Протокол № 58 от 07.04.2021, Районен съд - Ямбол

ПРОТОКОЛ

№ 58 гр. Ямбол , 06.04.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Марина Х. Х.ва Иванова при участието на секретаря Т. С. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Марина Х. Х.ва Иванова Гражданско дело № 20212330100831 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Молителката П. И. Г. – редовно уведомена, се явява лично и с адв. Д. Й., редовно упълномощен.

Ответникът по молбата Г. С. Г. - редовно уведомен, се явява лично и с адв.

Д. П., редовно упълномощена.

Адв. Й. – Моля да се даде ход на делото.

Адв. П. - Уважаема госпожо Председател, моля да бъде даден ход на делото.

Съдът счита, че липсват процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът докладва отговор вх. № ***/02.04.2021 г., ведно с приложени към същия писмени доказателства, препис от които връчва на процесуалния представител на ищцата за запознаване и становище.

Адв. Й.в – Госпожо Председател, поддържаме исковата молба, както сме я предявили. Искаме ограничителната заповед да остане в сила. Водим 1 допуснатия свидетел. Запознат съм с постъпилите докладна записка и протокол за предупреждение по делото. Да бъдат приети тези документи.

Твърдим, че има и други протоколи за предупреждение, които не са приложени по делото. Има поне още един протокол. Това, което ми дадоха като данни от прокуратурата е, че преписката е с № ****. Запознах се с отговора и приложените към същия доказателства. Относно приложените доказателства, не смятам, че са относими към предмета на делото. Тези документи не могат да отхвърлят и опровергаят нашата искова претенция. Има 1 документ, чрез който се твърди, че на 17-ти ответникът е водил майка си на доктор през деня.

Актът на домашно насилие, който ние твърдим е извършен късно вечерта, когато няма как ответникът да е бил в болничното заведение Адв. П. – Уважаема госпожо Председател, поддържам си отговора така, както е предявен. Не съм запозната с докладната записка, но мога веднага да се за запозная с нея. След като се запознах, не възразявам същата да бъде приета по делото. По отношение на направеното доказателствено искане от процесуалния представител на ищцата, предоставям на съда да прецени дали същото ще бъде одобрено. Моля да бъдат приети и приобщени като доказателства, посочените в отговора документи. В случай, че съдът отхвърли като доказателствено искане да бъде приложена служебната бележка от д-р Х.

Б., защото тя е писмено доказателство, което докторът ни е предоставил предвид обстановката, свързана с „Ковид“ ситуацията, но ако съдът прецени, че не е достатъчно като доказателства, моля същият да бъде призован в режим на призоваване на работното си място. Д-р Б. ще свидетелства за изследванията на майката на клиента ми и, че са ходили при този лекар, кога са ходили и кой е водил тази жена при него. Това е за дата 17.03. Представили сме и кардиограма от 17.03.2021 г. Представям доказателство къде е бил клиентът ми тогава, когато се твърди, че е имало насилие. Аз водя 2 свидетели - Д. Г. Г. и В. Д. М. Д. Г. е син на страните и ще свидетелства за това къде е бил баща му за някои от датите и дали има знания за осъществявано насилие от баща му към майка му, т. к. в представената молбата и в заповедта се твърди, че всъщност има допълнителна информация за осъществено системно насилие за тази жена. А другият ни свидетел В. М ще свидетелства за определени дати - къде е бил Г.Г.. Става въпрос за различни дати. Поради краткото време, не съм изслушвала свидетелите и днес те ще бъдат разпитани в съдебно 2 заседание, като за това не съм поставила конкретни параметри в отговора си.

Имам още едно доказателствено искане - на осн. чл. 176 ГПК моля да допуснете да даде обяснение по отношение на процесните дати къде е бил какво е правил и осъществил ли е такива актове на домашно насилие – ответникът Г. С. Г., както и да обясни по-важния въпрос, а именно: поучил ли е преди делото като „Вайбър“ съобщение, приложено по делото, с искане за сума от 3 000 лв., за да бъде оттеглена ограничителната заповед и да бъде прекратено делото.

Адв. Й. – Искам да направя уточнения по датите. Предупредителният протокол, приложен по делото, е за дата 15.03, като може би е изготвен покъсно, а за деня на 17.03 в 7.45 часа, т. к. продължават действията от негова страна, сме поискали вече и ограничителна заповед. Не твърдим, че ответникът има тежка алкохолна зависимост. В последния месец нямаме физическо насилие, а по-скоро психическо, което е предизвикано с това идване сутрин и моята доверителка е в непрекъснато очакване.

