Решение № 176 от 13.11.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. С., 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Мария Д. Жаблянова в присъствието на прокурора М. Г. П. като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251800600583 по описа за 2025 година Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с въззивна жалба на подсъдимата Е. Р. С., чрез защитника й адв. Т. М., въззивна жалба на частния обвинител и граждански ищец З. И. К., чрез повереника й адв. И. А. и по протест на прокурора, всичките срещу Присъда № 11/24.03.2023 г. на Районен съд - С., постановена по н.о.х.д. № 60/2022 г. по описа на същия съд и допълнителна Присъда № 15 от 09.07.2025 г., постановена по същото дело.

С посочената Присъда № 11/24.03.2023 г. постановена по н.о.х.д. № 60/2022 г. по описа на Районен съд - С., състав на този съд е признал подсъдимата Е. Р. С., ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че за времето от м. юли 2017 г. до началото на м. август 2017 г. в с. К., общ. Д., ул. „В.” в условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват по отделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, в немаловажен случай, самоволно, не по установения от закона ред - чл. 124, ал. 1 ГПК осъществила едно оспорвано от другиго З. Б. К., свое действително право - правото да ползва имот намиращ се в с. К. едноетажна къща, състояща се от две стаи и остъклено антре, находяща се в имот пл. № 187 в кв. 11 по регулационен план на с. К., като на неустановена дата през м. юли 2017 г. сменила патрона на 1 вратата на къщата, изнесла личните вещи на К. и ги изхвърлила под навес на двора и на неустановена дата в началото на м. август 2017 г. пречила на З. К. да влезе в имота си, като я изблъскала от къщата с ръце, крещейки към К. да излиза и деянието С. осъществила чрез сила /блъскала с ръце К./, като описаното по-горе деяние представлява престъпление по чл. 323, ал. 5, вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 54 НК й е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като на осн. чл. 66, ал. 1 НК отложил изпълнението на последното за срок от три години.

Със същата присъда съдът е приложил чл. 23, ал. 1 НК, като е наложил на подсъдимата Е. Р. С. общо най-тежко наказание от наказанията, наложени с Присъда № ............ от 24.07.2020 г., в сила от 27.07.2022 г. по н.о.х.д. № 56/2019 г. по описа на Районен съд – С. и с обжалваната Присъда № 11/24.03.2023 г. постановена по н.о.х.д. № 60/2022 г. по описа на Районен съд С., а именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца, отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години.

Със същата присъда подсъдимата Е. Р. С. е осъдена да заплати на пострадалата З. И. К., сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от момента на деянието до окончателното плащане, както и сумата в размер на 2 000 лв. разноски по делото.

С последваща Присъда № 15 от 09.07.2025 г., постановена по н.о.х.д. № 60/2022 г. по описа на Районен съд - С., съдът е допълнил Присъда № 11/24.03.2023 г., постановена по същото дело в частта за гражданския иск, като е отхвърлил същия за разликата до пълния предявен размер.

Срещу посочената осъдителна присъда е депозиран протест от прокурор при РП – К., ТО – С., ведно с допълнение към него. В протеста се поддържа, че наложеното наказание на подсъдимата С. е несправедливо. В допълнителното писмено изложение, неразделна част от протеста се излагат подробни аргументи в тази насока. Поддържа се, че съдът неправилно е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства доброто процесуално поведение на подсъдимата, както и добрите характеристични данни, като не е обърнал внимание на обстоятелството, че подсъдимата е демонстрирала изключително упорство при извършване на деянието и не е изразила каквото и да било съжаление и разкаяние, въпреки че е признала фактите от изпълнителното деяние и не е направила опит да възстанови първоначалното фактическо положение. Моли на осн. чл. 318, вр. ал. 313, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК да бъде изменена постановената присъда, като на подсъдимата бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66, ал .1 НК.

Посочената осъдителна присъда е атакувана и с жалба, ведно с допълнение към нея от частния обвинител и граждански ищец З. И. К., чрез повереника й адв. И. А. в гражданско-правната й част. Поддържа се, че претърпените неимуществени вреди са с по-голям интензитет, като е налице неправилно приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД. Моли предявеният 2 граждански иск да бъде уважен в пълния предявен размер от 3 000 лв.

Посочената осъдителна присъда е атакувана и въззивна жалба от подсъдимата, чрез защитника й – адв. Т. М., с аргументи за нейната неправилност и незаконосъобразност. С допълнително писмено изложение, неразделна част от жалбата, са доразвити съображенията изложени в нея.

Твърди се, че престъплението, за което й е повдигнато обвинение по чл. 323, ал. 5, вр. ал. 1 НК не е съставомерно, тъй като подсъдимата е била провокирана и нападната при съприкосновението й с пострадалата. Поддържа, че подсъдимата е действала при условията на самозащита. Алтернативно намира, че са налице основанията на чл. 323, ал. 3 НК, тъй като по делото е останало недоказано, че подсъдимата е била предупредена по надлежния ред.

Моли съда да отменени постановената присъда и да постановени нова, с която подсъдимата С. да бъде призната за невиновна.

В съдебно заседание пред Софийски окръжен съд, прокурор от Софийска окръжна прокуратура поддържа депозирания протест и оспорва подадената въззивна жалба. Счита, че първоинстанционния съд не е отчел правилно отегчаващите отговорността обстоятелства, като по този начин е определил наказание в занижен размер.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец застъпва становище за основателност на депозирания протест, като от своя страна поддържа депозираната жалба срещу присъдата в гражданскоправната й част.

