Определение № 5091 от 20.11.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5091 гр. Варна, 19.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20243100502267 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба вх. № 77917/01.10.2024г. по описа на РСВарна, подадена от С. Б. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес в град Варна, ул. ***“ № 1, чрез процесуален представител адв. В. Д. срещу решение № 2576/08.07.2024 г. постановено по гр. д. № 6406/2023 г по описа на РС-Варна, в частта му имаща характер на определение постановено по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, с което е оставено без уважение искането на С.

Б. П. с правно основание чл.344 ал.2 от ГПК, за осъждане на ответника В. И. В. ЕГН **********, да й заплаща ежемесечно обезщетение в размер на 220,00лв. – съответстващ на пазарния месечен наем за дела й, за лишаването й от ползване на притежаваната от нея 1/2ид.ч. от съсобствения недвижим имот - АПАРТАМЕНТ №16, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***.1,16 по КККР на град Варна, одобрени със Заповед РД-18- 64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК гр. Варна, с адрес на имота: гр. Варна, Район „Младост", п.к. 9000, ж.к.„****" /ул. „****" в предходен документ за собственост/, блок 74, етаж 4, ап. 16, попадащ в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, със застроена площ от 58.00 кв .м., състоящ се от: две стаи, кухня, баня, тоалет, тераса, при съседни самостоятелни обекти в сградата по кадастрална схема: на същия етаж ***.1,17 и ***.1.15. под обекта ***.1.11, над обекта - ***.1.21, при граници в предходен документ за собственост: ап. № 15, асансьор, коридор, тревна площ, паркинг, ведно с принадлежащото избено помещение, без посочен номер в предходен документ за собственост, с полезна площ от 2.80 кв.м., при граници: улица, изба на ап. № 15, паркинг, коридор, както и 1.1802 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***, считано от датата на постановяване на решението в първата фаза по делбата до приключване на делото, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане.

Жалбоподателят – С. Б. П. счита, обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че претенцията й за постановяването на привременна мярка изразяваща се в задължението на В. И. В. да й заплаща ежемесечно от влизане в сила на определението до окончателното извършване на делбата, сумата в размер на 220 лева – 1 представляваща обезщетение, че тя не се ползва от собствената си ½ идеални части от делбения имот и същият се използва единствено от В. И. В. е основателна. Твърди, че по делото не е спорно между страните, че процесният имот се използва само от В. И. В..

Твърди, че по първоинстанционното дело не е било уважено искането й за допускане събирането на гласни доказателства, чрез разпит на свидетел, с чийто показания да опровергае възражението на В. И. В., че той й е предлагал да се върне в апартамента, заедно с общото им дете.

По същество моли обжалваното определение да бъде отменено и искането й по чл.

344, ал. 2 от ГПК да бъде уважено в претендирания размер.

Направено е доказателствено искане за събиране на гласни доказателства, чрез допускане до разпит на един свидетел в режим на водене, с показанията на когото, ще се опровергава възражението на В. В., че е отправял покана за ползване на делбения имот, както и, че тя е лишена от възможността да ползва имота.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от В. Иванов И., чрез процесуалния му представител адв. А. Х., с който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Твърди, че заявеното в исковата молба обстоятелство, че С. П. била принудена да напусне имота, не е доказано и тя не е възпрепятствана да го ползва. Твърди, че не я е лишавал от възможността да ползва общия делбен имот, като тя сама, по нейно желание е напуснала апартамента. Не оспорва обстоятелството, че само той живее в делбения имот. По същество моли жалбата да бъде оставена без уважение. По отношение на направеното доказателствено искане, счита същото за неоснователно. В случай, че бъде прието, моли съда да му допусне до разпит един свидетел в режим на водене, с чиито показания ще установява, че С. П. е имала достъп до делбения имот.

Претендират се разноски.

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по повод предявен от ищеца С. Б. П. срещу ответника В. И. В., конститутивен иск с правно основание чл.34, ал. 1 от ЗС, за допускане и извършване на делба на процесния недвижим имот апартамент с идентификатор ***.1,16 по КККР на град Варна, при квоти - 1/ 2 част за ищеца и 1/ 2 част за ответницата.

От С. Б. П. е направено искане, по чл. 344, ал. 2 от ГПК, за осъждане на ответника В. И. В., да й заплаща ежемесечно обезщетение в размер от 220,00лв., /след допуснато увеличение на размера на иска основание чл. 214, ал.1, пр.3 от ГПК/ - сума съответстваща на пазарния месечен наем за дела й от делбения имот, за лишаването й от ползване на притежаваната от нея 1/2ид.ч. от съсобствения недвижим имот, описан по-горе, считано от датата на постановяване на решението в първата фаза по делбата до приключване на делото, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане.

С. Б. П. в исковата си молба заявява, че с В. И. В. са живеели на семейни начала, като от съвместното си съжителство имат дете. Двамата са закупили процесния недвижим имот и са станали съсобственици, като всеки притежава по 1/2 идеална част от него, въз основа на сключен договор за покупко-продажба, който е обективирана в НА № 192, том I, per. № 1512, дело 137 от 12.02.2018г. на Искра Мандова - Иванова, помощник-нотариус по заместване на Красимира Кангалова, нотариус с per. № 513 на НК и с район на действие PC Варна, вписан в СВ - гр. Варна като акт № 7, том VIII, дело № 1456, вх. per. № 3122 от 12.02.2018г., дв. вх. per. № 3077, като двамата са живеели заедно в имота. На 02.01.2021 г. С.

