Решение № 923 от 29.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 923 гр. Пловдив, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20215330114177 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба, депозирана от „ВиоВес“ ЕООД срещу „Европа Гуми“ ЕООД, с която се предявява осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване за месец декември 2020 г. на следните недвижими имоти: 72 кв.м. от сграда с идентификатор **, 18 кв.м. от сграда с идентификатор **, и 125 кв.м. от поземлен имот с идентификатор **, находящ се в гр. **, бул. „**, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.09.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат съображения, че с Решение № 149/12.03.2020 г., постановено по т.д. № 1072/2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, е обявена неплатежоспособността на ищеца, определена е начална дата – 01.10.2019 г., като е открито производство по несъстоятелност и е постановена обща възбрана и запор върху имуществото на ищеца. С Определение № 1244/22.06.2020 г., постановено по т.д., за постоянен ** на ищеца била назначена А. Н. Н..

Навеждат се доводи, че с договор за покупко-продажба не недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № **, том **, вх. рег. № ** г. и дв. вх.

1 рег. № ** г. по описа на Служба по вписванията **, ищецът е придобил от „Трансекспрес“ ЕООД поземлен имот с идентификатор **, находящ се в гр.

**, бул. **, и находящите се в него сграда с идентификатор **и сграда с идентификатор **.

Излагат се съображения, че на **г. е сключен договор за наем между „Трансекспрес“ ЕООД и „Транслогистика“ ООД, вписан в Служба по вписванията гр. **под вх. рег. № **/**г., акт № **, том **по отношение на процесните недвижими имоти. Ответникът – „Европа Гуми“ ЕООД се явява пренаемател от „Транслогистика“ ООД.

От правна страна се посочва, че на основание чл. 237 ЗЗД, при прехвърляне на недвижимия имот, договорът за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан в имотния регистър. Поради изложеното ищецът встъпил в правата по договора за наем по силата на закона. На 27.10.2020 г. синдикът на ищеца отправил петнадесетдневно предизвестие за прекратяване на сключения договор за наем, което било получено от управителя на „Транслогистика“ ООД на **г., поради което договорът за наем бил прекратен, считано от 14.11.2020 г. Предвид изложеното, отпаднало основанието за ползване на процесните имоти от „Транслогистика“ ООД, а вследствие на посоченото – и основанието за ползване от пренаемателя и ответник - „Европа Гуми“ ЕООД.

Поради изложеното предявява исковата претенция.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Европа Гуми“ ЕООД, с който се излага становище, че исковата молба е нередовна по следните съображения: не е посочена цена на иска, не е посочена банкова сметка, по която ответникът може да заплати претендираната сума, липсва изложение фактите и обстоятелствата, които обосновават исковата претенция. Претендира се привличане на трето лице – помагач на страната на ответника, а именно: „Транслогистика“ ООД. Посочва се, че са налице две висящи производства, които се явяват преюдициални по отношение на настоящото, доколкото са с предмет действителността на договора за наем между ищеца и “Транслогистика” ООД. Досежно основателността на предявената искова претенция, се навеждат доводи, че синдикът е имал възможност да изземе имущественото на дружеството по прекратен договор за наем. В тази насока съдът по несъстоятелност е отказал на **на ищеца запечатване на подробно описани имоти по реда на чл. 650 и 2 чл. 651 ТЗ с Определение по т.д. № 1072/2019 г. на Окръжен съд Пловдив.

С Определение № 10855/10.10.2022 г., постановено по делото, като трето лице - помагач на страната на ответника е конституиран “Транслогистика” ООД.

В указания срок не е постъпило становище от третото лице - помагач на страната на ответника - “Транслогистика” ООД.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено Решение № 149/12.03.2020 г., постановено по т. д. № 1072/2019 г. на Окръжен съд Пловдив, влязло в сила на 12.03.2020 г.

/л. 5 – л. 8/, от което се установява, че е обявена неплатежоспособността на ищеца „Виовес“ ЕООД с начална дата 01.10.2019 г., открито е производство по несъстоятелност на същия, и като негов **е назначена А. Н. Н..

Последната е встъпила в длъжност, считано от **г., видно от Определение № 1244/22.06.2020 г., постановено по т. д. № 1072/2019 г. на Окръжен съд Пловдив /л. 9/.

От договор за покупко-продажба на недвижими имоти от **г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № **/**г. на Служба по вписванията гр. **/л. 10 – л. 11/, се установява, че дружеството „Трансекспрес“ ЕООД в прехвърлило на ищеца собствеността върху поземлен имот с идентификатор **, ведно с намиращите се в него сгради с идентификатори **и **, находящи се в гр. Пловдив, бул. **.

По делото е представен договор за наем от **г., вписан под акт № **, т. **на Служба по вписванията гр. **/л. 12 – л. 15/, от който се изяснява, че дружеството „Трансекспрес“ ЕООД е отдало за временно и възмездно ползване на третото лице – помагач „Транслогистика“ ООД поземлен имот с идентификатор **, ведно с намиращите се в него сгради с идентификатори **и **, находящи се в гр. **, бул. „**, за срок от 10 години, считано от **г. за сумата от 1600 лева, платима до 15-то число на месеца.

С предизвестие от **г., съставено от ищеца и връчено на третото лице – помагач „Транслогистика“ ООД на **г. /л. 19 – л. 23/, на основание чл. 658, ал.1, т. 6 ТЗ и чл. 644 ТЗ е отправено 15-дневно предизвестие за прекратяване на договора за наем.

С Уведомление от **г., съставено от ищеца /л. 89 – л. 91/, връчено на 3 ответника на **г. /л. 92/, ищецът е уведомил ответника, че е придобил собствеността върху процесните имоти, както и че сключеният договор за наем с „Транслогистика“ ООД е прекратен. В уведомлението се посочва, че част от обектите се ползват от ответника, и че същият е длъжен в 15-дневен срок да ги освободи.

