Решение № 45 от 27.04.2023, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Търговище, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20233500500042 по описа за 2023 година Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 285/24.01.23 г., депозирана от ищцата А. К. и въззивна жалба вх. № 336/27.01.23 г., депозирана от ответника Р. М. М., и двете срещу решение № 3/12.01.2023 г., постановено по гр.дело № 434/2022 г. по описа на РС – Попово.

С обжалваното решение е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. М. М., с ЕГН ********** от гр. О....., ул. „С....“ 15, общ.

О....., обл. Търговище, че А. К., с ЕГН 4909128298, с настоящ адрес: гр. О....., ул. „И...“ 7, общ. О....., обл. Търговище, Е СОБСТВЕНИК на 1/6 ид.ч. от УПИ - VIII с кадастрален № 908 с обща площ от 570 кв.м., находящ се в урбанизирана територия на гр. О....., обл. Търговище, ведно със застроени в него ЖИЛИЩЕ с площ от 50 кв.м, ЖИЛИЩЕ с площ от 72 кв.м., ГАРАЖ с площ от 22 кв.м., в квартал № 62 по плана на гр. О....., област Търговище, при посочени граници и съседи на УПИ, като за разликата до пълния претендиран размер от 1/2 ид.ч., искът е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен. На осн. чл.

537, ал. 2, изр. второ от ГПК, е ОТМЕНЕН нотариален акт № 92, том I, вх. рег. 671, нот. дело №92/2022 г., издаден от нотариус Елка Д.а, рег. №495, с 1 район на действие PC – Попово в частта, в която Р. М. М., с ЕГН ********** от гр. О....., е признат за собственик по давностно владение на УПИ - VIII с кадастрален № 908 с обща площ от 570 кв.м., находящ се в урбанизирана територия на гр. О....., обл. Търговище ведно със застроени в него ЖИЛИЩЕ с площ от 50 кв.м, ЖИЛИЩЕ с площ от 72 кв.м., ГАРАЖ с площ от 22 кв.м., в квартал № 62 по плана на гр. О....., област Търговище, при граници и съседи на УПИ: улица, УПИ- IX-909- М.А.Р., Я. М. А., М. Я.ов М.,УПИ- XIX- 896 Р.А.А. , УПИ-ХХ-897- С.С. М. , УПИ- VII-906907-П. М.а Р., ЗА РАЗМЕРА над 5/6 ид. ч. Присъдени са разноски.

Във въззивната си жалбата вх. № 285/24.01.23 г. ищцата А. К. счита обжалваното решение на първо място за недопустимо, а на второ неправилно и незаконосъобразно, поради което моли за неговото обезсилване (като постановено свърх петитум) и връщане на делото на РС-Попово за произнасяне по иска, в условията на евентуалност – при преценка за допустимост, моли за отмяна на решението и уважаване на иска, така, както е предявен – за по ½ ид.части.

Излага следните доводи: Счита за неоснователен решаващият извод на съда, че владението на страните върху процесния имот е било скрито за останалите наследници на дядо им. Застрояването на поземления имот от баща им и от тях е изява именно на външно очевидно за всички намерение за своене на имота – според въззивницата фактът на застрояване на поземления имот с жилищна сграда и гараж, необезпокояваното му ползване, деклариране като собствен и заплащане на дължимите данъци повече от 44 години /т.е. след смъртта на дядото М. А. Кълъчла през 1978 г./ категорично сочи,че баща им, а след неговата смърт /и на съпругата му/ и ищцата, и ответникът, са владели имота само за себе си, като са променили намерението си по отношение на идеалните части на чичо си и леля си. Едва през 2019 г. ответникът Р. М. е извършил действия спрямо ищцата, които по ясен и недвусмислен начин да отричат нейното владение и сочат на промяна на неговото намерение, но от 2019 г. до предявяване на исковата молба през 2022г., не е изтекъл предвидения в закона 10 год. давностен срок в полза на ответника Р.М., затова правилно, на осн. чл.537, ал. 2 от ГПК, съдът е отменил издадения в полза на ответника нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание изтекло в негова полза давностно владение.

