Решение № 17042 от 02.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17042 гр. София, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А. К. Б.А при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от А. К. Б.А Гражданско дело № 20221110167309 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу К. И. Б., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 281,18 лева – главница, от която сумата 244,05 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 37,13 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца за сумата в общ размер на 63,14 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.12.2019 г. до 01.11.2022 г.

В исковата молба се твърди, че ответникът К. И. Б. бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответникът ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 74, находящ се в гр. АДРЕС, с абонатен № 175817, през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но не бил заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в 1 сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „ТА-ЕС - Нелбо инженеринг” ЕООД.

През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Въпреки настъпването на падежа, задължението не е било погасено. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника К. И. Б. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата. Ответникът оспорва изцяло предявените искове. Възразява, че част от претендираните вземания са погасени по давност, а друга част – поради плащане. Оспорва наличието на облигационни отношения между страните по договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот през исковия период, както и реалното потребление на топлинна енергия в твърдените количества.

Изразява становище, че не бил обвързан от общите условия на ищцовото дружество.

Оспорва дължимостта претендираната цена за извършена услуга за дялово разпределение.

Твърди, че методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на ЕС – приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-041/12.03.2020 г. за топлоснабдяването била отменена, поради което сумите били изчислени неправилно. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Третото лице – помагач „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Нелбо Инженеринг” ООД не изразява становище по предявените искове.

В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. Т.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания юрк. П. моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за недължимост на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника на основание чл. 38 ЗАдв.

В съдебно заседание ответникът К. И. Б., редовно призован, се явява лично и с адв. С..

Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба и направените в същия възражения и доказателствени искания. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли предявените искове като недоказани по основание и по размер. Възразява, че в платежните нареждания ответникът изрично бил посочил кои задължения погасява, а сумите били разнесени за предходни периоди. Претендира направените по делото разноски, както и присъждане в своя полза на дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Третото лице – помагач „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Нелбо 2

Инженеринг” ООД, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията, ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните такива.

От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 191, том LІІ, дело № 10169/1997 г. по описа на І нотариус при Софийски районен съд се установява, че на 08.05.1997 г. П. Д. Б., като собственик на 2/3 идеални части, дарила на синовете си К. И. Б. и Ц. И. Б. по 1/3 идеална част на всеки от тях от следния недвижим имот, а именно: апартамент № 74, находящ се в гр. АДРЕС. Видно от удостоверение за наследници изх. № 572 от 12.05.2015 г., издадено от Столична община, район „М.“, П. Д. Б. починала на 04.05.2015 г. и оставила следните свои законни наследници: ответника К. И. Б. (син) и Ц. И. Б. (син). С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 134, том ІІ, рег. № 3024, нот. дело № 264 от 2021 г. по описа на нотариус Юлиан Комсалов, рег. № 646, с район на действие Софийски районен съд, К. И. Б. и Ц. И. Б. продали на М. Д. А. притежавания от тях при равни квоти (по 1/2 идеална част всеки) процесен недвижим имот, който двамата придобили по дарение и по наследство от П. Д. Б., починала на 04.05.2015 г. Съгласно т. V от нотариалния акт владението върху продадения апартамент щяло да бъде предадено от продавачите на купувача в деня на получаване на продажната цена в пълен размер. До този момент всички разходи, свързани с обикновеното ползване на имота, като ток, вода, топлинна енергия, разходи за общи части в етажната собственост и др., щели да бъдат за сметка на продавачите (т. VІ от нотариалния акт). Видно от приложена по делото справка за предоставяне на данни по Наредба № 14/18.11.2009 г., Ц. И. Б. починал на 04.07.2021 г. и бил наследен от ответника К. И. Б. като негов единствен законен наследник.

Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От приложените по делото Договор от 05.09.2002 г., сключен между „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Нелбо Инженеринг” ООД и етажната собственост, и протокол от 04.09.2002 г. от общото събрание на етажните собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяването на сградата на **************** съществували още към 2002 г.

Видно от протокол от 04.09.2002 г., общото събрание на етажните собственици в сградата на бл. 321, вх. В взело решение за сключване на договор с „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Нелбо Инженеринг” ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство”. В изготвения като приложение към посочения протокол списък на етажните собственици за процесния имот с абонатен № 175817 били отбелязани 2 броя радиатори, 2 3 броя разпределители и 2 броя термостатни вентили. Списъкът съдържа подпис за праводателя на ответника – П. Д. Б.. Въз основа на взетото решение от Общото събрание, на 05.09.2002 г. бил подписан договор между етажната собственост в бл. 321, вх. В, в качеството на възложител, и „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Нелбо Инженеринг” ООД, в качеството му на изпълнител, по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата – етажна собственост. От своя страна възложителят се задължил да заплаща годишната абонаментна такса за отчитане на топлинен разпределител и водомер за топла вода в началото на всеки отоплителен сезон. Обстоятелството, че през процесния период услугата дялово разпределение била извършвана от „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Нелбо Инженеринг” ООД, е констатирано и от вещите лица, изготвили съдебно-техническата (т. 2 от заключението) и съдебно-счетоводната (задача № 2) експертизи.

С договор № ДОГ-55/02.06.2017 г. ищецът възложил на третото лице – помагач извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост срещу възнаграждение, определено в Приложение № 2 към договора въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.

Видно от приложени по делото 2 броя изравнителни сметки за периодите 01.05.2019 г.

– 30.04.2020 г. и 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и два талона за отчет на уреди за дялово разпределение съответно от 31.05.2020 г. и 06.05.2021 г., през исковия период за процесното жилище била начислена топлинна енергия за отопление от една щранг-лира на мощност поради липса на монтиран уред за дялово разпределение, за сградна инсталация на база пълния отопляем обем на имота и за битово горещо водоснабдяване по данни от един водомер, но само за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. За следващия отоплителен сезон 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. нямало отчетено потребление на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Талонът за отчет съдържа подпис за потребител. Посочените обстоятелства се потвърждават от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза.

От представена по делото операционна бележка от 02.07.2020 г. се установява, че на посочената дата ответникът превел по банков път по сметка на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 183,84 лева със следното основание: „за подгряване на вода от абонат 175817 за 2019 година“. А видно от касова бележка от 26.08.2021 г., на посочената дата била заплатена изцяло дължимата по обща фактура № 1009719262 от 30.06.2021 г. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. сума в размер на 107,61 лева, както и лихва за забава в размер на 0,36 лева.

Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, 4 приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответникът да е изразил несъгласие с тях и да е предложил на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3 ЗЕ). Следователно, приложените по делото Общи условия влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на „Топлофикация София” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.