В хода на съдебното дирене е приета СТЕ, изготвена от вещото лице В. Р. /л. 112 – л. 117/, от която се установява, че средномесечният пазарен наем за месец декември 2020 г. на процесните недвижими имоти възлиза на сумата в размер на 967 лева.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като комепетнтно изготвено, с необходимите знания и умения, и обосновано.

По делото е изслушано и заключение по допуснатата ССчЕ /л. 196 – л.

197/, от което се изяснява, че в дневниците за покупки по ДДС на НАП **на ответника са включени следните фактури за наем на помещение: данъчна фактура № **********/**г. на стойност 935,80 лева с основание „месец ноември“, данъчна фактура № **********/**г. на стойност 1078,50 лева с основание „месец декември“, и данъчна фактура № **/**г. на стойност 994,37 лева с основание „месец януари“.

Съдът дава вяра и на приетата по делото ССчЕ, доколкото след прилагане на специални знания в областта на счетоводството, същата отговаря на поставените въпроси в пълнота .

По делото е разпитан свидетелят Д. Т., който си спомня, че познава процесният недвижим имот. Същият представлявал бивше предприятие за международни дейности. Свидетелят работил много години в този имот и знаел, че повече от 10 години до настоящия момент част от имота се ползвал от ответника, доколкото там имало разположен кантар. Дружеството ползвало и 80 кв. от сградата, обособена като офис. Ответникът имал сключен договор за наем с „Трансекспрес“ ЕООД, който го отдел на „Транслогистика“ ООД. Освен офиса, имало построена и барака за смяна на гуми, която граничила с бул. „**“, за да може да се сменят гумите. Свидетелят ползвал услугите на ответника като лично сменял гумите си на посоченото място. От там били издавани фактури, именно от името на ответника. Отпред имало поставени и табели с означение „Европа Гуми“ ООД. Бащата на свидетеля бил дългогодишен управител на „Трансекспрес“ ЕООД, като бил предоставил пълномощно на сина си да го представлява.

4

Съдът кредитира показанията на свидетеля, доколкото същите са преки и непосредствени.

По правните аспекти на спора:

Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД. За да се породи в правната сфера на ищеца вземане срещу ответника с основание чл. 59 ЗЗД, то следва да намерят своето проявление следните материалноправни предпоставки: да е налице обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, причинна връзка между факта на обедняване и този на обогатяване и да липсва валидно правно основание за това. Следва да се посочи, че фактическият състав на чл. 59 ЗЗД, за разлика от този на чл. 55 ЗЗД не изисква да се налице пряко и непосредствено имуществено разместване между обеднелия и обогатилия се ( да е предадено имуществено благо). При чл. 59 ЗЗД обогатяването и обедняването могат да имат различни проявления, сред които безспорно е и хипотеза като процесната- когато собственик е лишен от възможността да полза свои имоти, тъй като ползите от тях, неоснователно се извличат от друго лице, което същевременно си спестява разходите, свързани с наемната им цена.

В конкрентия случай, от доказателствата по делото се изяснява, че ищецът е собственик на процесните реални части от недвижимите имоти, предмет на настоящото производство. По отношение на сключения договор за наем между Трансекспрес“ ЕООД и „Транслогистика“ ООД, несъмнено се изясни, че същият е прекратен на основание чл. 644 ТЗ.

От разпита на свидетеля Д. Т. се установява, че ответникът ползва именно посочените реални части. Посоченото се потвърждава, макар и косвено, и от приобщената по делото ССчЕ, от която се изяснява, че ответникът е заплащал месечен наем на праводателя на ищеца именно за месец декември 2020 г. Изложеното кореспондира с показанията на свидетеля Т., който посочва, че знае, че представляваното от неговия **дружество „Трансекспрес“ ЕООД, има сключен договор за наем с ответника. С оглед изложеното, несъмнено се изясни, че ответникът ползва процесните реални части. До същия обаче е адресирано Уведомление от **г., съставено от ищеца, връчено на ответника на **г., с което го е уведомил, че е придобил собствеността върху процесните имоти, както и че сключеният договор за наем с „Транслогистика“ ООД е прекратен. Както бе посочено, в уведомлението се посочва, че част от обектите се ползват от ответника, и че 5 същият е длъжен в 15-дневен срок да ги освободи.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че от страна на ищеца е признато основание за ползването на процесните реални части в срок от 15 дни от връчване на уведомлението. Същото е връчно на **г., респ. предоставения 15-дневен срок изтича на **г., а от **г. ответникът ползва имота без основание. За този период до края на месец декември 2020 г. същият дължи обезщетение за лишаване от ползване в размер на средномесечния пазарен наем.

По отношение на дължимата наемна цена: доколкото ответникът не е заплащал наем за това, че си служи с процесните имоти за периода 16.12.2020 г. – 31.12.2020 г. , то именно в това се изразява неговото обогатяване (спестил си е разходи, които при обичайно стечение на обстоятелствата неминуемо би сторил), съответно с тази стойност ищецът е обеднял.

От заключението по изслушаната СТЕ се изясни, че средномесечният пазарен наем за месец декември 2020 г. на процесните недвижими имоти възлиза на сумата в размер на 967 лева. Следователно, за периода от 16.12.2020 г. до 31.12.2020 г., респ. за шестнадесет дни от месец декември, дължимата сума възлиза на 499,10 лева. Именно до този размер исковата претенция следва да бъде уважена. За разликата над този размер, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

Съобразно уважената част на предявения иск и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца по съразмерност разноски в размер от 149,73 лева.