Решение № 382 от 12.12.2025, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- Административно наказателно дело 1264/2025
- Вид
- Решение № 382
- Подписан
- 12.12.2025
- В сила
- 22.01.2026
- Състав
- Пламен Тошев Петков
Цитирани разпоредби
- чл.59, ал.1 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.81, ал.1, т.1, пр.1 · Закон за българските лични документи
- чл.81, ал.2, т.2 · Закон за българските лични документи
РЕШЕНИЕ
№ 382 гр.В., 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: П. Т. П. при участието на секретаря М.И.В. като разгледа докладваното от П. Т. П. Административно наказателно дело № 20251320201264 по описа за 2025 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Административно-наказателното производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл.от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба, подадена от Д.
И. С. от грВ., общВ., облВ., ул.»Ц.С.», № 8, вх.В, ет.3, ап.5 с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 9530000003 от 17.10.2025г. на ВПД Началник Група в Сектор ПП -В. към ОД МВР –В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200лв. /двеста лева/, на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД, за извършено от него административно нарушение на чл.81, ал.2, т.2, пр.1 от ЗБЛД.
Жалбоподателят с жалбата си и в съдебно заседание, чрез псвоя процесуален представител, моли да бъде уважена жалбата му, като основателна, оспорва атакуваното с нея наказателно постановление и моли то да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано.
Ответната по жалбата страна, административно-наказващият орган не се представлява, в съдебно заседание не взема становище по законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление, и по основателността на жалбата. Със съпроводителното си писмо моли да бъде 1 оставена жалбата без последствие.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 18.09.2025г. в грВ. от контролните органи на Сектор ППВ. е съставен АУАН на жалбоподателя С. за това, че на същите дата и място, около 14,30ч. в грВ., ЮПД, в сградата на Сектор – ПП при ОДМВР –В., се установило, че поради неправилно съхранение е допуснал да му бъде откраднато СУМПС. В последствие е издадено и обжалваното наказателно постановление за същите обстоятелства. На 18.09.2025г. жалбоподателят е подал в администрацията на административно-наказващият орган писмена декларация по чл.160, ал.1 от ЗДП, декларирал е, че на 15.09.2025г. всички документи му били откраднати от собственото му МПС, т.е. в предвидения законов срок. Това е видно от писмените доказателства, според гласните доказателства също. С. има качеството на пострадало от престъпление лице. Той се явява лице потърпевшо от противоправно посегателство. Констатирано и възприето е от контролните органи и от административно-наказващия орган, че това лице е претърпяло вреди от кражба на българските му документи за самоличност.
Сам административно-наказващият орган посочва: „откраднато СУМПС“. В останалата част от обстоятелствената част се сочи: „поради неправилно съхранение е допуснал“. Това обаче не представлява изпълнително деяние, елемент от фактическия състав на административното нарушение, за което е привлечен към административно-наказателна отговорност С.. Считайки предвиденото такова по чл.81, ал.1, т.1, пр.1 от ЗБЛД, предвид административно-наказателния процес, то изпълнителното деяние от състава на административното нарушение е: „изгуби, повреди или унищожи български личен документ“. Следователно и явно е, че определено се касае за значително различни случаи. Несъставомерно е заявеното административно нарушение от обективна страна. Респективно и от субективна такава.
Установеното от съда и тази фактическа обстановка се доказва по категоричен и безспорен начин от писмените доказателства: цялостната административно-наказателната преписка, акта за установяване на административно нарушение, справка за нарушител/водач, докладна записка, писмено сведение, писмена декларация, справка за административни мерки по 2
ЗБДС, доказателствения материал по преписка № 178600-1730782025г. по описа на РУВ., както и показанията на актосъставителя свид.Т., между които спрямо възприетото от съда няма противоречия, допълват се и кореспондират по между си относно това, което е прието от съда за безспорно установено и за категорично доказано, поради което се кредитират отВ.ският районен съд.
Видинският районен съд дава вяра на тези доказателства и ги кредитира в насоката на горецитираните обстоятелства.
От така установеното от обективна страна съдът прави извода, че жалбоподателят не следва да носи административно-наказателната отговорност, такава каквато е определена от административно-наказващият орган. Последният неправилно е определил и наложил същата по чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД. Жалбоподателят не е осъществил състава на твърдяното административното нарушение, нито от обективна, нито от субективна страна. Така както са съставени и издадени НП и АУАН не може да се направи безспорен и недвусмислен извод за консумиран състав на административно нарушение от него, както се твърди от АНО. При образуването на административно-наказателното производство и в производството по налагане на административното наказание са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Ответната по жалбата страна не изпълнява своята функция в процеса да понесе своята тежест на доказване. АНО твърди извършването на нарушението от жалбоподателя, но не установява по категоричен начин неговата вина. Всъщност АНО не твърди нищо пред съда.
Съдът приема, че жалбоподателят е пострадал от престъплението кражба, декларирал е това в срок и не е съдействал на неизвестния извършител за своя вреда. От установеното от обективна страна следва, че жалбоподателят не нрябва да понесе административното наказание, наложено с атакуваното наказателно постановление. Същото е определено и наложено от административно-наказващия орган неправилно.
От така изложените съображения до тук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано, а жалбата следва да бъде уважена, като основателна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:
3
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 9530000003 от 17.10.2025г. на ВПД Началник Група в Сектор ПП –В. към ОД МВР -В., с което на Д. И. С. от грВ., общВ., облВ., ул.»Ц.С.», № 8, вх.В, ет.3, ап.5 с ЕГН **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200лв. /двеста лева/.
ОСЪЖДА ОД на МВР – грВ. да заплати на Д. И. С. от грВ., общВ., облВ., ул.»Ц.С.», № 8, вх.В, ет.3, ап.5 с ЕГН **********, сумата 350лв. /триста и петдесет лева/, представляваща нразноските по делото направени за адвокатско възнаграждание.
Решението може да бъде обжалвано предВ.ския административен съд с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд –В.: _______________________
4