Решение № 114 от 07.03.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. София, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румен Петров

Членове:

Светла Букова

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора А. В. Г. като разгледа докладваното от Светла Букова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002201054 по описа за 2024 година

Производството е по чл.346, т.1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба от защитника на подсъдимия Д. К. М. срещу решение № 111 от 30.09.2024 г., постановено по ВНОХД № 193/24 по описа на Апелативен съд - Варна, с което е изменена присъда на ОС- Варна от 20.12.2023 г. по нохд № 803/23 г., като е приложен закон за същото наказуемо престъпление по отношение на осъждането по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК, на основание чл.23 от НК е наложено общо най-тежко наказание доживотен затвор при първоначален специален режим на основание чл.57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, а в останалата част присъдата е потвърдена.

В жалбата и допълнението към нея, депозирани от защитника на подс. М. (адв.

Ж.) се прави позоваване на трите касационни основания по чл.348, ал.1 НПК, като всички те по същество касаят наложеното наказание доживотен затвор, което се счита за неправилно и несправедливо. За обосноваване на направено в тази връзка искане за изменение на съдебния акт са изложени съображения за неспазването на закона при определянето на вида и размера на санкцията и несъобразяването й с факта на извършване на битово убийство, нямащо изключителен характер и реализирано при 1 инцидентен умисъл без наличието на изключителни или многобройни отегчаващи отговорността обстоятелства. От друга страна неотчетени в достатъчна степен, според защитника са били наркотичната зависимост на подсъдимия, довела до ексцес в поведението; съдействието му за разкриване на обективната истина; доброто му поведение в ареста и полаганите грижи за семейството му. Въз основа на това е направено искане за налагане на по-лекото наказание лишаване от свобода в размер на двадесет години.

В изготвено писмено допълнение към жалбата в подкрепа на оплакването за несправедливо наложено наказание подсъдимият М. сочи аргументи, оспорващи експертните изводи относно броя нанесени удари спрямо пострадалия, които да доведат до извод за проявена особена жестокост. Твърди също, че е противоречиво заключението по съдебнопсихиатричната експертиза, приемаща наличието на адекватно психично състояние въпреки употребата на наркотични вещества. Оспорва и обстоятелствата относно отиването в дома на пострадалия с намерение за убийство, опита за заличаване на следи от престъплението чрез изпиране на носените дрехи, както и алкохолното повлияване на пострадалия. Според подсъдимия наличието на неясни, противоречиви и непълни мотиви по тези въпроси с решаващо значение за предмета на делото съставлява съществено процесуално нарушение и налага връщането му в апелативната инстанция за категоричното изясняване на фактите.

Алтернативно на това се иска отмяна на наложеното най-тежко наказание като несправедливо и налагането на лишаване от свобода в максималния размер от 20 години, което би позволило да получи шанс за живот с дъщеря му.

Постъпила е молба от повереника (адв. И.) на частните обвинители и граждански ищци Ж. П. и М. Д., в която се изразява становище за неоснователност на касационната жалба и се иска потвърждаване на въззивното съдебно решение, включително и в частта относно потвърдените с него обезщетения за ищците, като се присъдят разноските им за погребението на пострадалия.

В касационното съдебно заседание подсъдимият М. и защитникът му поддържат жалбата и изрично заявяват желанието си за произнасянето на касационната инстанция само по оспорената справедливост на наказанието доживотен затвор, предвид признатото авторство на деянието. В тази връзка отново се акцентира на битовия характер на деянието, както и на неотчетеното съдействие за разкриване на престъплението, позволяващи постигане целите на наказанието с лишаване от свобода в максималния размер от двадесет години.

Частните обвинители и граждански ищци Ж. П. и М. Д. и повереникът им заявяват становище за правилност на въззивното решение, чието потвърждаване желаят. Считат признанията на подсъдимия за частични и ги противопоставят на последвалото му поведение, свързано със заличаване на следи от престъплението и 2 изграждане на защитни версии за липсата на спомен с оглед зависимостта му към наркотични вещества. Направено е искане за присъждане на сторените разноски в производството.

Представителят на Върховна прокуратура счита жалбата за неоснователна, тъй като деянието е доказано по несъмнен начин и материалният закон е приложен правилно, като с въззивното решение единствено е внесена промяна в отнетите вещи.

Счита, че наложеното наказание се явява справедливо и съобразено с конкретиката на казуса, поради което се иска решението да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното:

С присъда № 74 от 20.12.2022 г. по нохд № 853/2022 г. Окръжен съд- Варна е признал подсъдимия Д. К. М., роден на **** г., за виновен в това, че за времето от 23.46 ч. на 12.02.2021 г. до 11.18 ч. на 13.02.2021 г. в гр. Варна при опасен рецидив е отнел чужди движими вещи – 1 бр. мобилен телефон „Huawei“, 2 бр. телевизори „STARLIGHT“ и 1 бр. преносим компютър „NOTEBOOK DIER ASPIRE“, всичко на обща стойност 868 лв. от владението на К. М. П., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на К. П., поради което и на основание чл.199, ал.2, т.2, пр.1, вр. чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 от НК му е наложено наказание доживотен затвор при първоначален специален режим.

Подсъдимият М. е осъден да заплати на всеки от ищците М. М. Д. и Ж. В. П. обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди в размер на по 150 000 лева, ведно със законната лихва от 13.02.2021 г. до окончателното плащане.

