Решение № 4319 от 04.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4319 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100510807 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №12105 о т 10.07.2023г., постановено по гр.дело №20660/2022г. по описа на СРС, Г.О., 169-ти състав, е признато за установено, че Е. А. П., с ЕГН **********, дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, на основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 1114.76 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.София, община "Сердика", ж.к."*********а", бл.*********, за периода м.ноември 2018г. до м.април 2020г., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2021г. до окончателното погасяване, както и сумата от 10.51 лв., представляваща такса за "дялово разпределение" за същия период, като е отхвърлен предявения от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, срещу Е. А. П., с ЕГН **********, иск за горницата над тези суми до пълния предявен размер и за периода м.май 2018г. до м.октомври 2018г.вкл. като погасен по давност. С решението е признато за установено, че Я. Ж. Ч., с ЕГН **********, и Г. Ж. Ч., с ЕГН **********, дължат на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, на основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от по 557.38 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.София, община "Сердика", ж.к. "*********а", бл.*********, за периода м.ноември 2018г. до м.април 2020г., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2021г. до окончателното погасяване, както и сумата от по 5.26 лв., представляваща такса за "дялово разпределение" за същия период, като са отхвърлени предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, срещу Я. Ж. Ч., с ЕГН 1

**********, и Г. Ж. Ч., с ЕГН **********, искове за горницата над тези суми до пълните предявени размери и за периода м.май 2018г. до м.октомври 2018г.вкл. като погасени по давност. С решението са отхвърлени предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, срещу Е. А. П., с ЕГН **********, Я. Ж. Ч., с ЕГН **********, и Г. Ж. Ч., с ЕГН **********, по реда на чл.422 ГПК искове с правно основание чл.86 ЗЗД за установяване дължимост на сумата от 432.63 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 29.10.2021г., както и н а сумата от 4.68 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за такса за "дялово разпределение" за периода 01.12.2018г. до 29.10.2021г.. С решението е осъдена Е. А. П., с ЕГН **********, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 322.73 лв., представляваща разноски в настоящото производство, изчислени съобразно уважената част от иска. С решението са осъдени Я. Ж. Ч., с ЕГН **********, и Г. Ж. Ч., с ЕГН **********, да заплатят на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, на основание чл.78, ал.1 ГПК всеки от тях сумата от по 161.36 лв., представляваща разноски в настоящото производство, изчислени съобразно уважената част от предявените искове. С решението е осъдена "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, да заплати на Е. А. П., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 223 лв., представляваща сторени в исковото производство разноски, изчислени съразмерно отхвърлената част от исковете.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, чрез процесуален представител юрисконсулт Р.П., с приложено пълномощно, с която се обжалва решение №1 2 1 0 5 о т 10.07.2023г., постановено по гр.дело №20660/2022г. по описа на СРС, Г.О., 169-ти състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, срещу Е. А. П., с ЕГН **********, Я. Ж. Ч., с ЕГН **********, и Г. Ж. Ч., с ЕГН **********, по реда на чл.422 ГПК искове с правно основание чл.86 ЗЗД за установяване дължимост на сумата от 432.63 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 29.10.2021г., както и н а сумата от 4.68 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за такса за "дялово разпределение" за периода 01.12.2018г. до 29.10.2021г.. Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваните части като постановено в противоречие на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Твърди се, че неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че ищецът не е ангажирал по делото доказателства относно факта на изпадане в забава на ответниците – длъжници досежно претендираните вземания за стойността на доставената топлинна енергия и за цената на услугата "дялово разпределение". Поддържа се, че в приложимите за процесния период Общи условия от 2016г. е предвидено, че клиентът на топлинна енергия изпада в забава след изтичане на 45-дневния срок от издаването на фактурите, като в случая по делото са ангажирани доказателства, че общата фактура за изравнителната сметка за отоплителен сезон 2018г./2019г. е издадена на 31.07.2019г., съответно за отоплителен сезон 2019г./2020г. е издадена на 31.07.2020г.. Твърди се, че при така ангажираните по делото доказателства ответниците се считат, че са изпаднали в забава по отношение на задължението си да заплащат стойността на доставената в имота топлинна енергия, считано от 15.09.2019г. до 29.10.2021г., поради което предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК срещу всеки от ответниците установителни искове за признаване за установено, че дължат суми с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД съобразно притежаваната от всеки от тях ид.ч. от правото на 2 собственост върху процесния топлоснабден имот се явяват основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго, с което да уважи предявените установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу всеки от ответниците за ангажиране на разделната им отговорност, както следва: за ответницата - Е. А. П., с ЕГН ********** – 1/2 част от претендираните суми; за ответника - Я. Ж.

