Определение № 858 от 30.12.2020, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 713/2020
- Вид
- Определение № 858
- Подписан
- 30.12.2020
- В сила
- 30.12.2020
- Състав
- КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ, МАРИНЕЛА КРАСИМИРОВА МАРИНОВА-СТОЕВА, МИЛЕНА РАНГЕЛОВА ДАСКАЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10а, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 858 гр. Перник , 30.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:
КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20201700500713 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Ай Тръст" ЕООД против разпореждане № 15871/28.08.2020г. по ч.гр. д. № 4609/2020 г. на РС - Перник, в частта за отхвърляне заявлението по чл. 410 ГПК срещу А. А. за сумите: 85,07лв. - административни разноски, 368,95 лв. - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 681,15 лв. – нак. лихва за периода 01.04.2017г. – 03.08.2020г.
В жалбата по подробни доводи и съображения се оспорват изводите на РС за противоречие на клаузата за нак. лихва с чл. 33 ЗПК; че адм. разноски за събиране на вземането противоречат на чл. 33 и чл. 10а, ал. 2ЗПК; за нищожност на възнаграждението за поръчителство на „Ай Тръст" и за вида услуга от „Ай Тръст", поради противоречие със закона и добрите нрави, респ. цели заобикаляне на ЗПК и неоснователно обогатяване, като се иска отмяната на разпореждането в обжалваната част и издаване заповед за изпълнение за сумите.
Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.
Пернишкият окръжен съд при въззивна проверка на обжалваното разпореждане и след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:
Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, е допустима и следва да се разгледа по същество.
1
Ч.гр. д. № 4609/2020 г. на РС- Перник е образувано по реда на чл. 410 от ГПК от „Ай Тръст" ЕООД срещу А. А. за суми за главница, договорна възнаградителна лихва, включително и вземания за 85,07 лв. - административни разноски, 368,95 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 1198,55 лв. - наказателна лихва за периода за периода 01.04.2017г. – 03.08.2020г., твърдени като дължими от длъжника, но плетени от заявителя като поръчител на длъжника по договор за кредит № *** г., сключен между длъжника и „Кредисимо" ЕАД. Заявлението е отхвърлено от РС в обжалваната част по подробни мотиви, че претенциите се основават на неравноправни клаузи, които нарушават и заобикалят императивните норми на чл. 33 от ЗПК.
Настоящият състав на Пернишкия окръжен съд намира, че разпореждането в обжалваната част е частично правилно, по следните съображения:
О т чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК следва, че освен за формалната редовност, съдът е длъжен да провери служебно и дали вземането не противоречи на закона и/или добрите нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това.
Относно сумата 368,95 лв. според индивидуализацията в т. 12 от заявлението между страните е уговорено възнаграждение на „Ай Тръст“ ЕООД за това, че по договор за поръчителство от *** г. отговоря солидарно с длъжника за задълженията му по сключения на същата дата с “Кредисимо” ЕАД договор за кредит. Съгласно Приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство, при предоставен кредит от 2000 лева за срок от 15 месеца възнаграждението по договора за поръчителство е в размер на 139,90 лева месечно за срока на договора за кредит или общо 2098,50 лева.
От чл. 4, ал. 1-3 от договора за кредит следва, че ако потребителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "Кредисимо" ЕАД юридическо лице-поръчител, заявлението за кредит се разглежда в рамките на 48 часа, като срокът за одобрение за отпускане на кредит е 24 часа. При непосочване на обезпечение, заявлението за кредит се разглежда в 14-дневен срок. Налице е неравноправно третиране на клиенти на кредитора с оглед срока на разглеждане на заявлението за не/посочилите, че ще обезпечат вземането с поръчителство на ЮЛ-поръчител, което и следва да е одобрено от кредитодателя. Изискването за обезпечение за разглеждането на кредита в малък срок е и злоупотреба с лошото финансово състояние на потребителя, който очевидно има нужда от средствата. Финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на потребителя съгласно чл. 16 ЗПК /за което са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума/, а с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с чл. 16 ЗПК, тъй като възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси и комисиони и др.
2 плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК.
