Решение № 1046 от 09.12.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1046 гр. Бургас, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20242100501772 по описа за 2024 година

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод постъпила жалба от ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес ан управление: гр. София, п.к.

1172, район Изгрев, ж.к. Диана Бад, бул. „Д-р Г.М.Д.“ № 1, представлявано от изпълнителните директори Т. Тодорински и Б. Иванов чрез адвокат Иво Иванов Цветков от САК със съдебен адрес: гр. София, п.к. 1172, район Изгрев, ж.к. Диана Бад, бул. „Д-р Г.М.Д.“ № 1, против действията на ЧСИ Георги Михалев с рег. № 703 и район на действие – БОС по изпълнително дело № 20247030400373, изразяващи се в приемане на постановление от 29.10.2024 г., с което е отказал да намали приетия по делото с постановление от 18.10.2024 г. адвокатски хонорар в размер на 3900 лева, както и срещу съобщение /ПДИ/ изх. № 9071/18.10.2024 г., с което е съобщил дължимата такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което на основание чл.78, ал.5 от ГПК, да намали приетия хонорар в размер на 3900 лева като прекомерен и на основание чл. 10, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските хонорари да определи дължима сума за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лева. Що се отнася до 1 водене на делото и извършване на действия в тази връзка, счита, че такива не са извършвани, с цел удовлетворяване на претенцията, поради което приетия от ЧСИ адвокатски хонорар се явява прекомерен и следва да бъде редуциран до сумата от 200 лева. Освен това, моли съда да извърши преизчисляване на размера на таксата по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, дължими по изпълнителното дело.

Постъпило е възражение от Д. Р. К., ЕГН **********, взискател по изпълнителното дело, с което изразява несъгласие с подадената жалба.

Позовава се на чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата като твърди, че размерът на адвокатското възнаграждение не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата за съответния вид работа. Сочи, че главницата е в размер на 50598,13 лева, а лихвите са в размер на 33793,57 лева или дългът е в общ размер на 84391,70 лева, а минималният адвокатски хонорар дължим за тази сума възлиза на 3900, 68 лева, поради което счита, че приетият от ЧСИ размер е под минимума. Намира молбата за неоснователна и поради обстоятелството, че ако длъжникът правилно, справедливо и навреме е бил определил размера на дължимото обезщетение на взискателя, то нямало да се стигне до настоящото изпълнително производство. Поради това счита подадената жалба за неоснователна.

Постъпили са мотиви от ЧСИ Георги Михалев, рег. № 703 при КЧСИ и район на действие – Окръжен съд – Бургас по жалбата на ЗАД „Далл Богг:

Живот и здраве“ АД, с които счита същата за неоснователна и съдът би следвало да я отхвърли. Посочва, че общият размер на задължението е в размер на 84519,73 лева поради което всички изисквания на чл.7, ал.2, във вр. чл.10, ал.2 от Наредбата за МРАВ и чл.36, ал.1 и 2 от ЗА във вр. с чл.79 от ГПК са спазени.

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба и като съобрази закона, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20247030400373 е образувано по молба на взискателя Д. Р. К. от 17.10.2024 г. против жалбоподателя с приложен изпълнителен лист № 110/14.10.2024 г. на Апелативен съд – Бургас, с който жалбоподателят е осъден да заплати на физическото лице сумата от 40 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания претърпени 2 при ПТП на 10.09.2018 г. в гр. Бургас, ведно със законната лихва за забава от 15.10.2018 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 10598,13 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, разходи за лечение, преживени при ПТП от същата дата ведно със законната лихва. ЧСИ на 18.10.2024 г. е приел разноски в размер на 3900 лева съобразно представения договор за правна защита и съдействие, на същата дата е изпратил ПДИ до длъжника, в която е упоменал, че се дължат разноски съответно 3900 лева за адвокатски възнаграждение и 5645,70 лева – такси по тарифата към ЗЧСИ, дължими от 01.11.2024 г. Със запорно съобщение от 18.10.2024 г. е наложил запор върху всички сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД.

Представил е две сметки, съответно от 23.10.2024 г. за сумата от 108 лева по изпълнителното дело и такава от 18.11.2024 г. за сумата от 60 лева – дължима за предвижване на подадената жалба. Отказал е с постановление изх.

№9397/29.10.2024 г. да намали приетия адвокатски хонорар от 3900 лева.

