Решение № 74 от 06.07.2026, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 161/2026
- Вид
- Решение № 74
- Подписан
- 06.07.2026
- В сила
- 06.07.2026
- Състав
- Милена Бранкова, Костадин Живков, Диана Кузманова
Цитирани разпоредби
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 311, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 316 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал.1, т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 214, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 219 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 219, ал.1 - 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 219, ал.1 - 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 219, ал.1 - 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 219, ал.1 - 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 219, ал.1 - 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 219, ал.1 - 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 219, ал.1 - 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 219, ал.1 - 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал.1 т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 250, ал.1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 74 гр. Монтана, 06.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Милена Бранкова
Членове:
Диана Кузманова
Костадин Живков при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева в присъствието на прокурора К. Цв. В. като разгледа докладваното от Милена Бранкова Въззивно частно наказателно дело № 20261600600161 по описа за 2026 година С Определение на РС Лом, постановено в разпоредително заседание на 02.04.2026 г. по НОХД № 69/26 г., на основание чл. 250, ал.1, т 1 във вр. с чл.
24, ал.1 т. 3 от НПК е прекратено наказателното производство поради изтекла давност за наказателно преследване и са отменени взетите спрямо подсъдимите мерки за неотклонение „подписка“.
Срещу горното Определение е постъпил ПРОТЕСТ от Районна прокуратура Монтана /ТО Лом/ с оплакване за незаконосъобразност. В същия се твърди, че неправилно е прието Постановлението за привличане на двамата подсъдими като обвиняеми на досъдебното поризводство да им е предявено след изтичане на 10-годишния давностен срок за наказателно преследване.
Видно от датата на изготвянето му, то е в рамките на полагащия се по закон срок и със самото му съставяне е възникнала фигурата на обвиняемите, с което е прекъсната давността. Изтъква се още и факта, че на двамата обвиняеми е била изпратена призовка за привличането им в това им качество преди изтичане на давностния срок и тъй като се касае до действие по разследването / мотивирано от приетото в Р № 28/59 г. на ОСНК на ВСР/, то този факт също прекъсва давността. След като по правилото на чл. 81, ал. 2 от НК е започнала да тече нова давност, то не са налице законови основания за прекратяване на наказателното производство. Иска се отмяна на прекратителното Определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
1
С писмени възражения по Протеста защитниците и на двамата подсъдими смятат, че оплакванията са неоснователни. Излагат съображения, че атакуваното Определение е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В производството пред въззивната инстанция ново съдебно следствие не е провеждано и не са събирани допълнително доказателства.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА МОНТАНА заявява, че поддържа изцяло доводите в Протеста. Твърди, че съставянето на Постановленията за привличане на обвиняемите и изпращането на призовки представляват извършени надлежно действия по разследването, които са прекъснали течението на давността. Абсолютната давнност, в случая от 15 години, не е изтекла, поради което предлага да бъде отменено протестираното Определение.
И двамата защитници поддържат писмените си възражения. Доразвиват доводите си в тях, като поддържат, че фигурата на обвиняеми е възникнала едва с предявяване на постановлението за привличането им в това им качество, което е станало след изтичане на 10-годишния давностен срок за наказателно преследване, поради което правилно е било прекратено наказателното производство. Молят Определението да бъде потвърдено.
Окръжният съд, след като съобрази оплакванията в Протеста във връзка с доводите и становищата на страните и изискванията на закона и след като провери проведеното първоинстанционно производство, намира следното:
Протестът е допустим: подаден е от страна, която разполага с процесуалното право за въззивна проверка на определението; подаден е в срок и със съответно на закона съдържание.
Разгледан по същество – Протестът е неоснователен.
НОХД № 69/26 г. е образувано пред РС Лом на 17.02.2026 г. по внесен обвинителен акт срещу: Б. Г. А. с обвинение за престъпление по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за деяния от 30.09.2015 г. и от 07.10.2015 г. и срещу В. З. А. с обвинение за престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за деяния от 02.12.2015 г. и от 12.10.2015 г.
