Определение № 2763 от 04.11.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2763 гр. Бургас, 04.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20252100501678 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 166 от 07.07.2025г. по гр.д.№ 447/2024г. на РС Айтос, е допуснато на основание чл. 34 ЗС, вр. с 344, ал. 1 ГПК извършването на съдебна делба между Е. Н. Х., с ЕГН **********, Н. Н. Е., с ЕГН **********, Ф. Х. Х., с ЕГН **********, И. Х. Х., с ЕГН ********** и Б. С. Х., с ЕГН **********, на следния имот: дворно място, находящо се в с.

БИ., общ. Руен, бл. Бургас, с площ от 633 кв. м., очертано с окомерни точки 5, 4, 3, 2, 7, 6 на скицата към заключението на СТЕ на вещото лице Илка Бакалова на л. 214 от делото, представляваща неразделна част от решението, ведно с построената в него жилищна сграда, със застроена площ от 100 кв. м., която сграда е означена с буквите „МЖ“ на същата скица, при следните квоти: 9/20 (27/60) ид. ч. за И. Х. Х., 3/10 (18/60) ид. ч. общо за И. Х. Х. и Б. С.

Х. в режим на съпружеска имуществена общност, 1/12 (5/60) ид. ч. за Е. Н. Х., 1/12 (5/60) ид. ч. за Н. Н. Е. и 1/12 (5/60) ид. ч. за Ф. Х. Х..

С решението искът за делба на същия имот е отхвърлен срещу останалите ответниците: В. Х. М., с ЕГН **********, Е. Х. Х., с ЕГН **********, С. Е. Х., с ЕГН ********** и М. Е. Ш., с ЕГН **********.

На основание чл. 344, ал. 2 ГПК е постановено, че от влизане в сила на решението за допускане на делбата до влизане в сила на решението за извършването на делбата, гореописаният имот ще се ползва от И. Х.

Х., с ЕГН ********** и Б. С. Х., с ЕГН **********.

На основание чл. 344, ал. 2 ГПК И. Х. Х., с ЕГН ********** и Б. С. Х., с ЕГН **********, са осъдени да заплащат на Е. Н. Х., с ЕГН **********, Н. Н. Е., с ЕГН **********, Ф. Х. Х., с ЕГН **********, сумата от 97 лв. на месец, считано от влизане в сила на решението за допускане на делбата до влизане в сила на решението за извършването на делбата, за ползването на гореописания делбен имот.

1

Е. Н. Х., Н. Н. Е. и Ф. Х. Х. са осъдени да заплатят по сметка на Районен съд – Айтос сумата от 25 лв. – държавна такса за частичното отхвърляне на иска за делба.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба, подадена от ищците Е. Н. Х., Н. Н. Е. и Ф. Х. Х., всички чрез адв. Десислава Везенкова, съдебен адрес: гр. Варна, ул.“Марко Балабанов“ № 41-43, партер, офис 1.1.

С нея решението е обжалвано в частта, с която искът за делба е отхвърлен по отношение на част от ответниците В. Х. М., Е. Х. Х., С. Е. Х. и М. Е. Ш., както и в частта, с която съдебна делба е допусната между следните лица и при следните квоти: 9/20 (27/60) ид.ч. за И. Х. Х., 3/10 (18/60) ид.ч. общо за И. Х. Х. и Б. С. Х. в режим на СИО, 1/12 (5/60) ид.ч. за Е. Н. Х., 1/12 (5/60) ид.ч. за Н. Н. Е. и 1/12 (5/60) ид.ч. за Ф. Х. Х., както и в частта за разноските.

Изложени са съображения за неправилност на решението в обжалваните части, като постановено при неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост.

