП, редовно уведомена, не се представлява.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Лек автомобил марка „Нисан“, модел „Джук“ с ДК № СВ2503НК е собственост на В.

В. А. (л. 11 от делото).

Срещу жалбоподателя бил издаден електронен фиш серия К № 8207775 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, за това, че на 31.08.2023 г. в 11:21 часа в населено място – с. Долни Богров, Столична община, по бул.

„Ботевградско шосе“ с посока на движение от с. Горни Богров към гр. София, до ул. „40-та“, лек автомобил марка „Нисан“, модел „Джук“ с ДК № СВ2503НК, е бил засечен да се движи със скорост от 69 км/ч, при забрана за движение със скорост над 50 км/ч. в населено място.

Скоростта на лекия автомобил марка „Нисан“, модел „Джук“ с ДК № СВ2503НК била измерена с автоматизирано техническо средство от типа TFR1-M с идентификационен № 567.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от правоимащо лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определената стойност на скоростта в km/h, която за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 140 км. ч., като съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

2

В случая е съставен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с „автоматизирано техническо средство“ по смисъла на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, което е годно да установи вида на данните, които следва да бъдат вписани в него, и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з – 931 от 30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи (л. 12 от делото) образец. В същата разпоредба са посочени и реквизитите на Електронния фиш, а именно: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Съдът намира, че процесният електронен фиш е издаден при формално спазване на законовите изисквания и съдържа посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че средството за измерване е преминало проверка за техническа годност на 18.05.2023 г., за което е издаден протокол (л. 13 от делото).

От наличното на л. 14 удостоверение № 10.02.4835 е видно, че използваното техническо устройство е било вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на 24.02.2010 г., като срокът на валидност на одобряването на типа съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за измерванията е 10 години и се счита за изтекъл на 24.02.2020 г. Въпреки, че от формална гледна точка този срок е бил изтекъл към датата на експлоатация на техническото устройство, респективно – към момента на заснемане на жалбоподателя да се движи с превишение на допустимата скорост, съдът намира аргументите на защитника на жалбоподателя в тази насока за несъстоятелни. Това е така, понеже в нормата на чл. 30, ал. 5 от ЗИ се предвижда, че когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, то намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен такъв. Видно от заключението от Протокол № 1-9-23 за извършена последваща проверка след ремонт на мобилна система за видеоконтрол ТFR-1М № 567 от 18.05.2023 г. (л. 13 от делото), същата съответства на одобрения тип, тъй като срокът на валидност на проверката е едногодишен и същият към момента на извършване на нарушението не е бил изтекъл. По силата на така заложената законова презумпция, към процесния момент използваното техническо устройство е било одобрен тип средство за измерване на скоростта.

По делото е установено, че на 31.08.2023 г. автоматизираното техническо средство е било позиционирано в служебно МПС на МВР с рег. № СВ 1600 ХА, като с него е извършван контрол на скоростта за времето от 10:45 ч. до 13:00 ч. в участъка на бул.

„Ботевградско шосе“ до ул. „40-та“ с посока на движение от с. Горни Богров към гр. София.

Служебният автомобил е бил позициониран при разклона за ул. „40-та“ (л. 10-гръб и л. 16 от делото), при което възражението на жалбоподателя за неточност в описанието на мястото на 3 извършване на нарушението се явява неоснователно.

При отчитане на скоростта и последвалото издаване на фиш е взето предвид допустимото отклонение в показанията на техническото средство и от резултата са извадени 3 километра, като гаранция за обективност на измерването.

Видно е, че в електронния фиш е приета скорост на движение на автомобила от 69 км. /ч. От друга страна, в приложеният по делото снимков материал от автоматизирано техническо средство, е отчетена скорост на движение от 72 км. /ч.

На следващо място съдът намира, че правилно и съобразно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е определен субектът на административнонаказателна отговорност, а именно: собственика на процесното МПС.

Поведението на жалбоподателя е било подведено под санкционната разпоредба на чл.

182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която предвижда на водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, да се налагане глоба в размер от 50 лв. Наказващият орган е приел, че нарушението е извършено от дееца в условията на повторност, при което е приложил чл. 182, ал. 4, предвиждаща в такава хипотеза да се удвоява регламентираната за съответното нарушение глоба.

Съдебният състав намира, че в случая не са налице материалните предпоставки, които законът е предписал, за да се окачестви нарушението като повторно. В § 6, т. 3 от ДР на ЗДвП е посочено, че нарушението е такова, ако е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Посоченият квалифициращ признак е обоснован с издадения на жалбоподателя Електронен фиш серия К № 7002947 на ОДМВР – София, по силата на който В. А. е била наказана по административен ред за идентично нарушение на ограниченията за скорост на движение. В хода на проведеното по делото съдебно следствие не бяха ангажирани от страна на АНО доказателства, въз основа на които да се приеме за безспорно установено, че горепосоченият ЕФ е влязъл в сила, от където на свой ред да се заключи, че процесното нарушение е повторно (извършено в едногодишен срок от този момент).

Съгласно чл. 189, ал. 10 от ЗДвП, в сила влизат електронните фишове, които не подлежат на обжалване; не са били обжалвани в законния срок; обжалвани са, но са потвърдени или изменени от съда. В настоящия случай не бяха представени валидни доказателства за връчването на Електронен фиш серия К № 7002947 от 28.01.2023 г. на ОДМВР – София на заинтересованото лице – В. А., нито такива, които да удостоверят влизането му в сила. Наличния по административнонаказателната преписка списък с намерени фишове (л. 24 от делото) не се ползва с официална удостоверителна сила. Касае се за справка от Автоматизираната информационна система на МВР, която не е годна да докаже връчването на фиша на нарушителя (тъй като последното обстоятелство следва да бъде удостоверено посредством полагането подписа на лицето в надлежно оформена разписка).

4

Само за пълнота следва да се отбележи, че след обявяването на делото за решаване, с вх. № 106281/01.04.2024 г. по делото беше представена нова разпечатка от АИС „АНД“ на МВР, в която е инкорпорирана информация с идентично съдържание спрямо вече наличната справка по делото, при което гореизложените съображения се явяват напълно валидни и спрямо новопостъпилия документ. Следва да се държи сметка и за това, че последният е представен по делото след приключването на съдебното следствие, и като такъв не се явява част от доказателствения материал, доколкото не е бил приобщен по надлежния ред на чл.

283 от НПК, вр чл. 84 от ЗАНН. Предприемането на действия в такава насока (иманентно свързано с възобновяване на съдебното следствие) в случая се явява безпредметно и нецелесъобразно. Подобни процесуални активности единствено биха довели до ненужно забавяне на производството, понеже – както вече беше споменато, приложените документи с нищо не допринасят за изясняването на подлежащите на доказване обстоятелства по делото.

С оглед на гореизложеното, съдът приема, че Електронен фиш серия К № 7002947 от 28.01.2023 г. на ОДМВР – София не е бил редовно връчен на жалбоподателя, нито същият е влязъл в законна сила. Предвид това, същият не може да обуслови повторност на процесното административно нарушение, поради което и атакуваният електронен фиш следва да бъде изменен в санкционната си част, като жалбоподателят бъде санкциониран с наказанието, предвидено за основния състав на нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а именно – „глоба“ в размер на 50 лева.