Решение № 3957 от 23.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3957 гр. София, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-27 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Андреева при участието на секретаря Светлана Д. Т. като разгледа докладваното от Елена Андреева Гражданско дело № 20221100113107 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба от И. Г. К., подадена чрез пълномощника му – адв. М. Д. от САК, с която е предявен иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД срещу Столична община за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 40 000лв./изменение на иска, допуснато с определение от 10.06.2024г. от съдебно заседание/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на попадане в необезопасена и несигнализирана дупка, образувана от липсващи тротоарни плочки, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 20.01.2020г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 20.01.2020г. ищецът, минавайки по тротоара до бл.102 в ж.к. „Надежда 1“ в гр. София, находящ се от страната на вх. А откъм ул. „Царевец“ с посока на движение към ул. „Христо Силянов“, попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка, образувана от липсващи тротоарни плочи, при което паднал и получил счупване на лявата патела. Инцидентът настъпил в светлата част на денонощието, при ясно време, като е имало очевидци. Вследствие на същия инцидент ищецът получил сериозни телесни увреждания, представляващи неимуществени вреди, изразяващи се в изключително силни болки и страдания, вследствие на получената фрактура. След инцидента бил приет в УМБАЛ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, „1-ва клиника по ортопедия и травматология“, където му били направени необходимите прегледи и рентгенографии.

Установени били индикации за спешна оперативна намеса, поради което на 21.01.2020г. му била извършена операция - репозиция и провизорна фиксация с двузъб инструмент, последвана от дифинитивна фиксация по метода на Вебер. Ищецът бил изписан от болницата на 24.01.2020г., а лечението му продължило в домашни условия, като травматичните увреждания затруднили движенията на левия долен крайник за период от няколко месеца. Проведено му било медикаментозно лечение, като ищецът се нуждаел от постоянни грижи и помощ от близките в ежедневието. Преживеният стрес и уплаха от неочаквания и внезапен инцидент му причинили негативни емоции, проблеми със съня.

Често изпитвал безпокойство, станал раздразнителен и напрегнат, силно ограничил социалните си контакти. Силните негативни изживявания, предизвикани от инцидента, 1 продължавали и досега при спомена за случилото се, като ищецът все още имал страх да ходи по улиците, изпитвал болки в крака при промяна на метеорологичните условия и при натоварване. Наличието на инсулинозависим диабет у ищеца и влошеното му здравословно състояние в резултат на заболяването, допълнително увеличили негативните последици от инцидента. Ищецът продължавал да търпи болки и страдания и към момента. Твърди се, че причинените неимуществени вреди са в пряка и непосредствена връзка с настъпилото произшествие, причина за което е неизпълнението на задължението на Столична община да обезопаси, да поддържа в изправност и в цялост участъци от пътя, които са нейна собственост съгласно пар.7 ал.1 от ПЗР на ЗМСМА и за който път тя е длъжна да полага грижи за поддържането му в изправно състояние съгласно чл.167 от ЗДвП и чл.30 ал.4 вр.чл.31 от Закона за пътищата/ЗП/. Прави се искане за уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Възразява се, че тротоара, на който е настъпил инцидента, намиращ се пред бл.102 в ж.к.“Надежда“ е прилежаща част към сградата, което изключва задължение за Столична община за обезопасяване, поддържане и обозначаване. Излага се, че поддържането на прилежащите около жилищната сграда пешеходни алеи в изправно състояние, включително и участъка, в който се е случил инцидента, се явява задължение на етажната собственост на бл.102. Оспорва се, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника и че е осъществен фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Възразява се срещу размера на предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като се твърди, че същият не съответства на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Оспорва се, че и към момента при ищеца тече оздравителен процес, във връзка с инцидента и получените увреждания, който кумулира у него допълнителен стрес и напрежение, вследствие претърпяната травма.

Наведено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради проявено невнимание на ищеца при придвижването му.

Съдът, като взе предвид твърденията в исковата молба и възраженията в отговора на същата, след запознаване с доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна, следното:

От показанията на свид. А. се установява, че същият познава ищеца от 5-6 години, като се запознали на тренировките по въздушна йога. На 20.01.2020г. около 16,00 – 16,30 часа, когато станал инцидента, свидетелят бил заедно с ищеца в кв.“Надежда“ в гр. София.

Двамата се движели по тротоара, намиращ се между жилищен блок и ул.“Царевец“, но поблизо до улицата. Ищецът паднал в дълбока дупка, образувала се от липсващи тротоарни плочки, като си ударил лявото коляно. Около нея нямало никакви сигнални знаци, табели или надписи, указващи че има нещо опасно. След падането на ищеца свидетелят му помогнал да се изправи, отишли на улицата, спрели такси и свидетелят оставил ищеца в дома му, след което и той се прибрал. На следващия ден разбрал от пострадалия, че коляното му се било подуло доста през нощта и го помолил да го закара до „Пирогов“, но свидетелят бил ангажиран, като ищецът извикал линейка, която го откарала до болницата.

Свидетелят разбрал от ищеца, че в болница „Пирогов“ му правили операция по спешност, в деня, когато е приет. Заради ковид пандемията ищецът не могъл да отиде на рехабилитация, но след това провеждал такава. Ищецът все още не се бил възстановил, куцал и се подпирал с една щека. Инцидентът му подействал и на психиката, като станал мрачен. Той продължавал да води тренировките по въздушна йога, като част от упражненията вече не можел да изпълнява и се налагало да ги показва на манекен и да ги обяснява на понапредналите. И досега изпитвал болки, поради което свидетелят го изпращал до дома му след тренировките по йога.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, 2 неоспорено от страните и прието от съда, като обективно и компетентно дадено, се установява, че експертизата е изготвена въз основа на медицинската документация, приложена по делото – Епикриза № 3062/21.01.20г.изп.24.01.20г., Лист за прегледнапациент 9894/21.01.20г., 10.28ч., Експертно решение на ТЕЛК № 90688/27.10.22г., с което му е призната 60% ТНР, както и посредством извършването на преглед на ищеца на 21.05.2024г. в 23 ДКЦ.