Сочи се, че за да формира крайните си изводи, съдът е обсъдил представените по делото нотариален акт № 147, том IV, per. № 3731, дело № 500 от 09.08.2023 година на нотариус Георги Георгиев / с който двамата са признати за собственици на процесния имот И. Х. Х. на основание наследство и завещание, а двамата - на основание осъществено по време на брака давностно владение/, както и Решение № 81 от 12.04.2024 година по гр.д № 769/2023 година на Районен съд - гр. Айтос, е прогласено за нищожно саморъчното завещание, с което Н. М. К. е завещала своите 3/5 ид.ч. от процесния имот на И. Х. Х., е провъзгласено за нищожно, но неправилно е приел, че тъй като нотариалният акт „не е оспорен от страните по делото“, констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост следва да бъдат зачетени, с изключение на отменената с горепосоченото решение част – 1/4 ид. ч. в полза на Е. Н. Х., Н. Н. Е. и Ф. Х. Х.. Въззивниците считат, че този неправилен извод на съда е довел до незачитане в диспозитива на решението на правните последици от прогласяване нищожността на саморъчното завещание на Н. М. К., починала на 28.11.2021 г., както и тяхното отчитане в квотите на собственост в контекста на нотариалния акт от 09.08.2023 г. на нотариус Георги Георгиев.

Излага се становище, че прогласяването на нищожността на завещанието по отношение на завещаните на ответника И. Х. Х. 3/5 ид.ч. от имота, не води до извод, че собствеността върху същите априори се замества чрез придобиване по давност, което е деривативен способ за придобиване на собственост. Затова въззивниците считат, че районният съд неправилно е приел, че щом други съделители не са оспорили правото на собственост, придобито по давност от И. Х., то последният е собственик по давност на иначе придобити със завещание от 2021 г. части от имота.

Считат за недопустимо , без пда са били предявени изрични искове в делбеното производство за признаване правото на собственост на ответниците И. и Б. Х. на основание придобивна давност по отношение на 3/5 ид.ч. от имота, съдът да замества констатациите в нотариалния акт от 09.08.2023 г. с изводи за придобиване по давност от ответниците на тази част от имота, за която част завещателното разпореждане е било прогласено за нищожно.

2

Твърди се, че с прогласяването на нищожност на завещанието на Н. К., делът на И. Х. от наследството общо на родителите му става равен на 1/4 от имота, тъй като нищожното завещание не е породило никакъв вещноправен ефект, а И. Х. Х. е наследил от майка си и от баща си съразмерно с дела на другите наследници - братя и сестри и техни низходящи и съпрузи. Затова въззивниците считат, че в този случай, по отношение частта, за която нотариусът е признал И. Х. Х. за собственик по давностно владение, се ограничава до разликата между придобитото по завещание - 3/5 ид.ч., придобитото по наследство по закон от баща му - 1/10 ид.ч., и останалите части от имота.

Развити са съображения, че нищожността на завещанието и отмяната на нотариалния акт в частта на придобиването по давност на собствените на ищците ¼ ид.ч. от имота, само намалява частта на И. и Б. Х. от признатото им право на собственост по давност, намалено с ¼ ид.ч. на ищците, но не ги прави собственици по давност на останалата част- 3/5 ид.ч., за които придобиването им по завещание не е произвело никакво действие.

Сочи се, че за правния ефект на прогласяването на нищожност на завещанието е ирелевантна волята на другите съделители - дали ще оспорят или не нотариалния акт в останалата му част относно дела от имота, за което на И. и Б. Х. е признатото право на собственост по давност, тъй като то не засяга тези 3/5 ид.ч., придобити именно по завещание. Изтъкват, че по отношение на тези 3/5 ид.ч. от имота ефектът от нищожността на завещанието е придобиването им по закон от другите наследници, след като завещанието не е произвело никакво действие, като се акцентира на обстоятелството, че прогласяването на нищожност на завещанието с влязъл в сила съдебен акт разпростира действието си по отношение дяловете на всички наследници, без значение кой от тях е направил искането за това.

Сочи се, че тъй като в делбеното производство не са предявени искове за установяване придобиването на 3/5 идеални части от имота по давност от страна на И. Х. Х. и съпругата му следва, че същите се притежават общо от всички наследници на Н. М. К., починала на 28.11.2021 г., още повече, че в хода на производството се е установило по безспорен начин, че именно тя е упражнявала владение върху имота и е живяла в него малко до преди смъртта си, а И. Х. и съпругата му трайно са живели в чужбина, като по отношение на съпругата му това обективно положение е и понастоящем, а И. Х. се върнал от чужбина и започнал да живее в къщата едва след смъртта на майка му.