В проведеното разпоредително заседание от 02.04.2026 г. защитниците на двамата подсъдими са направили възражение за изтекла давност за наказателно преследване, тъй като до привличане на лицата като обвиняеми са изтекли повече от 10 години от извършване на последните деяния в продължаваната престъпна дейност. Съдът е счел мотивирано, че тези възражения са основателни и на основание чл. 250, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 3 от НПК е прекратил воденото наказателно производство по съответното НОХД / макар непрецизно да е формулирал диспозитива, тъй като се прекратява не само съдебното, а цялото наказателно поризводство/и е отменил мерките за неотклонение на двамата подсъдими.
При проверка на прекратителното Определение по повод подадения протест, а и при служебната проверка, вззивният съд не констатира законови основания за неговата отмяна или изменение. Съображенията за това се 2 свеждат до следното:
Обвиненията са за престъпления по: чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 316 във вр. с чл. 311, ал.1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Предвидените в НК наказания за тези деяния са „лишване от свобода до пет години“, като съдът може да постанови и „лишаване от права по чл. 37“. Съгл. разпоредбата на чл. 80, ал.1, т. 3 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години. Според ал. 3 на горния текст, давността за преследване започва да тече ... при продължаваните престъпления – от прекратяването им. Нормата на чл. 81, ал. 2 от НК пък предвижда, че давността се прекъсва с всяко действие на разследващите органи, предприето за преследване и то само спрямо лицето, срещу което е насрочено преследването, като след свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.
При отнасяне на тези правила към настоящия казус, въззивният съд приема следното:
Настоящето наказателно производство е образувано с Постановление на прокурор от РП Монтана от 26..06.2025 г. срещу неизвестни извършители за деяния по чл. 311, ал.1 и по чл. 316 във вр. с чл. 311, ал. 1 от НК. Не може да се приеме, че формулировката в това Постановление „длъжностно лице – заместник-кмет на Община“ персонализира / сочи/ конкретно подс. Б. А. към онзи момент. Поради това и действието, свързано с образуването на досъдебно производство, което е несъмнено „действие по разследването“ не се явява в случая от категорията на тези процесуални действия, които могат да прекъснат давността, тъй като то не е насочено срещу „конкретно лице“.
Прокурорът тогава е спазил изискването на чл. 214, ал. 3 от НПК в акта за образуване на досъдебното поризводство да не се посочват имената на лицето, за което има данни, че е извършило престъплението. Следователно, давността в случая започва да тече от 07.10.2015 г. за подс. А., когато е последното вменено му деяние в продължаваната престъпна дейност и от 12.10.2015 г. за подс. А., когато е последното й вменено деяние в продължаваната престъпна дейност. /По отношение на подс. А. въззивният съд приема тази дата за последна, тъй като е налице техническа грешка в диспозитива на обвинителния акт по отношение датата на първото й деяние – вписано е 02.12.2015 г., вместо 02.10.2015 г./. След прилагане на правилото на чл. 80, ал.1, т. 3 от НК, давността за наказателно преследване изтича за подс. А. – на 07.10. 2025 г., а за подс. А. - - на 12.10.2025 г.
На 17.09.2025 г . са били изготвени постановления за привличане на двамата като обвиняеми и за вземане мерки за неотклонение / прил. на л. 302, т. 2 от ДП и на л. 308, т. 2 от ДП/. Материалите по делото са докладвани на наблюдаващия прокурор и с негово постановление от 18.09.2025 г. са дадени указания на разследващия, сред които и – да се предяват постановленията за привличане на обвиняемите А. и А. и да се разпитат като обвиняеми.
Лицата са призовавани на два пъти за това следствено действие, като по техни молби и молби от защитниците, провеждането му е отлагано. Едва на 17.10.2025 г. това предявяване е сторено по отношение и на двамата 3 подсъдими и то в тяхно лично присъствие и в присъствието на защитниците им.