По доказателствата, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА докладна записка от 31.03.2021 г. на РУ-Я., протокол за предупреждение от 17.03.2021 г.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства по опис.

ДОПУСКА до разпит в качеството им на свидетели Д. Г. Г. и В. Д. М.

Съдът намира искането на ответната страна за даване на обяснения по реда на чл. 176 ГПК за неоснователно предвид това, че за обстоятелствата, за които се иска даване на обяснения по делото, са допуснати двама свидетели на страната.

Съдът пристъпи към разпит на допуснатите свидетели, чиято самоличност снема както следва:

Е. Х. М. – 69 г., неосъждана, майка на молителката;

3

Д. Г. Г. – 21 г., неосъждан, син на страните;

В. Д. М – 48 г., неосъждана, доведена сестра на ответника;

Свидетелите бяха предупредени за наказателната отговорност по чл.290 от НК.

Обещаха да говорят истината, след което в залата остана само Е. Х. М..

Свид. М. – Желая да свидетелствам.

На в-си на адв. Й.в, свид. М. отговори:

- Била съм свидетел на скандали между П. и Г. - лично и по телефона. Те имаха много скандал. Когато ставаше скандал П. ми се обажда по телефона и реве. При такива скандали, Г. чука по масата. Внукът ми М. също е свидетел и много пъти им казваше: „Разведете се! Виждате, че не можете да живеете заедно.“. Г. е идвал у нас много пъти и сме говорили, като аз му казвам да се разберат и да седнат да говорят, при което следват обещания и след час или два, или след ден е отново същото. Той посяга и към чашката напоследък.

Двамата са разделни от 24.12.2020 г. Те имат и къща и апартамент. Сега тя живее в апартамента им, а той остана да живее в къщата заедно с внука ми Д..

През последния месец тя ми звъни по телефона и ми казва: „Майко, Г. пак е на вратата и пак чука, и думка.“. Той няма никакви вещи в апартамента. Заради разправите им и кавгите, тя отиде в апартамента. Когато той ходи да чука по вратата, П. ми звъни и ми дава да чуя по телефона как той думка на вратата. Тя вика полиция, но докато дойдат полицаите, той си тръгва от там и идва на моята врата, а аз съм вдовица и живея сама и затова симулирам, че звъня в полицията. Сещам се за първия случай. Това беше на 11.03, а вторият беше на 15.03. Тя вика пак полиция. Полицаите са отишли, но той дойде на моята врата. Това е на 15-ти в 7.30 вечерта, горе-долу. Той е бил до тях, отиват полицаите, но не го сварват там, а той през това време идва на моята врата. Той ми е звънял на мен по телефона много пъти. Звънял ми е и по „Вайбър“. Аз започнах напоследък вече да не му вдигам, защото няма смисъл. Нещата ескалираха и тогава започна на „Вайбър“ да ми звъни. Когато Г. чука на моята врата ме е страх, защото съм вдовица и съм сама на етажа. Дъщеря ми се притеснява. Той даже звъни по телефона вечер в 1 часа, докато тя го блокира, 4 защото на другия ден трябва да отива на работа. Той й отправя заплахи.

Физически и психически я заплашва, че ще остане гладна, ще ходи да проституира и ще ходи да рови по казаните. Това се случва отдавна. Като чукаше на вратата, Г. й говори обидни думи на нея, но на мен не. От нея съм чувала, че я е страх, че ще я пресрещне някъде. Той й казва да отключи и да отвори, и ако тя рече да отвори, я хваща и я блъска по стените. Ръцете й са сини дето я е стискал и блъскал в стената. П. е споделяла, че я е чакал пред жилището рано сутринта на 17-ти. Тя си вика такси да отива на работа и ми казва: „Майко, усещам, че той е там, но трябва да отида на работа. Таксито ме чака.“ и излиза. Всичко това е, защото П. е подала молба за развод. Той казва, че ще се наредят нещата, което са празни обещания. Тя много години е криела от нас, докато вече и хапчетата й са станали твърде много. Тя пие антидепресанти от 15 години, когато научава за една изневяра. Ние тогава нищо не знаехме с баща й. Те се разделиха, защото просто не могат да живеят заедно.

На в-си на адв. П., свид. М. отговори:

- За първия акт на домашно насилие през март месец аз разбрах по телефона. П. ми се обади по телефона, след като той беше на врата й вечерта около 7-7.30 часа на 11-ти март. Тя се връща от работа към 5.30- 6 без нещо вечерта, значи е било между 6 и 7 часа вечерта. Знам, че двамата ходиха март месец на почивка, но не знам точна дата. Беше петък, събота, неделя и понеделник за 4 дни като последен опит да стоплят нещата помежду си. Това беше март месец. Хапчетата на П. се опускат със зелена рецепта и са против депресия. Виждала съм я в криза на депресия. И Г. знае. Била съм у тях.