Акцентира се на обстоятелството, че макар завещанието да е нищожно по отношение на всички наследници, констативният нотариален акт е отменен от съда само по отношение на дела на ищците- до размера на тяхната квота от имота, тъй като по отношение на втория обективно съединен иск - този за отмяна на нотариален акт № 147, том IV, per. № 3731, дело № 500 от 09.08.2023 година на нотариус Георги Георгиев, те не биха могли да предявяват от свое име чужди права, поради което по отношение на ищците същият е отменен до размера на 1/4 идеална част от имота. В делбеното производство обаче съдът не може да зачете принадлежност на правото на собственост за ¾ ид.ч. от имота на основание КНА за собственост, придобита на основание наследство и давност, без да извърши преценка за квотата, за която този акт има само удостоверително действие /придобитата в наследство по 3 завещание и закон/ и тази част, която създава права- относно квотата, придобита по давност.

В решението си съдът изобщо не коментирал за каква част от процесния имот И. и Б.

Х. са признати за собственици на основание давностно владение и каква част се притежават от И. Х. общо по наследство - по завещание (от майка му) и по закон (от баща му), поради което въззивниците считат, че решението му се явява неправилно.

По отношение на разноските въззивниците считат, че не следва да понасят в тежест разноски във връзка с отхвърления иск за делба по отношение на В. Х. М., Е. Х. Х., С. Е. Х. и М. Е. Ш., тъй като първоначалната искова молба е била насочена само срещу И. Х. Х. и Б.

С. Х., а останалите четирима ответници са били конституирани в изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждане от 5.06.2024г. Така, под угрозата исковата молба да бъде върната, в случай че указанията на съда не бъдат изпълнени, ищците са насочили иска за делба и срещу служебно посочените от съда ответници - съделителите В. Х. М., Е. Х. Х., С.

Е. Х. и М. Е. Ш., като са били посочени и квотите, при които се иска допускане на делбата по отношение на тях.

Изложени са доводи, че съгласно разпоредбите на ЗН и постоянната съдебна практика, в делбата следва да участват всички лица от кръга на титулярите на правото на собственост, като всички съсобственици са задължителни необходими другари. В случая съдът сам е преценил, че ответниците В. Х. М., Е. Х. Х., С. Е. Х. и М. Е. Ш. са съсобственици на делбения имот от представените към исковата молба писмени доказателства. Принципът за разпределяне на тежестта на разноските в ГПК обаче изключвал вменяването им в тежест на страна, която с действията си не е станала повод за завеждането на иска срещу ответници, спрямо които искът е отхвърлен с диспозитива на съдебния акт.

На следващо място се твърди, че в мотивите на съдебния акт е налице очевидна фактическа грешка, тъй като на страница втора, абзац втори и трети се съдържа текст, който очевидно не е относим към процесното производство.

Иска от съда решението да бъде отменено в обжалваните части и вместо него да бъде постановено ново решение, с което делбата на процесните имоти да бъде допусната между всички съделители и при посочените квоти, а именно: 30/120 идеална част за И. Х. Х., ЕГН ********** и Б. С. Х., ЕГН **********; 30/120 идеална част за В. Х. М., ЕГН**********;

10/120 идеална част за Ф. Х. Х., ЕГН **********; 10/120 идеална част за Н. Н. Е., ЕГН **********; 10/120 идеална част за Е. Н. Х., ЕГН: **********; 4/120 идеална част за Е. Х.

Х., ЕГН **********: 13/120 идеални части за С. Е. Х., ЕГН - **********; 13/120 идеални части за М. Е. Ш., ЕГН **********.

Претендират се разноски пред двете инстанции.

При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 от ГПК се установи следното:

Препис от първоинстанционното решение е връчен на адв. Десислава Везенкова процесуален представител на ищците на 14.07.2025г., а въззивната жалба е изпратена по пощата с дата на пощенското клеймо 28.07.2025г.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в 4 законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.