Решение № 570 от 27.05.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 570 гр. Варна, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело № 20243100502593 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. №88681/05.11.2024г. по описа на ВРС, подадена от М. Я. Х.а - Й., ЕГН **********, подадена чрез пълномощник адвокат П. Х., ВАК. Обжалва се решение №3608 от 16.10.2024г. на Районен съд - Варна, постановено по гр.д.

№280/2024г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени като неоснователни предявени от ищеца – настоящ жалбоподател срещу „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, седалище град София, осъдителни искове за присъждане на следните суми: 1./ сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди, поради неизпълнение на сключения между страните договор за разплащателна сметка, вследствие на наложен запор на банковата й сметка, при нарушение на правилата за несеквестируемост; 2./ сумата от 42 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди, изразяващи се в заплатени седем на брой такси в размер на 6 лева, поради неизпълнение на сключения между страните договор за ползвана банкова карта, като в съответствие с това ищцата е осъдена да репарира на ответника сторените разноски за производството в размер на 100 лева.

1

Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл.259, ал.1 от ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и приложения по чл.261 от ГПК и е надлежно администрирана.

Препис от въззивната жалба е надлежно връчен на насрещната страна – ответника „Банка ДСК“ АД, която в срока по чл.263 ГПК е подала писмен отговор вх. №101533/13.12.2024г. по описа на ВРС. Като излага съображения за неоснователност на оплакванията, моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Като е констатирал нередовности по предявяването на исковете, въззивният съд, прилагайки разпоредбата на чл.129, ал.2 от ГПК (арг. от т.4 на ТР №1 от 17.07.2001г на ОСГК на ВКС), с определение №1302/11.03.2025г. е оставил исковата молба без движение и е дал на ищцата подробни и конкретни указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, в т.ч. и за поправяне на обстоятелствената част на исковата молба като се изложат ясно, разбираемо и изчерпателно твърдения за конкретните факти, въз основа на които ищцата извежда твърдението си, че ответникът й е причинил имуществени вреди в размери съответно 800 лева и 42 лева, като са посочени и конкретните факти и обстоятелства, които се нуждаят от поясняване и допълване.

В изпълнение на това определение въззивницата М. Х.а – Й. е депозирала молба вх. №8573/25.03.2025г., в която по същество поддържа първоначалните си твърдения, че ответната банка й е причинила имуществена вреда в резултат на неправомерно удържани суми в размери съответно 800 лева и 42 лева, без да внася нужната яснота по отношение на фактите и обстоятелства, на които основава това свое твърдение. Единствено е пояснено допълнително, че сумата от 800 лева съответства на постъпилото по сметката на ищцата трудово възнаграждение за м. декември 2023г., което е несеквестируемо в цялост. Твърдения дали това е пълният размер на изплатеното от работодателя й трудово възнаграждение или остатъчна част след изпълнен от самия работодател запор липсват. При липса на оспорване на факта, че върху банковата сметка на ищцата в ответната „Банка ДСК“ АД е бил наложен запор от съдебен изпълнител (ЧСИ рег. №719, по изп. дело №20207190400033), съответно, че ответната банка е трето задължено лице по 2 смисъла на чл.507 ГПК, остава неясно как (с какви действия) и защо „ответникът е причинил имуществена вреда в размер на 800 лв., която се явява непредоставена сума от сметката на ищеца при ответника“, както общо се твърди от ищцата. Тази неяснота е съществена с оглед и възприетия от първоинстанционния съд факт (основно въз основа на твърдения на ответника в отговора на исковата молба), че между страните е сключен договор за разплащателна сметка с издадена банкова карта за разплащания и тегления от АТМ-устройство, тъй като препятства правилното установяване на основанието на предявявания иск (договорно или деликтно) и неговата правна квалификация.

Съвсем нови и противоречиви спрямо първоначалните твърдения са наведените твърдения за претендираната вреда в размер на 42 лева. Според уточняващите исковата молба молби (вх. №11599/12.02.2024 и вх.

№15618/26.02.2024г.) касае се за косвени вреди, причинени виновно (деликтно) от банката в резултат на невъзможност за ищцата да ползва стандартната услуга банкова карта и наложилото се касово разплащане и платени такси за това. Според представената пред въззивния съд уточняваща молба, сумата от 42 лева е формирана от удържани от банката шест месеца по 7 лв. „сторени разноски по изпълнението“, което не съставлява договорни такси и не се дължат от клиента.

Видно е при това положение, че нередовността на исковата молба не е отстранена. Ищцата не е навела ясни, разбираеми и безпротиворечиви твърдения за конкретните задължения на ответното дружество, неизпълнението или нарушението на които се твърди, в резултат на което са й били причинени вредите, чието обезщетяване се претендира с предявените искове.

С оглед изложеното съдът приема, че исковото производство е било недопустимо учредено въз основа на нередовна искова молба. Тази нередовност, въпреки дадената от въззивния съд възможност, не е била отстранена. Ето защо и в съответствие с разрешението, дадено с ТР №1 от 17.07.2001г на ОСГК на ВКС, т.4, обжалваното решение следва да се обезсили като постановено по ненадлежно предявени искове, а производството по делото следва да се прекрати.

3

Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.270, ал.3 от ГПК, въззивният Варненски окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение №3608 от 16.10.2024г. на Районен съд - Варна, постановено по гр.д. №280/2024г. по описа на ВРС, като ПРЕКРАТЯВА производството, образувано по искова молба, заведена с вх. №2025/10.01.2024г. по описа на Варненски районен съд, поправяна по реда на чл.129, ал.2 от ГПК с уточнителни молби вх. №11599/12.02.2024г. и вх.

№15618/26.02.2024г. (л.9, л.14), вх. №8573/25.03.2025г. (л.27, ВОС), на М. Я.

Х.а - Й., ЕГН **********, с адрес в *****, с която срещу „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, седалище град София, са предявени искове за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата суми в размери съответно 800 лева – имуществена вреда от непредоставена й сума в този размер от банковата й сметка; 42 лева- имуществена вреда от неправомерно събрани такси (7 броя от по 6 лева всяка).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4