Неправилно обаче съдът е отменил нотариалния акт само в частта за 1/6 от 2 имота - ищцата е предявила положителен установителен иск срещу ответника, че е собственик по наследство на 1/2 ид.части от имота, ответникът е оспорил твърдението й, позовавайки се на 10 год. давностно владение, с възражение, че само той е придобил собствеността върху целият имот; няма направено възражение за собственически права на някой от останалите наследници на дядото М. А. Калачлъ (чичо им и леля им), нито ищцата е въвеждала такива твърдения с исковата си молба, поради което счита, че по този въпрос съдът се е произнесъл, без да е бил сезиран от някоя от страните, т.е. излязъл е извън предмета на делото, в разрез с т. 9 на ППВС №1/85 г. - разрешение, възпроизведено и в ТР № 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС, че въззивната инстанция като съд по съществото на спора е длъжна да определи предмета на делото само въз основа на въведените в исковата молба обстоятелства и заявения петитум.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът Р. М. е оспорил жалбата, по изложени доводи и съображения, с искане решението, като неправилно и незаконосъобразно, да бъде отменено изцяло и предявеният иск отхвърлен, за което и депозира самостоятелна въззивна жалба с идентични съображения.

В своята въззивна жалба вх. № 336/27.01.23 г. ответникът Р. М. счита първоинстанционното решение за неправилно и необосновано, поради което моли същото да бъде отменено изцяло и постановено друго по съществото на спора, с което предявения иск, както и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК, да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

Излага следните съображения: Ищцата не е доказала по отношение на нея да са налице трите кумулативни изисквания за основателност на иск по чл. 108 ЗС (да е собственик на имота, последният да се владее от ответника и то без правно основание). Напротив, счита, че в процеса безспорно се е установило, че ищцата не е собственик на процесния имот: доказателствата по делото сочат, че ответникът владее този имот и това владение е с правно основание, позовавайки се на нотариален акт № 92 /том 1/2022год. на нотариус рег. № 495, с район на действие РС – Попово. Съдът не бил обсъдил събраните гласни доказателства – водените от ответника от свидетели, установили категорично, че преди смъртта си М. А. Кълъчков е прехвърлил своя недв.имот (процесния) на внука си Р. М., който в периода 1987 -1992 г. построил върху собствен терен жил.сгради и гараж, и оттогава до настоящия 3 момент ги владее. В същото време ищцата А. Караш е напуснала с изселнически паспорт от 1978 г. безвъзвратно страната и е в невъзможност да знае, че М. Кълъчков се е разпоредил с имота в полза на брат й Р. , като в тази връзка съдът не е обсъдил противоречието в обясненията на ищцата, че е заминала пролетта на 1978 г. в Турция и чак през 1992 г. е почнала да идва в България, докато св. Начева дава показания, че А. се връща след 1980 г., като в жалбата въззивникът се позовава и на други противоречия, установени от свидетелите.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната по тази жалба страна – А.

К., счита същата за неоснователна. Позовава се на извършения пълен анализ от страна на съда на събраните писмени и гласни доказателства, при което съдът правилно е приел, че няма никакви доказателства дядото М. А. Кълъчлъ да се е разпоредил в полза на внука си Р. М. със собствеността на процесния имот. Но в същото време не е обсъдил, че собствеността върху този имот е била придобита по давностно владение от бащата на страните по делото, което владение е продължило от смъртта на дядото М. (1978 г.) до неговата смърт (на бащата) на 20.08.1992 г., като е изложила подробни доводи, идентични с тези в нейната жалба.

В проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд са приети писмени доказателства, представени от страните във въззивното производство, процесуалните представители на страните поддържат жалбите и отговорите.

Жалбите са процесуално допустими.