По жалба от защитника на подсъдимия с решение № 91/19.06.2023 г. на АС – Варна по нохд № 86/23 г. постановената присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав от първоинстанционния съд, като са дадени указания за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с надлежното мотивиране на съдебния акт.

При повторното разглеждане на делото от ОС- Варна по нохд № 803/2023 г. е постановена присъда № 76/20.12.2023 г., с която подс. М. е признат за виновен в това, че на 12.02.2021 г. умишлено и с особена жестокост умъртвил К. М. П. и убийството представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр. последно и т.12 от НК му е наложено наказание доживотен затвор при първоначален специален режим.

С присъдата подсъдимият е признат за виновен и в това, че на 13.02.2021 г. при опасен рецидив е отнел чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон „Huawei“, 2 бр. телевизори „STARLIGHT“ и 1 бр. преносим компютър „NOTEBOOK DIER ASPIRE“, всичко на обща стойност 868 лв. от владението на К. М. П., без негово съгласие с 3 намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години при първоначален строг режим. Подсъдимият М. е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.199, ал.2, т.2, пр.1, вр. чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 от НК. В полза на гражданските ищци е присъденото обезщетение от по 150 000 лв. за всеки от тях за причинените им неимуществени вреди от деянието. Налице е произнасяне и по направените деловодни разноски и дължимата държавна такса върху уважените граждански искове, възложени в тежест на подсъдимия.

Въззивен контрол от АС - Варна е осъществен по внохд № 193/24 г. отново по жалба от защитника на подс. М.. С атакуваното понастоящем решение № 111 от 30.09.2024 г. присъдата на ОС- Варна от 20.12.2023 г. е изменена с приложението на закон за същото наказуемо престъпление по отношение на осъждането по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК, като е прието отнемането само на две от вещите - мобилен телефон и 1 бр. телевизор на обща стойност 383 лв. за извършено на 13.02.2021 г.; групирани са двете наказания по реда на чл.23 от НК и е наложено за общо най-тежко такова доживотен затвор при първоначален специален режим на основание чл.57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС. В останалата част присъдата е потвърдена.

Подлежащите на разглеждане на първо място доводи за допуснато процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК в касационната жалба не касаят пропуски за изясняването на значимата по делото фактология и осъждането на подсъдимия по счетените за несъмнено установени деяния, а се сочат от защитника за налични при отмерване на наказанието. Поради това касационният съд прие за необходимо на първо място да отбележи, че произнасянето му касае главно санкционната част на присъдата и в тази връзка е безпредметно подробното обсъждане на доказателствената дейност на съдилищата, резултирала в признаването на подсъдимия за виновен по обвинение, счетено за по-леко с оглед наказуемостта на двете деяния и налагането на общо най-тежко наказание, за което разпоредбата на чл.24 от НК не намира приложение. В тази връзка и в отговор на общо формулираното оплакване от подсъдимия в допълнително изложените негови бележки за допуснати нарушения при изясняване на фактите следва да се посочи, че в дейността на въззивния съд не се констатира нарушение от обсъжданата категория. За да се солидаризира с приетата от първата инстанция фактическа обстановка, която само е прецизирал, въззивният съд е извършил задълбочена и пълна оценка на доказателствения материал, след което ясно е обосновал изводите си, разграничавайки се от тези на първата инстанция в изрично посочената част (за приетото от окръжния съд заличаване на следите и за запазен спомен от случилото у подсъдимия). Така е приел незначително различна последователност на случилото се в процесния период, а за крайния си извод относно реализирана кражба на инкриминираната дата 13.02.2021 г. само по отношение на 1 бр. телевизор и 1 бр. мобилен телефон, е отчел 4 липсата на повдигнато обвинение за 14.02.21 г., когато е установено изнасянето на останалите вещи от дома на пострадалия.

Доказателствена основа на приетите факти, значими за индивидуализацията на отговорността, съдът несъмнено е открил както в дадените от подсъдимия обяснения, така и в оценените като компетентни експертни изводи. Първите неоснователно от страна на защитата се считат за пренебрегнати при изследване обективната страна на извършеното посегателство спрямо пострадалия, тъй като са приети именно сочените от подс. М. обстоятелства за причиняването на смъртта – при гостуването му в дома на пострадалия за почерпка с алкохол, след прием на наркотично вещество и настъпило по този повод скарване между тях. Съвсем отделен е въпросът, че съдържащата се в жалбата оценка на случилото се като обикновен битов инцидент не е съвпаднала дадената от съда такава - като изключителен случай.

На следващо място коректно въззивният съд е обсъдил обясненията на подсъдимия като доказателствен източник и се е разграничил от фактическия извод на първата инстанция за негов опит за заличаване на следите, а от друга страна е акцентирал на напълно безпредметното обсъждане на въпроса относно наличието на запазен пълен спомен у него за случилото се при гарантираното му право на защита.

Поради това е неоснователно и направеното от подсъдимия оспорване на експертните изводи в тази насока за психическото му състояние след прием на наркотици, безсъние и употреба на алкохол. Доколкото възражението не касае правилното изясняване на въпросите относно вменяемостта на лицето, а вече посочената му възможност да пресъздаде възприятията си, т.е. изследване наличието на съхранен спомен за случилото се, обсъждането му е лишено от смисъл при вече посочените изводи на въззивния съд от фактическа страна.

Разпечатката съдържа 31 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b525c55-6044-4cc0-8f7a-5310d5aa7b5d