Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 570 от 30.04.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 582/2024
Вид
Решение № 570
Подписан
30.04.2024
В сила
23.05.2024
Състав
Стояна Илиева

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.261 ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.264 ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.92, ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.92, ал.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 92, ал. 4 · Закон за корпоративното подоходно облагане

РЕШЕНИЕ

№ 570 гр. Варна, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20243110200582 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н. М. Л. с ЕГН **********, управител на „ПАРКЕТИ-Л.“ ЕООД, ЕИК 205 803 550, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Чаталджа“ № 89, магазин 2 против НП № 720414F718176/22.08.2023 год. на директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна.

С жалбата се иска отмяна на НП, като не се оспорва фактическата обстановка, а се твърди, че причините за това декларацията да не бъде подадена в срок се дължат на технически проблеми при подаване на декларацията в сайта на НСИ, което е довело до подаване на коригираща такава. В този смисъл се навеждат доводи за приложението на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна – директора на дирекция „Обслужване“ ТД на НАП Варна, редовно призована, представлява се от юк И. Г., която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер. Претендира разноски.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

С АУАН №F718176/28.07.2023 год. административния орган е приел за установено от фактическа страна, че при извършена на 20.07.2023г. в ТД на НАП-Варна проверка в информационния масив е установено че, Н. М. Л. с ЕГН ********** в качеството си на представляващ на "ПАРКЕТИ-Л." ЕООД с ЕИК по Булстат 205803550 като данъчно 1 задължено лице, което се облага с корпоративен данък, е допуснал дружеството да НЕ подаде годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2022г. в териториалната дирекция на НАП по данъчна регистрация на дружеството - ТД на НАП-гр. Варна, в законоустановения срок по чл.92, ал.2 от ЗКПО до 30.06.2023г. Нарушението е извършено на 01.07.2023г.

ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2022г. е подадена на дата 13.07.2023 г. с вх. № 0300И1333433 / 13.07.2023г., тоест след изтичане на законоустановения срок.

Установеното било прието за нарушение на чл.261 ал.1 от ЗКПО във вр. с чл.92 ал.1 от ЗКПО.

Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя, който в графата бележки и възражения не отразил такива.

В срока по чл.44 от ЗАНН са направени възражения идентични с изложените в жалбата срещу издаденото НП.

АНО не възприел така направените възражения и въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка издал НП № 720414-F718176/22.08.2023 год., с което за извършено нарушение на чл.261 ал.1 от ЗКПО във вр. с чл.92 ал.1 от ЗКПО на осн. чл.264 ал.1 от ЗКПО наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 500 лв..

Разпитан в хода на съдебното производство актосъставителя М. потвърждава фактите, изложени в АУАН. Съдът кредитира показанията му, като ги намира за обективни, безпристрастни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. М., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Варна, съгласно приложената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 год. на изпълнителния директор на НАП, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

Акта е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта.

При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод, че при провеждането 2 на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма. Налице е единствено между фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено. Вмененото адм. нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да може жалбоподателят да узнае в какво е обвинен.

По делото са налице безспорни и категорични доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 92, ал. 1 и е осъществен състава на чл.

264, ал. 1 от ЗКПО. По силата на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Съгласно ал. 2 на посочения законов текст годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО пък предвижда санкция за представляващия данъчно задълженото лице, включително лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, синдик или представляващ място на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263. От доказателствата по делото се установява, а и не се оспорва от жалбоподателя, че допуснато дружеството да не подаде в ТД на НАП Варна Годишна данъчна Декларация по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2022 г. в законоустановения срок до 30.06.2023 г., включително. Дружеството е извършвало дейност през 2022 година, като е отчело финансов резултат - счетоводна печалба в размер на 5982,98 лева и не попада в условието на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО. Декларацията е била подадена в ТД на НАП Варна по електронен път на 13.07.2023 г. с вх. № 0300И1333433.

При това положение е очевидно, че е извършено вмененото във вина административно нарушение.

По въпроса за маловажността на конкретния случай:

Неправилен е изводът на наказващия орган, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като установеното нарушение не се отличава с пониска степен на обществена опасност от типичната такава за този вид нарушения.

Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на административнонаказващият орган за "маловажност" се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от ЗАНН "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или 3 юридическо лице към държавата или общината, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения или неизпълнение на задължение от съответния вид.

Налагането на санкция не е самоцел на закона и доказателство за това е справедливо регламентирана възможност да не се налага наказание, в случай, че се прецени, че целите на ЗАНН могат да се изпълнят като се предупреди нарушителят, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Настоящият случай е именно такъв. Касае се за първо по ред нарушение, с относително кратка продължителност /седемнадесет дни/, отстранено доброволно преди откриването му и преди да е съставен АУАН, което е индиция за това, че целта на закона е била постигната със самото констатиране на нарушението, при което съвсем достатъчно е било нарушителят да бъде предупреден, че при следващо нарушение, ще се пристъпи към налагане на санкция. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение, от което не са настъпили каквито и да е вредни последици. Вярно е, че за съставомерността му не е необходимо да са настъпили такива, но тези обстоятелства, несъмнено имат значение при преценката дали се касае за маловажен случай. Тези съображения налагат извода, че случаят се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от останалите подобни случаи, респ. че степента на нарушението не съответства на тежестта на наложената санкция.

Вярно е и, че нарушената законова разпоредба е предназначена да осигури нормално функциониране на обществените отношения, свързани с данъчната отчетност, поради което поначало тяхното нарушаване представлява деяние с по – сериозна степен на обществена опасност в сравнение с други състави на административни нарушения. Посоченото обаче не може да игнорира задължението на наказващия орган за индивидуална преценка на всеки конкретен случай, с оглед обществената опасност на извършеното и на дееца. Настоящият случай, с оглед посочените по – горе обстоятелства, разкрива по – ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива и несъмнено представлява маловажен случай на административно нарушение по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 92, ал. 1 и е осъществен състава на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО.

Тъй като наказващият орган е подходил формално и не е преценил и обсъдил всички факти и обстоятелства около нарушението, по този начин е издал незаконосъобразно наказателно постановление. Следвало е с оглед на посочените по-горе обстоятелства да се счете, че се касае до маловажен случай на административно нарушение, при което да се използва правомощието по чл. 28, ал.1 от ЗАНН.

Поради това и за съда остава възможността да отмени атакуваното наказателно постановление, като на осн. чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

По разноските:

4

С оглед изхода на спора на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателя има правно на разноски в настоящото производство за представителство от един адвокат, но такова искане не е било направено

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 720414-F718176/22.08.2023 год. на директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна, с което на Н. М. Л. с ЕГН **********, управител на „ПАРКЕТИ-Л.“ ЕООД, ЕИК 205 803 550, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Чаталджа“ № 89, магазин 2 е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено нарушение на чл.261 ал.1 от ЗКПО във вр. с чл.92 ал.1 от ЗКПО и е осъществен състава на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО, ПРЕДУПРЕЖДАВА Н. М. Л. с ЕГН **********, управител на „ПАРКЕТИ-Л.“ ЕООД, ЕИК 205 803 550, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Чаталджа“ № 89, магазин 2, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5