Решение № 135 от 22.03.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Велико Търново, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Колева при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Ирена Колева Гражданско дело №

20224100100658 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Подадена е искова молба от „Ф.К.” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление град С., ул.”Х.Д.” № .., чрез пълномощник – адвокат Л. М., срещу „А.“ ЕООД с ЕИК ..., Д. З.

Д., „С.С.“ ЕООД с ЕИК .., М. Т. М. и Д. Т. М.. Ищецът твърди, че по силата на Споразумение от 09.04.2019г. с нотариална заверка на подписите на страните по него – рег.

№ 2069/09.04.2019г. на нотариус И.А., вписана под № 295 в регистъра на НК, с район на действие РС-Свищов, ответникът „А.“ ЕООД декларирал и признал, че му дължи сумата от 55 803 лв., представляваща дължим и неплатен остатък от задължение /главница/ по сключен между страните Договор за търговска продажба на отложено плащане № 16/09.04.2019г., както и декларирал и признал извършените доставки на описаните в спецификациите към договора стоки, съответно в срок, количество, качество и опаковка, към момента на подписване на споразумението. Излага, че съгласно последното ответното дружество поело задължение да му заплати горната сума в срок до 17.10.2019г., ведно със законната лихва за забава, в случай на забава в плащането, считано от датата на забавата до окончателното плащане, а останалите ответници се задължили да отговарят солидарно за задълженията на купувача „А.“ ЕООД, произтичащи от него. Твърди, че ответниците не заплатили уговорената сума при условията и в срока, предвидени в споразумението, поради което подал заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 91/2022г. по описа на 1

РС-Елена. По същото ищецът се снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за вземането по процесното споразумение, но в срока по чл.414 ал.2 ГПК ответниците подали възражение за недължимост на сумите. Поради това прави искане за постановяване на решение, с което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответниците му дължат солидарно сумата от 55 803 лв. – главница по Споразумение от 09.04.2019г. с нотариална заверка на подписите на страните, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.03.2022г. до окончателното плащане, и сумата от 13 795.74 лв. – лихва за забава за периода от падежа на главницата 17.10.2019г. до датата на подаване на заявлението 24.03.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по цитираното по-горе ч.гр.дело. Претендира направените в настоящото и в заповедното производство разноски.

Съдът, след като взе предвид изложените от ищеца фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулирания петитум, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл. 422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. 365 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В срока по чл.131 ГПК ответниците „А.“ ЕООД, М. Т. М. и Д. Т. М. са подали писмен отговор на ИМ, в който заемат становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорват същите по основание и размер. Първият от тях оспорва да дължи претендираните суми, като твърди, че описаните в договор № 16/09.04.2019г. стоки не са му били доставени.

Тримата ответници правят възражения за погасяване на поръчителството по споразумението поради изтичане на преклузивния срок по чл.147 ал.1 ЗЗД към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК. Претендират разноски.

Ответниците Д. З. Д. и „С.С.“ ЕООД не са подали писмен отговор на ИМ в законоустановения срок, доколкото подадения от тях отговор е извън този срок.

В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа предявените искове и моли за уважаването им по съображения за тяхната основателност. Поддържа претенцията си за разноски в исковото и заповедното производство.

Ответните страни, чрез своя пълномощник – адвокат А. Ч., считат исковите претенции за неоснователни и молят за отхвърлянето им. Поддържат искането си за разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че на 09.04.2019г. между тях е бил сключен Договор за търговска продажба на отложено плащане № 16, по силата на който ищецът, като продавач, се задължил да прехвърли на купувача „А.“ ЕООД собствеността на химически торове, препарати и семена, подробно описани в спецификация, неразделна част от договора, срещу заплащането на договорена цена съгласно приложената спецификация. Съгласно договора, продавачът предоставил на купувача стоков лимит в размер на 50 730 лв., в рамките на който последният имал право да закупува стоки от спецификацията или да замени същите с други стоки от Стоковата листа до размера на лимита. Крайният срок за погасяване на 2 всички задължения на купувача към продавача бил 15.10.2019г. Видно от чл.7.1 от договора, останалите ответници, както и „Л.“ ЕООД и Т. М. Т., встъпили като солидарни длъжници за задълженията на купувача по договора.

На 09.04.2019г. между страните по посочения по-горе договор било сключено споразумение с нотариална заверка на подписите с рег. № 2069 на нотариус И.А., с район на действие РС-Свищов, с което купувачът „А.“ ЕООД декларирал и признал, че на основание сключения между тях

Договор за търговска продажба на отложено плащане №

16/09.04.2019г. и извършените по него доставки на описаните в спецификациите стоки, съответно в срок, количество, качество и опаковка, е налице негово парично задължение към ищеца към момента на подписване на споразумението в размер на 55 803 лв., която сума се задължил да заплати на продавача в срок до 16.10.2019г. Съгласно чл.3 от споразумението, в случай на забава на плащането на дължимата сума в посочения срок, купувачът се задължил към продавача и за законната лихва за забава върху нея, считано от датата на забавата до окончателното плащане. В чл.5 от договора е посочено, че поемателите / поръчители поемат задължението на купувача солидарно с него и в случай, че той не плати на падежа, същите отговарят солидарно за задължението по това споразумение.