Счита, че обстоятелствата по делото налагат да бъде уважен гражданския иск в пълния предявен размер. Намира, че съдът е определил обезщетение по реда на чл. 52 ЗЗД в занижен размер. От друга страна намира жалбата на защитата срещу постановената първоинстанционна присъда за неоснователна. Намира твърдението, че подсъдимата не е била предупредена по надлежния ред по чл.

323, ал. 3 НК се опровергава от събраните по делото доказателства.

Частния обвинител и граждански ищец З. И. К. се присъединява изцяло към доводите на повереника си.

Защитникът на подсъдимата С. – адв. Т. М. оспорва депозирания протест и жалба от частния обвинител и граждански ищец. От своя страна поддържа депозираната жалба, като намира, че в случая следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 323, ал. 3 НК, доколкото по делото според защитата е останало недоказано, че подсъдимата е била предупредена по надлежния ред.

Отделно намира, че действията на подсъдимата С. са извършени при самозащита, тъй като последната е била провокирана и нападната.

Подсъдимата С. /в лична защита/ се придържа към становището на защитника си. Добавя, че от 2017 г. пострадалата взима наем за имота, което се отразявало на извода за това дали са налице самоуправни действия от нейна страна.

В последната си дума заявява, че не е виновна и моли да бъде отменена постановената присъда, като отново подчертава че е наемател в имота от 2017 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите делото и съдопроизводствените действия на 3 първоинстанционния съд, и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

С внесения за разглеждане в Районен съд – С. обвинителен акт е повдигнато обвинение на подсъдимата Е. Р. С. за това, че за времето от м. юли 2017 г. до началото на м. август 2017 г. в с. К., общ. Д., ул. „В.” в условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват по отделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, в немаловажен случай, самоволно, не по установения от закона ред - чл. 124, ал. 1 ГПК осъществила едно оспорвано от другиго З. Б. К., свое действително право - правото да ползва имот намираща се в с. К. едноетажна къща, състояща се от две стаи и остъклено антре, находяща се в имот пл. № 187 в кв. 11 по регулационен план на с. К., като на неустановена дата през м. юли 2017 г. сменила патрона на вратата на къщата, изнесла личните вещи на К. и ги изхвърлила под навес на двора и на неустановена дата в началото на м. август 2017 г. пречила на З. К. да влезе в имота си, като я изблъскала от къщата с ръце, крещейки към К. да излиза и деянието С. осъществила чрез сила /блъскала с ръце К./, като описаното погоре деяние представлява престъпление по чл. 323, ал. 5, вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

Първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото, при спазване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство.

При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимата Е. Р. С. е родена на 02.07.1970 г. в гр. С., българка, с българско гражданство, неосъждана, омъжена, със средно образование, месторабота „Елон Консулт“ ЕООД – управител, адрес: гр. С., ж.к. „Л,,,,, бл.

№ ,,,,, вх. ,,,,, ет. ,,,,, ап. ,,, и адрес: с. К., община Д., ул. „В.“ № 1.

Подсъдимата и пострадалата З. И. К. са роднини, като З. К. била сестра на покойния баща на подсъдимата и нейна леля. Двете притежавали в съсобственост наследствен имот с адрес: с. К., общ. Д., ул. „В.“, представляващ дворно място с площ 1,801 кв.м., съставляващо по регулационния план на с. К., имот планоснимачен № 187 в кв. 11, посочен в Констативен нотариален акт № ... том ..., дело № ....от ......1973 год. от Районен съдия при Районен съд – С. на основание постановление, издадено по обстоятелствена проверка. В парцела била построена нова едноетажна къща, състояща се от две стаи, остъклено антре и мазе. Единствената входна врата на къщата била тази на антрето, през което се достигало до всяка една от двете стаи.

До смъртта на Р.С. през 2015 г. отношенията между З. К. и нейния брат били нормални. Общият имот, с построената в него къща не бил разделен, а се 4 ползвал и от двете семейства. Съгласно устна уговорка между свидетелката К. и брат й Р.С., семейството на свидетелката К. ползвало по-малката от двете стаи и половината двор, а по-голямата стая и останалата част от двора се ползвали от семейството на Р.С.. В стаята си свидетелката К. държала свои вещи - печка, две легла, шевна машина, ракла, масичка, столове, както и дюшек, юрган, възглавници, куфари, килим, две шкафчета и други вещи за ежедневно ползване.

Непосредствено до този имот се намирали още два урегулирани поземлени имота. В първия собственост на подсъдимата С. имало стара необитаема къща, а във втория - собственост на свидетелката З. К. били изградени стари стопански постройки и навес.

След смъртта на Р.С. през 2015 г., дъщеря му Е. С. се настанила в посочения общ имот в по-голямата стая със знанието и съгласието на З. К..

Последната не живеела постоянно в къщата, като със съпруга си свид. Б.К. я ползвали обикновено през почивните дни.

В началото на месец юли 2017 г. свидетелите З. К. и Б.К. посетили общата къща в с. К., в която по същото време била и подсъдимата С.. В разговор последната завила на свид. К. /нейна леля/, че възнамерява да прави ремонт на покрива на къщата и поради това свидетелката К. трябвало да изнесе багажа си от по-малката стая. Свид. К. възразила на това, като заявила, че не е съгласна да се прави ремонт, тъй като керемидите на покрива на общата къща били здрави. Подсъдимата предлагала на свид. К. да й продаде своята част от съсобствения имот, но свид. К. не била съгласна.