При така изяснената по делото фактическа обстановка, съдът намира подадената жалба за частично основателна. По отношение на отказа на съдебният изпълнител да намали приетия адвокатски хонорар от 3900 лева следва да се отбележи, че написаното във възражението на Д. К. за това, че размерът на адвокатския хонорар не може да бъде по-нисък от минимума в наредбата, не е в съответствие с практиката на съдилищата и решенията на СЕС. В решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/2016 и С-428/2016 Съдът на Европейския съюз е приел, че чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че националната правна уредба на страната, според която адвокатът и неговия клиент не могат под страх от дисциплинарно производство срещу процесуалния представител, да договарят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен по силата на наредбата, а от друга страна съдът не може да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък размер от предвидения в наредбата, на практика представлява ограничаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на страната съгласно чл.101, §1 ДФЕС. С решение от 28.07.2016 г. по дело С57/2015 на СЕС е прието, че правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защита на съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, следва да бъдат 3 пропорционални. С решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съдът е постановил, че национална правна уредба, въвеждаща ограничение по отношение на възнаграждението на адвокатите при посочване на минимална стойност от една страна трябва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл.101, §1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваването на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, а от друга страна представлява ограничение на конкуренцията“ с оглед на целта“ по см. на чл.101,§ 1 ДФЕС. Така се създава дисбаланс между поставените цели от Наредбата и ограничаването на конкуренцията, което води до нищожност на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските хонорари. В този смисъл съдилищата не са задължени да прилагат цитираната наредба при определяне на дължимите адвокатски възнаграждения и могат да присъждат суми в по-нисък размер. Въпреки това обаче, съдът като съобрази фактическата обстановка по делото, намира приетия адвокатски хонорар за съответен на извършената работа и дължим в настоящия случай. Това е така, тъй като от една страна до процеса не би се стигнало, ако жалбоподателят беше определил справедливо обезщетение, като е посочил кредиторът във възражението си, а от друга страна застрахователното дружество би могло преди образуване на изпълнителното производство да преведе дължимата сума на кредитора и тогава такси и разноски не биха се следвали. От значение е и размерът на задължението, което заедно с лихвите възлиза общо на сумата от 84391,70 лв.-50598,13 лв. главница и изтекли лихви от 33793,57 лв. В хода на изпълнението са извършени изпълнителни действия. При това положение съдът вземайки пред вид разпоредбата на чл.7 от Наредбата, само като ориентир при определяне на адвокатското възнаграждение, намира жалбата в тази й част за неоснователна.

Що се отнася до оплакването касаещо размера на таксата по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, дължими по изпълнителното дело, съдът констатира, че с покана за доброволно изпълнение изх. № 9071/18.10.2024 г. на ЧСИ Георги Михалев, рег. № 703, на жалбоподателядлъжник е съобщено, че дължи сумата от 5645,70 лв.- такси по Тарифата към ЗЧСИ. По делото е представена сметка от 23.10.2024 г., съставена от ЧСИ и квитанция към приходен касов ордер № 2227 от 17.102024 г. за сумата от 108 лв. Други доказателства за дължими такси към ЧСИ не са представени. Съдът 4 констатира, че дължимата такса по чл.26 от Тарифата към ЗЧСИ е по буква „Д“ и възлиза на сумата от 4595,67 лв., към която следва да се прибави посочената сума от 108 лв. При това положение с оглед представените по делото доказателства длъжникът дължи на ЧСИ сумата от 4703,67 лв., което налага отмяна на определения от съдебния изпълнител размер на дължимите такси над сумата от 4703,67 лв. до съобщените на длъжника 5645,70 лв.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА действията на ЧСИ Георги Михалев с рег. № 703 и район на действие – БОС по изпълнително дело № 20247030400373, изразяващи се в изпращане на ПДИ изх. № 9071/18.10.2024 г., в частта с която е съобщил дължимата такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, над сумата от 4703,67 лв. до съобщените на длъжника 5645,70 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес ан управление: гр. София, п.к. 1172, район Изгрев, ж.к. Диана Бад, бул. „Д-р Г.М.Д.“ № 1, представлявано от изпълнителните директори Т. Тодорински и Б. Иванов чрез адвокат Иво Иванов Цветков от САК със съдебен адрес: гр. София, п.к. 1172, район Изгрев, ж.к. Диана Бад, бул. „Д-р Г.М.Д.“ № 1, против действията на ЧСИ Георги Михалев с рег. № 703 и район на действие – БОС по изпълнително дело № 20247030400373, изразяващи се в приемане на постановление от 29.10.2024 г., с което е отказал да намали приетия по делото с постановление от 18.10.2024 г. адвокатски хонорар в размер на 3900 лева РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5