Видно от материалите по ч.гр.дело № 91/2022г. по описа на РС-Елена, образувано по подадено от „Ф.К.” ЕООД срещу „А.“ ЕООД, Д. З. Д., „Л.“ ЕООД, „С.С.“ ЕООД, М. Т. М. и Д. Т. М. заявление, първото дружество се снабдило със Заповед № 56/25.03.2022г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.3 от ГПК – Споразумение от 09.04.2019г. с нотариална заверка на подписите на страните по него – рег. № 2069/09.04.2019г. на нотариус И.А., вписана под № 295 в регистъра на НК, с район на действие РС-Свищов, солидарно срещу посочените длъжници, за сумата от 55 803 лв., представляваща просрочено задължение по посоченото споразумение за извършени доставки на стоки по Договор за търговска продажба на отложено плащане № 16/09.04.2019г. и за сумата от 13 795.74 лв. – лихва за забава върху посочената главница за периода от 17.10.2019г. до 24.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 25.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сторените в заповедното производство разноски – в размер на 1 391.97 лв. за заплатена държавна такса и в размер на 2 700 лв. за адвокатско възнаграждение. В срока по чл.414 ал.2 ГПК длъжниците по издадената заповед подали възражение за недължимост на сумите по нея.

Анализът на доказателствата налага следните правни изводи:

Исковата молба е подадена в срока по чл.415 ал.4 от ГПК, за установяване на оспорено от ответниците вземане по издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист. По предмет и обем исковата претенция напълно съвпада с предмета и обема на присъденото в заповедното производство със Заповед № 56/25.03.2022г. по ч.гр.дело № 91/2022г. на Районен съд-Елена и издаден изпълнителен лист от същата дата, вземане, произтичащо от Споразумение от 09.04.2019г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 2069 на нотариус И.А., с район на действие РС-Свищов. С оглед на изложеното, 3 предявените установителни искове са процесуално допустими и подлежат на разглеждане.

По същество се явяват основателни по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.365 ал.1 ЗЗД, с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Целта е да се внесе яснота и определеност в отношенията между страните по едно правоотношение, като за постигане на спогодбата те се съгласяват да считат помежду си, че правното положение е такова, каквото го прогласява спогодбата.

Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили /чл.20а ал.1 ЗЗД/. Съдът е длъжен да се съобрази с договорката между страните, постигната чрез спогодба и да приеме, че отношенията между тях са такива, каквито те са уговорили, след като същите свободно са уредили съществуващ помежду им спор. Противното би било в противоречие със същността на договора за спогодба, като способ за разрешаване на спорове чрез взаимни отстъпки.

Законът предоставя на страните възможност – въз основа на направените взаимни компромиси, те да могат да създават, изменят или погасяват всякакви правоотношения.

Доколкото договорът за спогодба е самостоятелен, неформален и консенсуален договор, ответникът може да се защити срещу ефекта на спогодбата, само ако оспори нейната валидност или изпълнението на уговорките по това споразумение .

Ищецът извежда спорното право от представеното споразумение /договор за спогодба/ от 09.04.2019г. с нотариална заверка на подписите на страните, с която поддържа, че са уредили с ответниците отношенията си по повод вземания по Договор за търговска продажба на отложено плащане № 16/09.04.2019г. След като страните по спора с изричен договор, сключен помежду им на 09.04.2019г., извънсъдебно са признали факта, че ответниците дължат на ищеца сумите, посочени в нея, като дължими такива за доставени на „А.“ ЕООД стоки по договора за търговска продажба и не оспорват валидността на волята си /не се позовават на пороци на волята/, съдът е длъжен да я зачете и да приеме, че отношенията между тях са такива, каквито са посочени в спогодбата. Последната е действителна и е породила присъщото си действие - да предотврати спорове относно признатите с нея права и задължения. /В този смисъл е практиката на ВКС, съдържаща се в решение № 134/21.06.2019г. по гр.д. № 4255/2018г. на ВКС, определение № 281/09.04.2021г. по гр.д. № 3975/2020г. на ВКС./ Поради това, след направеното от ответниците в процесната спогодба валидно признание на вземането в размер на 55 803 лв., те вече не могат да го оспорват, позовавайки се на възражения, които произхождат от предходните правоотношения между тях. Затова направеното с отговора на ИМ възражение относно предшестващата спогодбата сделка, а именно за липсата на реална доставка н а стоките по договора за търговска продажба, не е относимо към спора. Ищецът не дължи доказване на факта на доставката на стоките по предходния договор между страните, техния вид, стойност, време и начин на доставяне, при наличие на постигната между страните валидна спогодба относно факта на извършване на доставките и стойността им. Видно от договора за спогодба, вземането на ищеца е изискуемо, доколкото ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят дължимата по него сума в уговорения срок. По делото не се 4 твърди и не са ангажирани доказателства за заплащане на сумата или част от нея, включително и извън образуваното въз основа на заповедта и изпълнителния лист изпълнително производство.

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният срещу ответника „А.“ ЕООД иск се явява основателен и доказан в пълния предявен размер от 55 803 лв. Поради неговата основателност, основателни се явяват и акцесорните претенции за лихва за забава върху дължимата главница за периода от датата на падежа до датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, установена по размер от съда съобразно разпоредбата на чл.162 ГПК, както и за законната лихва за забава върху цялата дължима главница от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, от която искът за съществуване на вземането се смята предявен съобразно разпоредбата на чл.422 ал.1 ГПК, до окончателното изплащане.