Решение № 64 от 25.03.2019, Районен съд - Костинброд

Р

Е Ш Е

Н И Е № … гр. К.,

25.03.2019 г.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Районен съд-К., четвърти състав, в публично заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: ИВАЙЛО РОДОПСКИ при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията РОДОПСКИ гр.д.№ 372, по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.

„Мобилтел”

ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град С., район “И.”, улица “К.” № 1 (със сегашно наименование „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД), чрез адвокат В.Г. от САК са сезирали съда с иск за установяване на съществуване на вземането срещу Д. М.Х., ЕГН **********,*** размер на сумата от 179,61 лева – незаплатена далекосъобщителна услуга;, ведно със законната лихва от 24.08.2017 г. (датата на подаване на заявлението пред съда) до окончателното изплащане на вземането, както и сумите от: 25.00 лева - заплатена в полза на съда държавна такса и 180.00 лева - адвокатско възнаграждение – платени веднъж по заповедното и по настоящото производства.

Ищецът е направил своевременен отказ от иска за присъждане на мораторна лихва за забава в размер на 48.90 лева, за периода от 20.11.2014 г.до 24.07.2017 година срещу ответника, като съдът е прекратил в тази част съдебното производство.

Паричните претенции се основават на неизпълнени задължения по договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер М 4205234 от 25.08.2014 г., по който са издадени следните фактури: ф – ра № ********* / 06.10.2014 г. и ф – ра № ********* / 04.11.2014 година, с падежи на плащане – 21.10.14 г.и 19.11.14 година.

Ответникът, чрез назначеният му особен представител адв.В.Т. е представил отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция, позовава се на изтекла погасителна давност за вземането.

К. районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъждайки ги във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск, с правно основание: чл.422, ал.1 ГПК.

Исковата претенция е подкрепена със следните доказателства: договор за далекосъобщителни услуги – с номер М 4205234 от 25.08.2014 г., по който са издадени следните фактури: ф – ра № ********* / 06.10.2014 г. и ф – ра № ********* / 04.11.2014 година, с падежи на плащане – 21.10.14 г.и 19.11.14 година, ч.гр.д. № 986/2017 г. с издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Исковата претенция се явява основателна, с оглед на посочените в молбата обстоятелства, представените и събрани по делото доказателства, установяващи дължимостта на паричните вземания на ищеца към ответника за потребени, но незаплатени далекосъобщителни услуги, поради което съдът преценява, че следва да постанови изцяло уважително решение за претендираните суми, като доказани по основание и размер. За същите са издадени надлежни фактури, падежирали към 21.10.2014 година и към 19.11.2014 година.

Неоснователно се явява възражението на особения представител на ответника за настъпила погасителна тригодишна давност за вземането, тъй като заявлението по чл.410 от ГПК е депозирано в съда на 24.08.2017 година, а първият падеж за плащане е настъпил на 21.10.2014 година.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за установено съществуването на вземането на ищеца към ответника така, както е предявено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по двете производства разноски, както следва: сумите от 25,00 лева – държавна такса и 180,00 лева - адвокатско възнаграждение, по настоящото дело, и 25.00 лева - дължима държавна такса и сумата от 180.00 лева - адвокатско възнаграждение по заповедното производство.

Воден от горното, СЪДЪТ

Р

Е Ш И

:

ПРИЗНАВА

ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. М.Х., ЕГН **********,*** съществуването на вземането на „Мобилтел” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град С., район “И.”, улица “К.” № 1 (със сегашно наименование „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД) в размер на сумата от 179,61 лева – незаплатена далекосъобщителна услуга;, ведно със законната лихва от 24.08.2017 г. (датата на подаване на заявлението пред съда) до окончателното изплащане на вземането.

ОБЕЗСИЛВА

ИЗДАДЕНАТА ЗАПОВЕД № 857/23.10.2017 година за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 986/2017 година, по описа на КРС, ІV-ти състав В ЧАСТТА, С КОЯТО Д. М.Х., ЕГН ********** е била осъдена да заплати на „Мобилтел” ЕАД, ЕИК ********* мораторна лихва за забава в размер на 48.90 лева, за периода от 20.11.2014 г.до 24.07.2017 година.

ОСЪЖДА Д. М.Х., ЕГН ********** да заплати на „Мобилтел” ЕАД (със сегашно наименование „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД) направените по настоящото дело и по ч.гр.д. № 986/2017 г., по описа на КРС разноски, както следва: сумите от 25,00 лева – платена държавна такса и 180,00 лева - адвокатско възнаграждение, по настоящото дело и 25.00 лева - платена държавна такса и сумата от 180.00 лева - адвокатско възнаграждение по заповедното производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-С., в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ

: