Определение № 173 от 19.03.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 173 гр. Смолян, 19.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Р. Прахова

Членове:

Петър Хр. Маргаритов

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500091 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274-279 във вр. с чл.248 ГПК.

С определение № 29/23.01.2026 г. по гр.дело № 479/2025 г.

Маданският районен съд ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ постъпилата молба с правно основание чл. 248 от ГПК от адв. Д. Г., пълномощник на М. З. К., с която моли да бъде изменено Решение 207/12.12.2025 по гр.д. № 479/2025 г. на РС Мадан в частта за разноските, като бъде увеличено присъденото адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца, както и да бъде присъден пълният размер на внесената държавна такса съобразно цена на иска 8 717,07 лева.

Срещу определението е постъпила допустима частна жалба от адв.Д. Г., пълномощник на ищеца М. З. К., с искане да бъде отменено и молбата му по чл.248 ГПК с вх.№ 154/16.01.2026 г. – уважена.

Насрещната страна „А. Т. Е. Г.“ АД-гр.С., чрез пълномощника адв.В. Б.-К., с отговор по чл.276, ал.1 ГПК оспорва частната жалба и моли за потвърждаване на определението.

Съдът установява следното:

По гр.дело № 479/2025 г. на Маданския районен съд М. З. К., чрез пълномощника адв.Д. Г., е предявил иск против „А. Т. Е. Г.“ АД-гр.С. да 1 се признае за установено, че /според напечатания петитум/ договор за потребителски кредит № ******, сключен между Д. П. К. и „А. Т. Е. Г.“ АД е недействителен. След оставяне исковата молба без движение, М. К., чрез адв.Г., отстранява противоречието между обстоятелствената част на исковата молба и петитума, като, според последния, се иска обявяване недействителност на договор за потребителски кредит с № ****, сключен между М. К. и „А. Т. Е. Г.“ АД.

В първоначалната искова молба като цена на иска е посочена сумата от 8 717,07 лв.; в обстоятелствената и част се сочи, че К. е получил в заем 2 500 лв. главница, като общата сума, дължима от него, е 4 577,04 лв.

Към исковата молба е приложена разписка, според която М. К. е заплатил по сметка на Маданския районен съд държавна такса по иска в размер на 354,02 лв.

В Приложение № 1 към анекс № ****** към договор за потребителски кредит № **** е отразено, че сумата на кредита/главница по кредита/ е 2 831,40 лв.

С доклада по чл.146 ГПК в определение № 411/22.10.2025 г.

Маданският районен съд, освен друго, на осн.чл.70, ал.1, изр.2-ро ГПК, по повод направено от ответното дружество възражение в отговора на исковата молба, определя цена на предявения иск от 2 831,40 лв. Съдът се позовава на разрешението, прието в определение № 60505/20.10.2021 г. по търг.дело № 72/2021 г. на ВКС, ІІ т.о., според което по искове за съществуване, унищожаване или разваляне на договор, размерът на цената на иска се определя въз основа на стойността на договора, която се равнява на размера на уговорения кредит.

При това положение цената на иска е така определената от съда - 2 831,40 лв., съгласно чл.70, ал.1, изр.последно ГПК и по арг. от ал.2 на същия член. Ето защо въпросът за цената на иска не подлежи на пререшаване, още по-малко в производство като настоящото по частна жалба срещу определение по чл.248 ГПК.

С решение № 207/12.12.2025 г. по гр.дело № 479/2025 г.

Маданският районен съд признава за установено в отношенията между М. К. и „А. Т. Е. Г.“ АД-гр. С., че сключеният между М. К. и „А. Т. Е. Г.“ АД Анекс № ****** към Договор за потребителски кредит № **** от 05.08.2024 г. е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради 2 неточно посочване на ГПР в него; ОСЪЖДА „А. Т. Е. Г. АД“-гр. С. да заплати на М. К. сумата от 113,26 лева разноски по делото за заплатена държавна такса; ОСЪЖДА „А. Т. Е. Г. АД“- гр.С. да заплати на адв. Д. Г. сумата от 360 лева с ДДС адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

За да постанови обжалваното определение, с което отказва изменение на това решение в частта за разноските чрез увеличаване на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца, както и присъждане на пълния размер на внесената държавна такса съобразно цена на иска 8 717,07 лева, Маданският районен съд отчита, че не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на възнаграждението в полза на пълномощника на ищеца, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото (аргумент от Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C438/22 г./; по исковете за недействителност на договор за потребителски кредит има установена обилна съдебна практика, същите са с ниска фактическа и правна сложност, като настоящото дело не разкрива особености; производството е приключило с провеждането на едно съдебно заседание, в което не са присъствали процесуални представители на страните, а по делото са събрани единствено писмени доказателства в малък обем; основният подлежащ на доказване факт за сключването на процесния договор е обявен за безспорен; делото е лишено от фактическа и правна сложност, тъй като по основните спорни правни въпроси между страните, касаещи действителността на сключен между потребител и същия кредитор Договор за потребителски кредит, е налице константна съдебна практика.

