Решение № 19811 от 04.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19811 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20231110166951 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „....“ ЕАД срещу В. С. С., с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца от ответника за суми, както следва: сумата от 92,98 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от 1.10.2017г. до 30.04.2019г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ..., с аб.№ ..., сумата от 22,21 лв. – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от 1.10.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва върху всяка главница считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 4.11.2020г. до окончателното плащане, сумата от 14,80 лв.

– мораторна лихва върху първата главница за периода от 15.09.2018г. до 26.10.2020г., и сумата от 4,46 лв. – мораторна лихва върху втората главница за периода от 1.12.2017г. до 26.10.2020г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 54079/2020г. по описа на СРС, 44 с-в.

В исковата молба ищецът излага, че ответникът в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за имота е доставяна топлинна енергия, цената за която съгласно Общите условия от 2016г. е платима месечно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите 1 за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главните вземания след изтичане на установения в Общите условия падеж. За дължимите суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита като моли съда да постанови решение, с което да признае вземанията му за исковите суми, както и претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните с предмет продажбата на топлинна енергия за процесния имот. Оспорва материалната легитимация на ищеца като титуляр на вземането за цена на услугата дялово разпределение. Навежда и евентуално възражение за погасяване на вземанията по давност. По тези съображения моли за отхвърляне на исковите претенции и прави искане да му бъдат присъдените сторените деловодни разноски.

От страна на третото лице-помагач на ищеца „...“ ЕООД е постъпило становище, че дяловото разпределение на доставената топлинна енергия е извършено съобразно нормативните изисквания и разходът на топлинна енергия за процесния имот е бил правилно определен на база отчетено реално потребление.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Видно от приложените материали по ч.гр.д.№ 54079/2020г. по описа на СРС, 44 с-в, по подадено на 4.11.2020г. от „....“ ЕАД заявление по реда на чл. 410 ГПК срещу В.

С. С. е издадена заповед за изпълнение за исковите суми. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът по заповедта е възразил, оспорвайки изцяло вземанията, поради което на заявителя са дадени указания по реда на чл. 415 ГПК. В рамките на законоустановения едномесечен срок от съобщението за указанията на съда ищецът е предявил исковете си за установяване на оспорените вземания, поради което същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Основателността на предявените главни искове се предпоставя от установяване на фактически състав, включващ: 1/ наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот през исковия период; 2/ извършена от ищеца през този период доставка на топлинна енергия в количество на стойност съответна на претендираната цена; 3/ предоставяне на услугата дялово разпределение, вземането за чиято цена в начисления размер е възникнало в неговия патримониум; и 4/ неизпълнение насрещното задължение на ответника за заплащане стойността на потреблението и услугата дялово разпределение.

2

Основният спор по делото е концентриран върху съществуването на договорното правоотношение, част от съдържанието на което са претендираните от ищеца вземания.

Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната цена. Този кръг от лица законът определя като битови клиенти на топлинна енергия – лица, купуващи топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, съгласно дефинитивната норма на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Посочените разпоредби легитимират като потребител на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител е третото лице ползвател. Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ правоотношението по продажба на топлинна енергия се регламентира от публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след публикуването им най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като не се изисква писменото им приемане от клиентите купувачи.

По аргумент от визираните законови норми договорът между топлопреносното предприятие и собственикът, респ. вещният ползвател на топлоснабден имот е уреден като договор, сключен при Общи условия, без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, обективирани в писмена форма. Този договор обвързва по силата на закона лицето, което съгласно нормативната дефиниция се явява потребител на топлинна енергия. В този смисъл фактът на топлоснабдяване на имота и установеното качество на ползвателя му като потребител на топлинна енергия са достатъчни да се приеме наличието на възникнало договорно правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет продажба на топлинна енергия.

В случая между страните не се спори, че описаният в исковата молба недвижим имот – ..., се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, като за него при ищцовото дружество е открита партида с аб.