На следващо място, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК - "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. От чл. 4, ал. 1-3 от договора за кредит следва, че "възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство" е пряко свързано с кредита и са едно цяло, тъй като задължението към поръчителя е неделимо от задължението по кредита и е известен на кредитора при подписването му, т.е. възнаграждението е "общ разход по кредита" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и затова следва да се включи в общия размер на плащанията по кредита, но не е бил отразен като такъв в "ГПР" по договора за кредит, нито в Приложение № 1 и пог. план към същия договор. При сключването на поръчителството като част от договора за кредит, длъжникът не е имал право на избор на поръчител и за индивидуално договаряне, особено след като едноличен собственик на капитала на заявителя е “Кредисимо” ЕАД, видно от Търговския регистър, т.е. ЮЛ – поръчител, което е предварително одобрено от кредитора е свързано с него лице. Налице е значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не отговаря на изискването за добросъвестност, в частност-лишава длъжника от избор и възможност за индивидуално договаряне. Всичко това сочи, че целта на договора за поръчителство е плащане в полза на кредитора, което е разход пряко свързан с кредита, който не е включен в ГПР по кредита, а представлява прикрито допълнително възнаграждение по кредита извън договорната лихва, което води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на потребителя, които ако се включат в ГПР би се стигнало до надхвърляне на максимума от 50 % по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Чрез позволени от закона средства - създаване от кредитора на негово собствено дружество, чиято печалба се формира основно от възнаграждения по договори за поръчителство в полза на собственика му за задължения на клиенти на този собственик, се постига заобикалянето на чл. 19 ЗПК. Заобикаля се и ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с усвояването и управлението на кредита. Възнаграждението за поръчителство /2098,50 лв./ надхвърля размера на предоставения кредит /2000 лв./ и на практика заемополучателят връща на заемодателя два пъти цялата получена главница и плаща и възнаградителна лихва. Това следва и от клаузата на чл. 8, ал. 5 от договора за поръчителство, с която се дава право на заемодателя да получи всички плащания, които според договора за поръчителство се дължат на самия поръчител. В този смисъл доводите в жалбата, че заемополучателят изрично е изразил искане за сключване на договор за поръчителство, е несъстоятелен, тъй като се касае за заобикаляне на закона – чл. 33 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, и следователно нищожност на осн. чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Идентични на горните са и изводите за сумата 85,07 лв. - административни разноски за извънсъдебно събиране на вземанията по кредита. За да се търси възстановяване на разход 3 следва да е обосновано и доказано реалното му извършване, но в заявлението по чл. 410 ГПК разходите са посочени общо като липсва посочване и данни дали въобще и дали именно в този размер от 85,07 лв. са направени някакви конкретни разноски по събиране на вземането- как, кога и за какви точно действия реално такива разходи са направени и платени, поради което при тази неопределеност на разходи, претендирането му в този вид отново противоречи на принципите на добросъвестност и равнопоставеност на страните, което води до недължимост от длъжника и за тях. Не води до друг извод, че в ОУ като разходи за сметка на кредитополучателя са посочени разноски за извънсъдебно и/или съдебно събиране на вземането, доколкото са посочени само като евентуални разходи, а изброените едва в жалбата такива „изпращане на напомнителни писма, покани, провеждане на разговори и др.", както се прие по-горе не е обосновано и доказано реалното им извършване. На следващо място, съгласно съображение 8 от Директива 2011/7/Е (§12 от ДР на ЗИД на ТЗ, ДВ бр.20/28.02.2013 г.) "Обхватът на същата следва да се ограничи до плащанията, извършвани като възнаграждение по търговски сделки ...". Съобразно приложното поле, предвидено в чл. 1, т.2 от директивата- да се прилага за всички плащания, извършвани като възнаграждение по търговски сделки и предвид дадените определения в чл. 2, т.1 и т.3 от директивата за "търговска сделка" и "предприятие", съдът намира, че обезщетение за разноски е неприложимо при сключен потребителски договор с физическо лице. Освен това, правилото на чл. 78 ЗЗД за отговорността на длъжника за разноски е неприложимо, тъй като касае разходите, направени от страната която изпълнява, а не от тази която търси принудително липсващо изпълнение.
По отношение вземането за наказателна лихва разпореждането на ПРС е обжалвано само в отхвърлителната част за сумата 681,15 лв. – нак. лихва за периода 01.04.2017г. – 03.08.2020г., като в частната жалба е конкретизирано, че тази сума е калкулирана като сбор от сумата 406,51 лв. – нак. лихва в размер на зак. лихва, дължима върху главницата по договора за кредит, сумата 149,50 лв. - нак. лихва в размер на зак. лихва, дължима върху дог. лихва по договора за кредит и 125,14 лв. - нак. лихва в размер на зак. лихва, дължима върху непогасени задължения по договор за предоставяне на поръчителство.
След като по изложените съображения длъжникът - кредитополучател не дължи заплащане на възнаграждение за поръчителство, то това се отнася и за акцесорните задължения за наказателна лихва върху това възнаграждение, поради което за сумата 125,14 лв. заявлението по чл. 410 ГПК следва да се отхвърли.
В договор за кредит № *** г. не е уговорен размер на мораторната лихва, дължима при забава на плащанията на кредитополучателя. Поради това на основание препращащия в чл.
13 от договора, приложение намира р. X, т. 2 от ОУ за предоставяне на кредити, съгласно текста на който при забава на плащането на погасителна вноска, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски при съдебно събиране на вземането. При уговорена в общите условия към договора за кредит наказателната лихва за забава на 4 плащанията на погасителните вноски в размер на законната лихва за забава, съдът намира, че клаузата в цитирания договор за тази лихва не създава неравновесие в правата и задълженията на потребителя и кредитора и отговаря на изискването за добросъвестност.
Основното задължение на потребителя по договор за кредит е да заплаща в срок уговорените погасителни вноски. Уговорената лихва обезпечава възстановяване вредите от забавеното изпълнение на това задължение, не е необосновано висока и не води до неоснователно обогатяване на заемодателя. Размерът на наказателната лихва отговаря и на императивните изисквания на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В тази връзка при съответните изчисления на осн чл. 162 ГПК съдът установява, че размерът на наказателната лихва върху претендираната неплатена главница и дог. лихва по договора за кредит не надхвърля размера на законната лихва, определен с ПМС № 426 от 18 декември 2014 г.
Разпечатката съдържа 27 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b573ea1-1c22-4013-9a2b-881f11aec14a