По отношение на искането на ищеца за присъждане на пълния размер на заплатената държавна такса от 348,68 лева, с обжалваното определение РС-Мадан изтъква, че с Определение рег. № 411/22.01.2025 г. е определил цена на иска -2831,40 лева. Дължимата държавна такса за производството е в размер на 4% от цената на иска, съгласно чл. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, а именно 113,26 лева, която сума е възложена в тежест на ответника, като остатъкът от внесената сума би могъл да бъде възстановен на ищеца при писмено поискване след окончателно приключване на производството.

3

Така изложените от Маданския районен съд мотиви са напълно обосновани и правилни, поради което се споделят от настоящия въззивен състав.

Както се посочи по-горе, въпросът за цената на иска не може да бъде пререшаван, още по-малко в производство като настоящото.

Практиката на ВКС, на която се позовава РС-Мадан в обжалваното определение, относно цената на иск за обявяване недействителност на договор за кредит, е все в същия смисъл – че, съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК, това е стойността на договора-общият размер на кредита-заемната сума, която кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя, т.е., относимо е паричното изражение на правото, съответно на насрещното задължение, които индивидуализират договора към момента н неговото сключване, като стойността на договора не е паричното изражение на всички права и задължения, възникнали въз основа на договора (обща сума, дължима от потребителя). В този смисъл са напр. Определение № 1368 от 5.05.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 596/2025 г., Определение № 134 от 22.01.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1958/2023 г., I т. о., Определение № 829 от 3.04.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 618/2024 г., I т. о., и т.н.

В тази връзка напълно правилно е указано от РС-Мадан, че, след като е заплатил повече от действително дължимата държавна такса, ищецът, чрез своя пълномощник адв.Г., следва да поиска възстановяването на недължимия остатък, а не тази такса да се възлага върху ответника.

В случая цената е 2 831,40 лв.; делото е лишено от каквато и да е правна и фактическа сложност, предвид обилната и еднопосочна съдебна практика по спорове като настоящия; адвокат Г. е изготвил и депозирал исковата молба чрез ССЕВ /като първоначалната дори е с погрешен петитум, очевидно останал от некоригиран предишен файл по друго дело/, с писмени доказателства към нея – договор с анекси и приложения, погасителен план, подал е поправяща петитума молба, както и такава с доводи по съществото на спора, без явяване в съда, делото е приключило в едно съдебно заседание. При това положение възнаграждение над присъденото от Маданския районен съд /като напр.исканото в размер от 1 406,06 лв. с ДДС/ би било в несправедлив размер, несъобразен с критериите за разумност и пропорционалност, съгласно решението на СЕС по дело С-57/15, както правилно е посочил и МРС.

4

Несъстоятелно е твърдението в частната жалба, че определянето, съответно драстичното намаляване на адв. възнаграждение, с което по същество се наказвал адвокатът, защитил потребителя от нарушаващия закона кредитор, щяло да доведе до демотивиране на адвокатите да работят в тази насока и да защитават правата на потребителите; че липсата на защита на потребителите срещу дружествата, предоставящи т. нар. бързи кредити, нарушаващи съвсем умишлено правата им, щяло да доведе до още по-голям дисбаланс и финансови проблеми на най-бедната част от обществото; че, санкционирайки адвоката, успешно защитил нарушените права на потребителя, се толерирала неизправната страна да продължава неправомерното си поведение спрямо гражданите и за в бъдеще.

Недопустимо е чрез определяне на неразумно и непропорционално възнаграждение на адвоката на потребителя да се „наказва“ неизправната страна, предоставяща т.нар.бързи кредити.

Разписаната от ЗПК санкция за неправомерно поведение на подобни неизправни кредитодатели в случая е именно обявяването на съответния договор за недействителен. С определянето на адвокатското възнаграждение според посочените по-горе критерии не се санкционира адвокатът, защитил нарушените права на потребителя, а се гарантира спазването на забраната за злоупотреба с право. Не се наблюдава и демотивиране на адвокатите да работят за защита правата на потребителите.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 29/23.01.2026 г. по гр.дело № 479/2025 г. на Маданския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5