Сложно е да отговоря какво прави П., когато изпадне в депресия. Започва едно реване, реване, реване. Тя си търси място, но не може да го намери и излиза да обикаля „К.“-а дори нощно време, и просто не може да се прибере вкъщи.

Преди 24.12 П., Г. и внукът ми Д. живееха в къщата им в „К.“-а. Тримата бяха в „К.“-а преди да се разделят.

Свид. Г. – Желая да свидетелствам. Знам за какво се води делото.

На в-си на адв. П., свид. Г. отговори:

- Не съм бил свидетел баща ми да е удрял майка ми и да й е нанасял 5 телесни увреждания. В момента живя с баща ми. Родителите ми живяха заедно, но от 24.12.2020 г. майка ми отиде да живее в апартамента.

Отношенията им не бяха добри. Караниците бяха постоянно. Те имаха много дразги помежду си. Майка ми се заключва в стаята си. Като се прибере баща ми от работа, тя някога му е направил ядене, но някога не е. Много пъти тя си е стояла в стаята. Те спяха отделно. Баща ми спеше в трапезарията на диван, а майка ми спеше в тяхната спалня на леглото. Родителите ми не се понасяха. Не съм виждал баща ми да е злоупотребявал с алкохол. Той си пийва по 50 грама вечер, което смятам, че е нормално, а не е алкохолизъм. Алкохолизъм е, ако цял ден е в нетрезво състояние. След като майка ми се изнесе, продължихме да поддържаме връзка с нея по телефона, както и да се виждаме с нея. Март месец не е говорила с мен баща ми да е упражнил спрямо нея домашно насилие. Не ми е споделяла, че той я пресреща да я е блъска, нито съм я виждал синя, когато съм я карал на работа. Сутрин, ако мога, аз я карам, а ако съм втора смяна, я взимам вечер. Когато мога я карам сутрин, защото съм на смени. Март месец май не съм я карал. Доколкото знам, баща ми я е карал до работа през март. Те 1-2 пъти се помъчиха да се сдобрят, но явно не стана. На 11.03 баща ми си беше вкъщи. Оправяше отзад камината. Чистеше в нас. Знам, че беше вкъщи. Не мога да си спомня точно, но може би съм почивал тогава. Него ден майка ми не е споделила баща ми да я е притеснявал. За датите 15.03 и 17.03 не знам за срещи между майка ми и баща ми. Само знам, че е карал моята баба на лекар, защото има проблем с очите и ослепява. Няколко пъти са ходили през месеца той, баба ми и леля ми на лекар.

Не съм ходил при баба ми по майчина линия. Ония ден я посетих.

Говорихме си с нея и малко се поскарахме, и аз си тръгнах.

На в-си на адв. П., свид. Г. отговори:

– Ходих при майка ми да я помоля да оттегли делото, след като разбрах, че го е завела, и да се разберат като хората и да не се стига до тук. Да се разберат да не се виждат, и ако трябва да си оправят отношенията в дело за развод. Тя не се съгласи, нито пък той. Бил съм свидетел на караници между тях двамата, на викане и крякане между родителите ми. Иначе съм звънял в бабини по други причини, а не заради техните караници, а за да потърся съвет, така да се каже. Бил съм свидетел на много кавги между тях. Често се е 6 случвало.

На в-си на адв. П., свид. М отговори:

– П. и Г. в момента не живеят заедно. П. се премести в апартамента, а брат ми/наричам го брат ми, защото сме израснали заедно, но нямаме кръвна връзка/ остана в къщата със сина си да живеят заедно. П. беше изпаднала в депресия и не искаше да живее с брат ми. Каза, че иска да й отмине депресията и после ще се събрат. Сега живее в апартамента в „****“. Това става след ходене в Т. за покупки, ходиха двамата. Не съм присъствала и не знам какви са им скандалите, но знам кога П. се изнесе и че 3 пъти гони брат ми на село при майка му. Тя искаше да е в апартамента, а в къщата да е М., а мястото на брат ми било на село при майка ми. Нямам идея защо е искала детето да остане в къщата. След като се изнесе, тя го пуска в апартамента. Той ходи до апартамента с М. 3 пъти, като тя 3 пъти го е викала. Преди да се изнесе П., брат ми ходи да почисти апартамента, пердетата и всичко го оправи брат ми.