П., заедно с детето е напуснала апартамента, с оглед влошените отношения с В. В.. С влязло в сила решение по гр. дело № 3666/2021 г. по описа на РС-Варна, родителските права по отношение на общото дете на страните са предоставени на майката, като на бащата е определен режим на лични отношения с детето и същият е осъден да заплаща месечна издръжка за детето.

В. В. е останал да живее в процесния делбен имот, като по никакъв начин не е 2 обезщетил С. П. за това, че тя не използва общия им съсобствен имот.

В срока по чл.131 от ГПК, от ответника В. И. В. е подаден отговор, с който изразява становище за неоснователност на иска за делба, съответно по искането по реда на чл.344, ал.2 ГПК изразява становище, че не е препятствал ползването на апартамента от ищцата.

С решение № 2576/08.07.2024 г. постановено по първоинстанционното дело, което е влязло в сила, съдът е допуснал до делба на основание чл. 34 от ЗС, процесния недвижим имот между съделителите С. Б. П. и В. И. В. при квоти по ½ ид. ч. за всеки съделител.

Не е спорно между страните, че процесният недвижим имот се използва само от В.

И. В..

От заключението на вещото лице, по извършената съдебно техническа експертиза, което съдът кредитира, като обективно, пълно, ясно и дадено от лице притежаващо специални знания се установява, че размерът на месечния наем при отдаване под наем на ½ идеални части от процесния недвижим имот е в размер на 220 лева месечно.

Съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл.

275, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата държавна такса за въззивното частно производство е внесена. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт /определение, за което в чл. 344, ал. 3 от ГПК изрично е предвидено, че подлежи на обжалване с частна жалба/, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което съдът приема, че частната жалба е процесуално допустима. По същество същата е основателна.

Произнасянето на първоинстанционния съд по искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК, за определяне на месечно обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот до окончателното извършване на делбата, макар и част от решението, е с характер на определение. Пороците на това определение подлежат на отстраняване по реда на обжалването с частна жалба, изрично предвиден с разпоредбата на чл. 344, ал. 3 от ГПК.

Съгласно чл. 344 ал. 2 от ГПК в решението по допускане на делба или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Легитимирано лице по смисъла на чл.344, ал.2 ГПК е всеки съделител, който не ползва съсобствения имот, съобразно правата си. В посочената разпоредба ясно се разграничават две хипотези, съобразно които искането може да бъде за разпределение на ползването или за заплащане на обезщетение. Съдът е обвързан от искането на съделителя.

Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2, има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред и само до приключване на делбеното производство. Същия може да бъде изменян от съда при настъпила промяна на обстоятелствата.

В настоящия случай не е спорно между страните, че процесният делбен имот се използва само от съделителя В. В.. Следователно във връзка с принципа за забрана за неоснователно обогатяване и на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, В. В. следва да заплаща на С. П. обезщетение срещу ползването.

От заключението на вещото лице, по извършената съдебно техническа експертиза се установи, че размерът на месечния наем при отдаване под наем на ½ идеални части от процесния недвижим имот, каквато е квотата притежавана от С. П., е в размер на 220 лева месечно.

Следователно сумата, която В. В. следва да заплаща на С. П., като привременна мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК, срещу ползването на целия процесен недвижим имот е в 3 размер на 220 лева месечно, считано от влизане в сила на решението, с което се допуска делбата до окончателното извършване на делбата.

Крайният извод на ОС-Варна е за основателност на подадената въззивна частна жалба. Съгласно определение № 17/2003 г. постановено по ч. гр. дело 221/2002 г. на ВКС, определението на съда в производството за делба, с което се постановява ползване на имотите до окончателното й извършване, не подлежи на касационно обжалване.

По разноските:

Съгласно изхода на делото, направеното искане и представени доказателства, право на разноски има С. П.. По делото са приложени фактура № 0200000382/30.09.2024г. и фискален бон от същата дата за заплатена в брой сума в размер на 600 лева с ДДС от С. Б.

П. на „Д.“ Еднолично адвокатско дружество, като основанието за плащане е посочено: частна жалба срещу определение, обективирано в Решение от 08.07.2024 г. постановено по гр. дело № 6406/2023 г. по описа на РС-Варна, както и преводно нареждане за заплатена държавна такса по делото в размер на 15 лева. Сумата в размер на 300 лева, представляваща платен депозит за вещо лице по извършена съдебно-техническа експертиза в производството пред РС-Варна, също следва да бъде присъдена в полза на С. П., с оглед обстоятелството, че експертизата е извършена по повод искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК. В.

В. следва да бъде осъден да заплати на С. П. сумата в размер на 615 лева, представляваща сторени пред ОС-Варна разноски по настоящото производство и сумата в размер на 300 лева, представляваща сторени пред РС-Варна разноски по искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК.

Разпечатката съдържа 41 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b52460e-be61-4ec6-a02f-49b5c7a10a84