При съпоставка на хронологията на извършените процесуално-следствени действия и датите им с изискванията на закона, цитирани по-горе, се установява, че давностния срок в случая е започнал да тече от 07.10.2015 г. за подс. А. и от 12.10.2015 г. за подс. А. и е изтекъл преди 17.10.2025 г., когато са им предявени постановленията за привличането им в качеството на обвиняеми, което правилно е съобразено от първоинстанционния съд. Същият е процедирал законосъобразно, като е приложил разпоредбата на чл. 250, ал.1, т. 1 от НПК и е прекратил съдебното производство, отменявайки и мерките за неоткленине на двамата обвиняеми.
Въззивният съд не споделя доводите на прокуратурата, изложени в Протеста и поддържани пред въззивната инстанция. При привличането и на двамата обвиняеми органите на предварителното производство са спазили стриктно изискванията и предвидената последователност на действията, визирани в разпоредбата на чл. 219, ал.1 – 8 от НПК. Съгл. изискването на ал.
4 на чл. 219 НПК, разследващият орган предявява постановлението за привличане на обвиняемия и неговия защитник, като им дава възможност да се запознаят с пълнота му съдържание, а при нужда, дава допълнителни разяснения. Това е сторено едва на 17.10.2025 г. – след изтичане на 10годишния давностен срок. Необяснимо и неправилно е последващото твърдение на прокурора в обратния смисъл, че е достатъчна самото съставяне на постановлението за привличане, за да възникне фигурата на обвиняемия.
Поради горното и съставянето на постановлението за привличане на обвиняемите с дата в рамките на 10 годишния давностен срок – на 17.09.2025 г. не е достатъчно, то трябва и да бъде предявено на лицата, срещу които е насчено. И тъй като давността вече е изтекла, тя не може да бъде и прекъсвана, за да се беседва абсолютната давност – от 15 г. в случая, каквото е твърдението на представителя на Окръжна прокуратура Монтана./ Не може да бъде пекъсвано нещо, което вече е изтекло/.
Не се споделя и другото становище на прокуратурата в протеста, че изпращането на призовки за привличане на лицата като обвиняеми в рамките на 10-годишния давностен срок представляват конкретни действия по разследването, предприети от надлежен орган срещу конкретно лице, поради което това изпращане е действие от вид, който прекъсва течението на давността. Подобно твърдение се аргументира и със съдебна практика от 1959 г. То не е съобразено с факта, че това тълкуватено решение е прието при действието на много стар и отменен вариант на НПК и не съответства на разпоредбите на сега действащия процесуален закон. Съгл. действащата съдебна практика / Р № 117/09.03.2010 г., III НО/ давността се прекъсва само с това действие на надлежните органи, което е предприето за преследване и то само срещу лицето, срещу което е насрочено преследването и то за конкретно извършено от него престъпление. Такава е разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от НК и тя не подлежи на разширително тълкуване / според Р №309/17.05.2002, I НО/. „Действия по разследването“ по смисъла на сега действия НПК са тези, с които лицето се привлича в качеството на обвиняем или срещу него се 4 възбужда предварително производство за конкретно деяние; процесуалните способи за събиране и проверка на доказателствата, визирани в гл. 14 от НПК, както и действията по предявяване на разследването / всички от досъдебното производство/. Изпращането на призовка за привличане на едно лице като обвиняем не представлява „действие по разследването“, а действие по администриране на производството – за уведомяване на едно лице и осигуряването на участието му в едно бъдещо „действие по разследването.“ С оглед гореизложеното, Окръжниьт съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определението на РС Лом, постановено в разпоредително заседание на 02.04.2026 г. по НОХД № 69/26 г., с което на основание чл. 250, ал.1, т 1 във вр. с чл. 24, ал.1 т. 3 от НПК е прекратено наказателното производство, водено срещу Б. Г. А. с обвинение за престъпление по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и срещу В. З. А. с обвинение за престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради изтекла давност за наказателно преследване и са отменени взетите спрямо подсъдимите мерки за неотклонение „подписка“.
Разпечатката съдържа 36 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b58690e-5575-4920-b3c5-2839df00bd70