№ .... Като доказателства са приети Нотариален акт № ..., нот.дело № 37/2016г. на нотариус Р.Б., рег.№ .. при НК, и Нотариален акт № ..., нот.дело № 99/2016г. на нотариус Р.Б., рег.№ .. при НК, от които се установява, че по силата на сключени на 31.05.2016г. и 29.11.2016г. договори за покупко-продажба ответникът е придобил общо 5/12 идеални части от процесния имот, прехвърлени му от Е.К.К. и Г.А.М.. В нотариалните актове е посочено, че имотът е съсобствен между продавачите и купувача, но по делото не са ангажирани доказателства относно основанието за 3 възникване на съсобствеността и притежаваните от ответника идеални части отделно от придобитите съгласно двете разпоредителни сделки. В тази връзка съдът съобразява, че липсват данни за наследствено правоприемство на лицата С.И. С. и Д.К.И., на които видно от представената Заповед № РД-41-1226/19.08.1987г. на СНС имотът е бил предоставен като обезщетение на основание чл. 100 ЗТСУ (отм.).

Представеното решение от 31.07.2014г. по в.гр.д.№ 5537/2013г. по описа на СГС, IV-Д въззивен с-в, постановено по иск за делба, освен, че не съдържа отбелязване да е влязло в сила, е с обезличени данни, поради което от него също не може да се направи извод за релевантните обстоятелства относно притежавания от ответника дял в съсобствеността. Поради това съдът приема за доказана легитимацията на ответника като титуляр на правото на собственост само върху 5/12 идеални части от процесния имот. Като съсобственик и доколкото не се установява имотът да е бил обременен с вещни права на ползване на трети лица, съгласно цитираните по-горе дефинитивни норми от ЗЕ ответникът се явява потребител на топлинна енергия по силата на закона и съответно страна по договор с ищцовото дружество за продажбата й през този период, като отговорността му за цената на потреблението е съразмерно на квотата му в съсобствеността (арг. от чл. 30, ал. 3 ЗС). Ирелевантно е обстоятелството дали той фактически е обитавал имота през целия период, тъй като законодателят не придава правно значение на този факт, а свързва качеството потребител на топлинна енергия с принадлежността на вещното право на собственост или ползване върху имота. Без значение е и това дали имотът е бил предоставен за ползване на трети лица по силата на облигационно правоотношение, доколкото няма данни за сключен между трето лице ползвател и топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия (в този смисъл ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС).

По делото са представени приети от ищеца Общи условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от м.07.2016г., действащи през исковия период, за които не е спорно, че са спазени законоустановените изисквания за надлежно одобрение от компетентния регулаторен орган и за последващата им публикация в по един централен и местен ежедневник. Ответникът не твърди и не ангажира доказателства да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. При тези обстоятелства съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ посочените Общи условия следва да се считат влезли в сила с обвързващо и за него действие, поради което съставляват източник на валидна облигационна връзка с ищцовото дружество, с уредено от ЗЕ и с типови клаузи съдържание.

По изложените съображения съдът намира за доказано съществуването през исковия период на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия между ищеца и ответника, което предпоставя ангажиране отговорността на последния за неизпълнени договорни задължения.

4

Между страните не е спорно, че в рамките на исковия период ищецът е доставял топлинна енергия за процесния имот при дялово разпределение, извършено от „...“ ЕООД, като стойността на потреблението, определяна съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, възлиза на начисления размер от 92,98 лв., формиран от общата стойност на прогнозното количество по ежемесечно издаваните фактури, коригирана с резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отоплителен сезон въз основа реален отчет на измервателните уреди. Безспорно е също, че дяловото разпределение е извършвано от ФДР съобразно нормативните изисквания, по коректно приложена методология, като цената на тази услуга за исковия период е в размер съответен на претендираната сума от 22,21 лв. Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от топлопреносното предприятие или по негово възлагане от лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ, като в чл. 22, ал. 2 от приложимите Общи условия от 2016г. е предвидено, че купувачът на топлинна енергия заплаща на продавача (топлопреносното предприятие) стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания търговец. Съгласно визираните разпоредби ищецът е легитимиран титуляр и на вземането за цена на услугата дялово разпределение, което в отношенията с потребителя възниква в полза на топлопреносното дружество, задължило се срещу възнаграждение да предостави тази услуга самостоятелно или чрез трето лице-изпълнител.

Разпечатката съдържа 28 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b54b8d7-a83b-4ea5-9cad-2a971100c0c4