Ч., с ЕГН ********** – 1/4 част от претендираните суми; и за ответника - Г. Ж. Ч., с ЕГН ********** - 1/4 част от претендираните суми. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Към молба от 03.06.2025г. е приложен списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемата страна – Е. А. П., с ЕГН **********, действаща със съгласието на попечителя й А. П. П., чрез процесуални представители адв.П.К. и адв.Д.Г., с надлежно учредена представителна власт, депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба от ищеца. Изложени са съображения, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства и е приел за установено, че топлофикационното дружество не е ангажирало доказателства по делото, че ответницата - Е. А. П. е изпаднала в забава относно задължението си за заплащане стойността на доставената топлинна енергия и на цената на услугата "дялово разпределение" за исковия период, поради което не е налице основание в закона за ангажиране отговорността й и предявените срещу нея по реда на чл.422, ал.1 ГПК искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани и като такива правилно са били отхвърлени от първостепенния съд с постановения съдебен акт. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение в частта, в която е предмет на обжалване с подадената въззивна жалба от ищеца. Претендира присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция.

Въззиваемите страни – Я. Ж. Ч., с ЕГН **********, и Г. Ж. Ч., с ЕГН **********, не депозират писмен отговор и не изразява становище относно постъпилата въззивна жалба от ищеца.

Постъпила е въззивна жалба от ответницата - Е. А. П., с ЕГН **********, действаща със съгласието на попечителя й А. П. П., чрез процесуални представители адв.П.К. и адв.Д.Г., с която се обжалва решение №12105 о т 10.07.2023г., постановено по гр.дело №20660/2022г. по описа на СРС, Г.О., 169-ти състав, в частта, в която е уважен предявения иск и е признато за установено, че ответницата - Е. А. П., с ЕГН **********, дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, по предявените искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 1114.76 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.София, община "Сердика", ж.к. "*********а", бл.*********, за периода м.ноември 2018г. до м.април 2020г., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2021г. до окончателното погасяване, както и сумата о т 10.51 лв., представляваща такса за "дялово разпределение" за същия период; както и в частта, в която са възложени в тежест на ответницата разноски. Релевирани са доводи, че в обжалваните части първоинстанционно решение е недопустимо, при условията на евентуалност неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Изложени са подробни аргументи в подадена допълнителна молба от 25.10.2024г. в смисъл, че с влязло в сила съдебно решение 3

№260146/12.01.2022г. по гр.дело №14310/2017г. по описа на СГС, І Г.О., 19 състав, е прогласен на основание чл.42, ал.2 ЗЗД недействителността на договор за замяна от 24.08.2017г., обективиран в нотариален акт №199, т.ІІ, рег.№11422, дело №370/2017г. на помощник нотариус по заместване Т..Г при нотариус Ц.С., с рег.№030 и район на действие СРС, с който Е. А. П., чрез пълномощника си Х.В.Г., е прехвърлила на Н.Д.С. собствения си недвижим имот – ап.№9, находящ се в град София, ул."*********" №*********; като в замяна е получила 1/2 ид.ч. от недвижим имот - ап.71, находящ се в гр.София, общи н а "Сердика", ж.к. "*********а", бл*********. Твърди се, че влязлото в сила на 25.09.2024г. съдебно решение има конститутивно действие и последиците на прогласената за недействителна правна сделка са заличени с обратна сила, считано от датата й на сключване – 27.08.2017г., поради което ответницата - Е. А.

П. не се легитимира като съсобственик на 1/2 ид.ч. от процесния топлоснабден имот, съответно не е възникнало облигационно правоотношение между нея и топлофикационното дружество с предмет доставка на топлинна енергия за исковия период и същата не е "битов клиент" по смисъла на т.2а, §1 ДР ЗЕ. В тази връзка се твърди, че предявените срещу нея установителни искове за признаване за установено, че има задължения за заплащане на стойност на цена за доставена топлинна енергия за имот и на такса за "дялово разпределение" за процесния период се явяват недопустими, поради което постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените спрямо ответницата - Е. А. П. искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД з а сумата от 1114.76 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.София, община "Сердика", ж.к. "*********а", бл.*********, за периода м.ноември 2018г. до м.април 2020г., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2021г. до окончателното погасяване, както и з а сумата о т 10.51 лв., представляваща такса за "дялово разпределение" за същия период, следва да се обезсили и да се прекрати производството по делото в тази част. При условията на евентуалност са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваните части. Изложени са съображения, че първостепенният съд неправилно е определил началния момент, от който тече погасителната давност. Твърди се, че са погасени по давност всички вземания на ищеца, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, т.е. три години преди 18.04.2022г., а не както неправилно е приел първостепенния съд три години преди 30.11.2021г. /дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда/. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да обезсили първоинстанционното решение в обжалваната част и да прекрати производството по делото спрямо ответницата - Е. А.