Видно от заключението е, че на 21.01.2020г. ищецът е приет в Пирогов с диагноза: счупване на лявата патела, както и че ищецът е имал придружаващи заболявания: Инсулино зависим захарен диабет с неврологични усложнения – диабетна полиневропатия.

В 18,30 часа му била направена операция на пателата по Вебер.

Провеждал е антикоагулантна терапия с Фраксипарин 0,4мг.

Поставената му била ортеза на лявото коляно за 40 дни, като след свалянето на ортезата не е провеждал ЛФК поради ковид.

При прегледа на лявото коляно на ищеца вещото лице установило оперативен белег леко дъговиден с дд. 13 см. Екстензия /изправяне на коляното/ - в норма, но при флексия/свИ.е/, тя е 90 градуса.

Обиколката на дясното му бедро е 38см, а на лявото – 37см, което говори за лека хипотрофия на лявото бедро.

Походката на ищеца е накуцваща, помага си с щека. На походката оказва влияние и получената полиневропатия от диабета.

При падането на 20.01.2020г. ищецът получава следното увреждане: счупване на лява патела. Механизмът на това счупване е директен удар върху лявата капачка на коляното, който се е получил при падането.

Приложено е оперативно лечение с метална остеосинтеза по Вебер, като тя и досега не е извадена. Лечението е било около 3 месеца, като след операцията 40 дни е носил ортеза.

Ищецът е претърпял болки и страдания около 3 месеца, като през първите 15 дни болките са били с по-интензивен характер. За в бъдеще той ще има болки в коляното при промяна на времето и при по-голямо натоварване, които ще продължат за цял живот.

Необходимо е да се извади метала от пателата и ищецът да проведе активна ЛФК с цел подобряване на движението на лявото коляно.

Налице са ограничени движения на лявото коляно – флексия на 90 градуса.

По делото няма представени доказателства за извършени разходи, свързани с лечението на ищеца.

Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

Предявената искова претенция е с правно основание чл.49 вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД, като в случая отговорността на Столична община е за чужди противоправни действия. Тази отговорност винаги възниква в случай на вреди, причинени от лице, на което отговорният по цитираната разпоредба е възложил някаква работа.

Безспорно по делото се установи, че на 20.01.2020г. около 16,00 – 16,30 часа, когато станал инцидента, ищецът и свид. А. се движели по тротоара, намиращ се между жилищен блок и ул.“Царевец“ в ж.к. „Надежда“, гр. София, както и че ищецът паднал в необозначена и необезопасена дупка, образувала се от липсващи тротоарни плочки, като си ударил лявото коляно. След като на другата сутрин видял, че коляното му се подуло отишъл в Пирогов. В резултат на падането получил травма – счупване на лявата патела, като механизмът на счупването е директен удар върху лявата капачка на коляното при падането. Била му направена операция на пателата с метална остеосинтеза по Вебер, която и към момента не била извадена, като му била поставена ортеза на лявото коляно за 40 дни. Лечението му 3 продължило около 3 месеца, а през първите 15 дни болките, които изпитвал, били с поинтензивен характер. За в бъдеще ще има болки в коляното при промяна на времето и поголямо натоварване, които ще продължат за цял живот, като е необходимо да се извади метала от пателата и да се проведе активна ЛФК с цел подобряване движението на лявото коляно като към момента са налице ограничени движения на същото – флексия/свИ.е/ на 90 градуса, налице е лека хипотрофия на лявото бедро, като походката на ищеца е накуцваща, налага се да си помага с щека, а на походката оказва влияние и получената невропатия от придружаващото забаляване на ищеца – инсулинозасивисим захарен диабет с неврологични усложнения.

Съгласно чл.30 ал.4 от Закона за пътищата/ЗП/ и пар.7 т.7 от ПЗР на ЗМСМА за Столична община съществува задължение да стопанисва уличната мрежа в регулационните граници на града, съгласно чл.30 ал.4 от Закона за пътищата/ЗП/ и пар.7 т.7 от ПЗР на ЗМСМА. Уличната мрежа в населените места е публична общинска собственост на основание пар.7 т.7 от ПЗР на ЗМСМА и чл.8 ал.3 и ал.5 от ЗП, а собствеността на пътя се разпростира върху всички основни негови елементи по условията на посочената по-горе разпоредба на чл.8 ал.5 от ЗП. Съгласно чл.5 ал.1 от ЗП пътната инфраструктура включва елементите обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности, а последните енергозахранващите и осветителните съоръжения, заедно с прилежащите им терени /пар.1 т.4 от ДР на ЗП/. По силата на чл.31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища е задължение на общината, в чл.30 ал.4 от ЗП е указано, че поддържането на тротоарите като част от уличната пътна мрежа на съответното място се организира от съответната община. С разпоредбата на чл.167 ал.1 от ЗДвП е вменено задължение на лицата, стопанисващи пътя, вкл. пътните принадлежности към него по смисъла на пар.1 т.4 от ДР на ЗП, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията и да вземат мерки за отстраняването им. Неизпълнението на тези дейности от общината, чиято собственост е пътя и прилежащия му тротоар, е бездействие, което обуславя ангажиране на отговорността на ответника по реда на чл.49 ЗЗД при доказано увреждане на ищеца и причинната връзка между настъпилите вреди и бездействието на ответника, като твърденията на ответника, че мястото, където е настъпил инцидента, е прилежаща част към сградата, за която Столична община не отговаря, останаха недоказани.