Решение № 1036 от 11.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1036 гр. Пловдив, 11.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20255330201174 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Д. А. Й. от гр. против Наказателно постановление № 25-0333-000044/29.01.2025г., издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, РУ Стамболийски, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.183, ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., както и са отнети общо 10 контролни точки на основание Наредба № I з-2539/17.12.2012 г. на МВР.

С жалбата се оспорва законосъобразността на атакуваното наказателно постановление.В съдебно заседание жалбоподателя не се явява лично ,представлява се от адв.М. .Като в последното заседание жалб.Г. се представлява сам.Моли , атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.В молба-становище ,моли съда издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок ,произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

На 04.01.2025 г. в 10.52 ч. в с. Триводици на ул.“1-ва“ жалбоподателят бил установен да управлява л.а. Нисан Алмера Тино ***, при чието управление не ползва обезопасителен колан.

Предвид установеното нарушение на водача Й. му бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия G A №3405122 от дата 04.01.2025 г. за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, връчен на нарушителя лично и срещу подпис.В последствие на 29.01.2025г. въз основа на него било издадено обжалваното наказателно постановление, в което била възприета идентична на съставения акт фактическа обстановка.

Актът за установяване на адм. нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни лица, което се установява от приложената към административно-наказателната преписка Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г.Спазени са сроковете за тяхното съставяне, предвидени в чл.34 от ЗАНН. Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност на нарушителя да разбере в какво се състои и да организира защитата си.

Разпитан пред съда в качеството на свидетел, съставилият акта за установяване на административно нарушение К. Д. потвърди констатациите направени в него. Същата възпроизвежда пред съда фактическата обстановка .Като няма спомен за детайлите на самата проверка ,предвид ежедневната си идентична работа и многото подобни случаи.Като съдът възприема в цялост показанията й и ползва същите при постановяване на крайния акт.

В хода на делото в качеството на свидетел е разпитан и А. Д. Й./*** на жалбоподателя/. Същият заяви, че управляваният от водача автомобил е пригоден специално за баща му предвид здравословното му състояние.С оглед изясняване на здравословното състояние е представено заверено копие на експертно решение №91446 от 05.05.2023 г. От представеното решение същият е с установени увреждания - брахиалния плескус,а именно с установена посттравматична лезия на десен брахиален плескус, в резултат на което е настъпила десностранна горна вяла монопареза.

Изводът ,който се налага от събраните по делото устни и писмени доказателства съдът прие, че описаната фактическа обстановка в двата акта не е обективно и правилно установена. Предвид показанията на разпитания св.

А. Й., съгласно който автомобилът му,който е управлявал бил модифициран съобразно физическото състояние на водача, следвало е при съставяне на акта това обстоятелство да бъде съобразено и да бъде изяснено какви са причините за такава модификация. Също така от представеното решение на ТЕЛК се установява, че състоянието на водача не позволява ползване на обезопасителен колан, налице е обективна медицинска причина, поради която 2 да не може да постави колан. За обективни причини се приемат всички такива, които стоят извън физическите възприятия на водача, поради което е невъзможно да се постави колан или поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние.

Съобразно разпоредбата на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП вменява задължение на водачите при управление на МПС да използват предпазни колани.

Разпоредбата на чл.6 ал.1 т.18 от Наредба № I з- 2539/17.12.2012 г. на МВР предвижда за неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан или носене на каска отнемане на 10 контролни точки.

Съответно законодателят е определил кои лица са освободени от това задължение ,за което е създал разпоредбите на чл. 137а, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗДвП. По конкретното дело са събрани достатъчно доказателства, установяващи, че управляваното от водача МПС –„Нисан Алмера Тино“ *** е пригодено и оборудвано съобразно нуждите на неговия водач с призната инвалидност, съгласно експертно решение, както и че лицето е с трайни увреждания на горен десен крайник. Ето защо ,процесният случай попада сред изключението, предвидено в чл.137а ал.2 т.3 от ЗДвП.

По тези съображения наказателното постановление следва като неправилно и незаконосъобразно да се отмени.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , вр. чл.

144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК , в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 400 лева.Искане за присъждане на разноските в настоящото производство е своевременно и скрепено с документи за тяхното извършване – Договор за правна защита и съдействие, в който е посочено договорено и изплатено възнаграждение в размер на 400 лева /лист 16/.Към него има приложено пълномощно-л.15 , а също така и в последното съдебно заседание е представен и списък с разноски.

Същевременно – налице е искането на въззиваемата страна за намаляване размера на присъденото възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя до минималния такъв, посочен в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет.

В случая следва да намери приложение хипотезата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от същата Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните 3 размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. Съгласно последната - при интерес до 1000 лева, минималното възнаграждение е 400 лева.

В този смисъл и предвид всичко гореописано определеното възнаграждение и платено такова отговарят на законовите изисквания,поради което и съдът не го намира за прекомерно.Следва искането да бъде уважено в пълния претендиран размер.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателнопостановление № 25-0333-000044/29.01.2025г., издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, РУ Стамболийски, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.183, ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., както и са отнети общо 10 контролни точки на основание Наредба № I з-2539/17.12.2012 г. на МВР.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Д. А. Й. от гр. Пловдив, ЕГН ********** сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХП от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4