Решение № 2637 от 27.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2637 гр. Пловдив, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330107492 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Т. Г. К.,ЕГН: **********, с постоянен адрес:

****, с която са предявени срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикосев“ № 52-54 обективно кумулативно съединени отрицателен установителен иск за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит от *** г. с правно основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК и осъдителен иск за връщане на сумата в размер на 50,00 лв. с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, като недължимо платена в периода 04.12.2023 г. – 20.02.2025 г. ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че на *** г. ответницата била сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит № *******, по силата на който й бил отпуснат кредит в размер на 1600 лв., при лихвен процент 41,15 % и годишен процент на разходите 49,79%. Срокът на погасяване бил 60 месеца. По Договора за потребителски кредит била предвидена застраховка ****** в размер на 700,80 лв., като разходът се финансирал от кредитодателя. По този начин, общият размер на кредита ставал 2300,80 лв. Лихвеният процент се прилагал върху тази сума (2300,80 лв.), а реално предадената и усвоена от кредитополучателя била в размер на 1600 лв. ГПР по договора било посочено само цифрово, без да се конкретизира какви разходи били включени в него. Ищцата настоява, че застраховката **** се включвала в ГПР, но 1 ответното дружество не я е включило. Ищцата счита, че клаузите за застраховката били сключени, за да се заобиколели материално-правните изисквания ГПР да не надвишава пет пъти размера на законна лихва. Застраховката била сключена в полза на кредитора, който представлявал застрахователя. Направено е доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. претендират се и на правени по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК:

131134023, с който се оспорва основателността на исковата претенция. Посочва се, че процесният Договор за потребителски кредит бил сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние чрез мобилното приложение на банката. След сложна процедура по идентификация и двуфакторна автентикация, ищцата била поискала предоставяне на процесния кредит. С приемането на „Условията за ползване на мобилното приложение“ и потвърждаването на сключването на договора, същият бил сключен. Ответната банка настоява, че в чл. 9 от Договора за потребителски кредит бил ясно формулиран годишният лихвен процент. В Договора бил и точно записан и годишният процент на разходите. Според ответника, ГПР не надвишавал законово определения максимум. Ответната банка отхвърля твърденията на ищцата, че таксата за застрахователната премия била нищожна, както и, че сумите по нея следвало да бъдат включени при изчисляването на ГПР. Ответникът настоява, че сключването на застраховката било оставено на свободния избор на клиента, като тя не била условие за предоставянето на кредитната линия. Ищцата доброволно била изразила съгласие да бъде сключена предложената застраховка. Ответната банка счита, че доброволният характер на застраховката изключвала възможността тя да се приемала, като част от общите разходи по кредита и съответно не трябвало да бъде включена при изчисляването на ГПР. Ответникът прави доказателствено искане за съдебно-техническа експертиза. Претендират се и съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По същество на спора, между страните не се спори, че е възникнало облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., по който ищецът е усвоил сумата от 1600 лева, като: размерът на кредита е 1600, 00 лв., размерът на застрахователната премия е 700, 80 лв., срокът на кредита е 60 месеца, лихвата е в размер на 3154,34 лв., фиксираният годишен лихвен процент е 41,15 %, ГПР е 49,79 %.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

2

При съобразяване трайната съдебна практика на ВКС, когато е сезиран с иск като процесния, вкл. и с такива по чл. 55, ал.1 ЗЗД, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д.

№ 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Затова, следва да се вземат предвид освен наведените от ищеца доводи за недействителност на договора за потребителски кредит, а също и да се извърши проверка налице ли е друго основание за нищожност на договора в кръга на описаните, за които съдът следи служебно.

Ответникът е банкова финансова институция по чл. 2 ЗКИ. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.

9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност е по-особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на 3 кредитополучателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не е спазено. Процесният договор за потребителски кредит не съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49,79 %. Посочената фиксирана лихва от 41,15 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Налице е и друго нарушение, т.к. посочените в договора ГПР от 49,79 % и общата сума на плащанията от 5455,14 лева, не съответстват на действителните. Това е така, тъй като още при самото му сключване, е предвидено уговорената в чл.19, ал. 1 застраховка да се плаща разсрочено във времето, заедно със месечните вноски, като се прибавя към всяка една от тях. Макар и доброволно даденото съгласие на ищцата с предложението за застраховка на потребителския кредит не отменя императивните разпоредби на чл. 19 ЗПК. По смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, като лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Застраховката по процесния договор за потребителски кредит, макар и да не е условие за предоставяне на самия кредит, се 4 включва в годишния процент на разходите. Заключението по допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза категорично посочва, че ако в обхвата на посочения в договора за потребителски кредит годишен процент на разходите се включи като разхох и застраховката ****, то размерът на ГПР ще стане 80,19 %. Основният лихвен процент на БНБ към 01.07.2023 г. е 3,12 %, то ТПР не може да бъде по-висок от 65,60 %. Ето защо и поради липса на част от задължителните реквизити на т.10 на чл.11 ЗПК, договорът се явява недействителен.

Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в този смисъл е трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д.

№ 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д.

№ 3025/2017 г. и др./.

Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му. Същевременно – посочването на понисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.