За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:

Предявеният установителен иск за собственост е за признаване установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик по наследство на 1/2 ид.ч. от имот, описан така: УПИ VIII, с кад. № 908, с площ от 570 кв.м., в кв. 62, по плана на гр. О....., заедно с построените в него Жилищна сграда на два етажа, Гараж и Стопанска постройка, при граници и съседи: улица,УПИ VII-904,905 на Мембе М.а Р., УПИ VII-XX на С.С. М., УПИ XIX-896 на Р.А.А. и УПИ IX-909 на М. А.а Хасанова, Я. М. А. и М. Я.ов М.. Искът е обоснован с обстоятелството, че макар страните да са собственици по наследство от дядо им М. А. Кълъчла и баща им М. М. Кълъчлов (поч. на 20.08.92 г.) на описания в ИМ молба имот, на 27.06.22 г. ищцата била 4 уведомена от ответника, че няма нищо от наследствения им имот, защото в България имало закон, че който живее в имота и плати последния данък, той ставал собственик, поради което и ответникът си извадил нотариален за собственост на имота (приложен към исковата молба). С твърденията, че през 1988 г. (извършена поправка в първото о.с.з. – 1978 г.) се е омъжила и живее в РТурция, но всяка година, откакто се е изселила, се връщала в страната и отсядала в къщата на родителите си, в която живее и ответникът; както и че за този имот заплащала дължимите данъци след смъртта на баща им (1992г.) и на майка им (2013г.) до 2019 г., включително (когато е идвала за последно, заради забраните за пътувания, поради коронавирусната пандемия) никога не се е отказвала от собствеността на наследствения на страните имот, ищцата предявява настоящия установителен иск за собственост, ведно с искане за отмяна нот.акт № 92/23.06.22 г. над горепосочените 1/2 идеални части от описания имот. Претендира разноски.

По реда и в срока по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил иска, с възражения за недопустимост, тъй като ищцата била турски гражданин, напуснала Република България на основание изселническа спогодба между Турция и Република България, действаща към 1978год., загубила българско гражданство, както и правата си на български граждани, както и че за периода от изселването и до днес момента, ищцата влиза на територията на РБ като чужденец само с покана и виза за определен период. В условията на евентуалност възразява, че искът е неоснователен и недоказан с доводи, че е е станал собственик на основание давностно владение, за което по реда на обстотялствена проверка в негова полза е издаден нотариален акт № 92/22.06.22г., т. І, нот.дело 92/22г. на нотариус рег. № 495, с район на действие PC-Попово, обл.Търговище, тъй като дядото на страните М. А.

Кълъчков, преди смъртта си, му бил прехвърлил недвижимия имот, в който ответникът за периода 1987-1992 г. построил самостоятелни жилищни сгради и гараж, и от тогава до днес упражнява самостоятелно правото си на собственост върху целия имот, включително и върху незастроената част на УПИ. След смъртта на бащата на страните М. М. Кълъчлов (20.08.1992 г.) ответникът продължил да упражнява правото си на собственост безпрепятствено и самостоятелно, поради което и се позовава на придобиване по давност и правото на собственост върху недвижимия имот с непрекъснато владение в продължение на повече от 30 години. Моли за отхвърляне на 5 предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

След като се запозна със събраните писмени и гласни доказателства, прецени и съобрази становищата и възраженията на страните, въззивната инстанция намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените удостоверения за наследници (л.8-9, л.38-39):

-След смъртта си на 27.06.1978г., общият наследодател на страните М.

М. Кълъчлов е оставил за свои наследници: Е. М.а Г. /дъщеря/, А. М.

Кълъчлиев /син/ и М. М. Кълъчлов /син/.

-След смъртта си на 08.01.1999г., Е. М.а Г. е оставила за свои наследници: Х. М. Г. /съпруг, починал на 20.02.2002г./ и Ю. Ю. Г. /син/, който след смъртта си на 15.09.2011г. е оставил за свои наследници Р. О. Г. /съпруга/, Мюселим Ю. Г. /син/ и Илмие Юсенова Исакова /дъщеря/.

-След смъртта си на 16.12.2004г., А. М. Кълъчлиев е оставил за свои наследници: Х. А. М. /син/, Фикри А. М. /син/ и Нутфула А.