Решение № 2417 от 12.06.2025, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 2417

Стара Загора, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - VIII състав, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ НИКОЛОВ НИКОЛОВ като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ административно дело № 20247240701073 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба на П. А. Д., подадена чрез пълномощник – адв. П. Б. Х. от Адвокатска колегия Стара Загора, уточнена с молба вх. № 85 от 08.01.2025 г., с която против Областна дирекция (ОД) на Министерството на вътрешните работи (МВР) Стара Загора е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, претърпени в периода от 08.09.2022 г. до 07.06.2023 г. от отменената като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-1228-000579 от 08.09.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ („ПП“) към ОД на МВР Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че с цитираната ЗППАМ № 22-1228-000579 от 08.09.2022 г., отменена като незаконосъобразна с решение по адм. дело № 676/2022 г. на Административен съд Стара Загора, му е била наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, ал. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), в резултат на което свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС) е било временно отнето от 08.09.2022 г. до 07.06.2023 г., като това му е причинило негативни изживявания и е ограничило възможността да води през посочения период обичайния си начин на живот, а незаконното обвинение е рефлектирало върху честта и достойнството му. Моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати претендираното обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и направените по делото разноски.

Ответникът – ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представен писмен отговор на исковата молба и в съдебно заседание оспорва предявения иск, като недоказан и неоснователен. Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт. По подробно изложени съображения за липсата на ангажирани от ищеца надлежни доказателства за твърдените като претърпени неимуществени вреди, както и че същите представляват пряка и непосредствена последица от релевираната като незаконосъобразна административна дейност, моли исковата претенция следва да бъде отхвърлена, като недоказана и неоснователна. В условията на алтернативност е направено искане в случай, че искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди бъде приет за доказан по основание, размерът на това обезщетение да бъде намален, като се определи по справедливост съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) съобразно действително претърпените вреди. Претендира за юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност моли на ищеца да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Окръжна прокуратура Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор дава заключение за наличие на предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника, но смята, че претендираният размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е завишен, поради което следва да бъде присъдено обезщетение по справедливост в по-нисък размер.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със ЗППАМ № 22-1228-000579 от 08.09.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „ПП“ към ОД на МВР Стара Загора (л. 8), по отношение на ищеца П. А. Д. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, считано от 08.09.2022 г. От фактическа страна прилагането на ПАМ е обосновано с установено при извършена проверка управление от ищеца на моторно превозно средство (МПС) с рег. № [рег. номер] на 08.09.2022 г. около 00.50 часа в [населено място], след употреба на наркотични вещества или техни аналози – отчетен положителен резултат за амфетамин при извършен тест с „Дръгтест 5000“ с фабр. № ARLK-0020, проба № 000198. Заповедта е връчена на ищеца на 08.09.2022 г., като на същата дата му е иззето и СУМПС. Ищецът е обжалвал издадената заповед за прилагане на ПАМ пред Административен съд Стара Загора, във връзка с което е било образувано адм. дело № 676/ 2022 г. по описа на същия съд, приложено към настоящото дело. С решение № 308 от 21.09.2023 г., постановено по адм. дело № 676/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора, е отменена като незаконосъобразна ЗППАМ № 22-1228-000579 от 08.09.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „ПП“ към ОД на МВР Стара Загора. В мотивите на съдебния акт са изложени съображения за издаване на обжалваната заповед при неправилно приложение на материалния закон, доколкото не е установено и доказано по безспорен и несъмнен начин съществуването на основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, като съдът изрично се е позовал на получена справка (л. 55 от адм. дело № 676/2022 г.) за резултата от извършена в хода на образувано по случая досъдебно производство токсикохимична експертиза № 23/ТХК-114 от 21.03.2023 г., според която в кръвта на ищеца не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества.

За същото деяние на ищеца е била наложена и ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС (л. 9), и е било образувано наказателно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, което впоследствие е било прекратено, тъй като се е доказало, че ищецът не е извършил престъпление (л. 16 – 17).

СУМПС е върнато на ищеца на 07.06.2023 г. (л. 54).

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството им на свидетели на лицата В. А. Т. и Н. В. С., от показанията на които се установява, че ищецът страда от диабет и след случилото се е бил задържан за 24 часа, а след освобождаването му е бил психически травмиран, тъй като никога не бил употребявал наркотични вещества и в резултат на положителния тест за употребата на такива се притеснявал какво ще говорят хората – че му се срива авторитета, както и че през периода, през който му е било отнето СУМПС, придвижването му от и до работата му било затруднено – налагало му се да ходи пеш или да ползва такси, ако и да живеел наблизо, тъй като работел до късно през нощта.

По делото е допусната по искане на ищеца, назначена и изпълнена съдебно-психологична експертиза, заключението на която е прието без оспорване от страните. От него се установява, че отнемането СУМПС и прилагането на ПАМ в значителна степен е нарушило обичайния житейски ритъм на ищеца и пълноценното му личностово, трудово и социално функциониране. Изпитал негативни емоции на обида, унижение, срам и чувство на безпомощност. Засегнати били самочувствието, честолюбието и авторитета му. Тези негативни емоционални преживявания са настъпили по психогенен път, т.е. по пътя на психотравмата, като в основата си тя е продължителна фрустрация, на която ищецът е бил подложен. Според експерта отнемането на СУМПС и продължителността на наложените ПАМ е довело не само до проблеми от битов характер, но и до промяна в психичното състояние на ищеца. Бил е тревожен, напрегнат, угнетен и унизен. Засегнати са били честолюбието, професионалния му авторитет и личното му достойнство. Преживявал болезнено предполагаемата оценка на околните, а случилото се – като позорно петно, което ще остане завинаги. Около 3-4 месеца тези негативни емоционални изживявания били силно изразени и затруднявали личностово му и социално функциониране. Впоследствие постепенно намалили своята сила и интензивност и не са довели до трайна личностова промяна и/или разгръщането на психично разстройство. Ищецът се е върнал към обичайния си стил на живот, но е останала обидата от преживяната несправедливост. Вещото лице сочи също, че следва да се има предвид и психосоматиката на захарния диабет, от който ищецът страда, тъй като емоционалният стрес и негативните емоционални преживявания могат да окажат влияние върху соматичното състояние. При изслушването му в съдебно заседание експертът пояснява, че наложените на ищеца две ПАМ, задържането му за 24 часа и наказателното преследване спрямо него са свързани и няма как да се разграничи какво е било влиянието върху психичното му състояние само на процесната ПАМ.

При тази фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност.

Разглежданият иск е допустим, като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник (чл. 205 от АПК) и след отмяната на административния акт, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред (чл. 204, ал. 1 от АПК).

Разгледан по същество, искът е частично основателен и доказан.

Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В тежест на ищеца е възложено пълното и пряко доказване както на основанието, така и на размера на предявената претенция.

В конкретния случай отговорността на ответника – ОД на МВР Стара Загора, респективно увреждането на ищеца, се основава на незаконосъобразен административен акт – ЗППАМ № 22-1228-000579 от 08.09.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „ПП“ към ОД на МВР Стара Загора, който е отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. Налице е следователно първата предпоставка за ангажиране отговорността на ОД на МВР Стара Загора по предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от административен орган на държавата при изпълнение на административна дейност.

За да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност (чл. 4 от ЗОДОВ). Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като „пряка и непосредствена“ е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност по силата на безусловно необходимата причинно-следствена връзка, която съществува между тях.

Няма спор в правната теория и практика, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл. 52 от ЗЗД (приложим съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ) обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и на неговия размер.

Разпечатката съдържа 26 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b51f733-2e5a-45f5-a62e-55b73c432987