Определение № 37 от 26.02.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37 гр. Варна, 26.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600067 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.306, ал.3, пр.2, вр.чл.341 и сл. от НПК.

Предмет на проверка е определение от съдебно заседание на 27.01.2025 г., обективирано в протокол Рег.№ 62/28.01.2025 г., постановено след влизане в сила на присъдата по НОХД 1294/24 г. на Окръжен съд Варна, с което, по реда на чл.306, ал.1, т.4, пр.2 от НПК, на въззивника И. Д. М., осъден подсъдим по делото, са възложени 600 лева разноски за защита по реда на Закона за правната помощ. Недоволен от осъждането, М. го възразява с твърдението, че няма финансови средства да заплати сумата, и моли да бъде отменено.

Жалбата е допустима, но отправеното с нея искане не може да бъде удовлетворено.

Първоинстанционният съд се е произнесъл въз основа на Решение № ВН-4085-30520/28.11.2024 г. от Националното бюро за правна помощ, съгласно което на адвокат Светла Владимирова Василева са били изплатени 600 лева възнаграждение за предоставена правна помощ на И. Д. М. по НОХД № 1294/2024 г. на ОС Варна.

От материалите по делото се установява, че адвокат Василева е назначена за служебен защитник на И. М. още на досъдебното производство – с постановление от 18.04.2024 г. на разследващ полицай, в което изрично е 1 отбелязана разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗПП, т.е. за всички фази и съдебни инстанции. При образуване на делото в Окръжен съд Варна не е имало промяна в обстоятелствата, на които се е основавало предоставянето на помощта в досъдебното производство – задържането на подсъдимия по мярка за неотклонение, поради което и адвокат Василева правилно е била конституирана като страна в съдебното производство – тя е призована за разпоредителното заседание, в което делото е приключило с постановяване на присъда, предвид постигнатото съгласие за решаването му по реда на съкратеното съдебно следствие.

Видно е, че в рамките на първоинстанционното производство адвокат Василева е предоставила правна помощ на подсъдимия тогава И. М. чрез осъществяване на процесуалното му представителство, което е било и основанието на Националното бюро за правна помощ да й определи възнаграждение, при стриктно спазване на относимата разпоредба – чл.18, т.2 от Наредбата за заплащане на правна помощ, респ. правилно първоинстанционният съд, позовавайки се на ТР 4/10 г. ОСНК ВКС, е възложил тази сума на осъдения подсъдим.

Осъденият М. атакува съдебният акт на ОС Варна на едно основание като твърди, че няма възможност да изплати сумата поради липса на доходи и имущество, и че не работи поради заболяване.

Съгласно цитираното в проверяваното определение Тълкувателно решение, подсъдим, който е признат за виновен, на основание чл.189, ал.3 от НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на НБПП във всички случаи на задължителна защита, каквато по делото е била налице в хипотезата на чл.94, ал.1, т.6, пр.2 от НПК.

Доводът на жалбоподателя за затруднено финансово положение не може да бъде отнесен към единственото предвидено от Закона за правната помощ изключение в чл.23, ал.2, според който подсъдимият не дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ, ако не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Последната формулировка изцяло съответства на хипотезата в чл.94, ал.1, т.9 от НПК, която в настоящия случай не е била основанието за назначаване на защитник по реда на ЗПП.

Съдебният състав в това производство не е компетентен да изследва 2 материалното положение на осъдения и възможността му да заплати разноските. Според разпоредбата на чл.23, ал.5 от ЗПП, преценката дали подсъдимият няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение се извършва от органа, който ръководи процесуалните действия, въз основа на служебно установеното му имуществено състояние и обстоятелствата по ал.3, т.т. 1, 3, 4, 5, 6 и 7 от същата правна норма, като доходи на лицето или на неговото семейство, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и др. Прочитът на закона налага извод, че ако след изследване на относимите обстоятелства се установи, че действително лицето не разполага със средства, то не дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ. Но в настоящия случай по делото липсва подобно служебно изследване за наличието на обстоятелствата, изброени изчерпателно в чл.25, ал.3 от ЗПП, за да се приеме, че наред с основанието по чл.94, ал.1, т.6, пр.2 от НПК е съществувало и такова по ал.1, т.9, при което от една страна лицето е лишено от възможността да претендира едно гарантирано със закон свое право, но от друга то не може да намери защита по избрания правен ред.

Предвид изложеното липсват основания за отмяна или изменение на проверявания съдебен акт, и на основание чл.306, ал.3, вр. ал.1, т.4, пр.2, вр.чл.345, ал.1, пр.1 от НПК съставът на Апелативен съд Варна ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение по НОХД 1294/24 г. на Окръжен съд Варна от съдебно заседание на 27.01.2025 г., обективирано в протокол Рег.№ 62/28.01.2025 г., с което И. Д. М. е осъден да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ 600 лева разноски за служебно назначен защитник.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3