Решение № 1224 от 08.08.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1224 гр. Варна, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110200246 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Х. С. К. чрез адв. Н. против НП № 22-0442-001072/12.12.2022 г. на Началника на сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл.

183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 137а ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 100 ал.1 т. 6 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.

157 ал.6 от ЗДвП.

В жалбата се оспорва фактическата обстановка посочена в издаденото НП. Иска се НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В хода на съдебното производство въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. Н., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество, въззивникът не се представлява.

1

Въззиваемата страна, редовно уведомено не изпраща представител. Постъпили са по делото писмени бележки от юк Лукова, в които се излага становище по същество на делото и се иска присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят И. П. и свидетелят по акта – Е. Е.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установен о от фактическа и правна страна следното:

На 22.11.2022 г. въззивникът управлявал л.а. Фолксваген Голф с рег. № В 6219 РК, в с. Тръстиково, по ул. Х. Ботев в посока ул. „Кирил и Методий“. В близост до кръстовището се намирал дежурен полицейски екип в състав – свид. И. П. и свид. Е. Е.

– полицейски служители при Четвърто РУ при ОД на МВР- Варна. Пътното платно, по което се движел въззивникът се регулирало съз знак Б-2 /стоп/ на кръстовището на ул.

Х. Ботев с ул. Кирил и Методий. Същият не изпълнил предписанието на знака, като не спрял автомобила си преди да навлезе в кръстовището. Поведението му било възприето от полицейските служители, които непосредсвено преди да го спрат за проверка забелязали че жалбоподателят управлява без поставен обезопасителен колан.

В хода на проверката същият не представил документ, удостоверяващ датата на извършване на следващия периодичен преглед за проверка на техническата изправност на автомобила. Лицето представило акт за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок.

При така установените факти свид. П. съставил на въззивника бил съставен АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на делото.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане като по същество е основателна.

Наказателното постановление № 22-0442-001072/12.12.2022 г. е издадено от компетентен орган – от Началник на сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, оправомощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

2

В хода на административонаказателното производство по пункт 1/,2/ и 3/ не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Като разгледа жалбата по същество съдът установи, от правна страна следното:

1/ по пункт първи на обжалваното НП

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява посочената в НП фактическа обстановка, досежно посоченото нарушение, а именно, че на посочените в НП време и място, въззивникът е нарушил предписанието на знак Б-2 /стоп/ като не е спрял управлявания от него автомобил. Посочената фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителят и свидетелят по акта, които излагат конкретни спомени относно възприятията си свързани със случая.

С оглед на изложените съображения и като взе предвид, че актовете за установяване на административни нарушение по ЗДвП, съгласно чл. 189 ал.1 от цитирания нормативен акт се ползват с презумптивна доказателствена сила, която не е оборена от събраните по делото доказателства, съдът намира, че е НП се явява обосновано . Правилно въз основа на така установената фактическа обстановка е квалифицирано извършеното нарушение, като дерогиращо правилото, визирано в нормата на чл. 6 т.1 от ЗДвП, съгласно която участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Правилно е определена и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, доколкото именно нормата на чл. 183 ал. 2 т. 3 пр.1 от ЗДвП, която предвижда конкретното нарушение в диспозицията си. Санкцията е предвидена в твърд размер, поради което съдът не следва да се произнася по индивидуализацията на същата.

С оглед на изложените съображения, съдът намира, че НП по посочените пунктове е законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.

2/ По пункт втори от обжалваното НП, в частта с което на въззивника е наложена административно наказание за нарушение на чл. 137а ал.1 от ЗДвП Съдът намира, че в хода на съдебното производство, от събраните гласни и писмени доказателства, които кореспондират помежду си, безспорно се установи, че на 3 посочената в НП дата и място въззивникът е осъществил нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП като е управлявал автомобил без опезопасителен колан Посочените обстоятелства се установяват безспорно от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта. Поради изложените съображения, съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП.

Като взе предвид, че посочената санкционна норма предвижда наказание в твърд размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата.

3/ по пункт 3 от обжалваното НП, в частта, с което на въззивника е наложена административна санкция за нарушение на чл. 100 ал.1 т. 6 от ЗДвП Съгласно разпоредбата на чл. 100 ал.1 т.6 от ЗдвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи документ, отразяващ датата за извършване на следващия периодичен преглед за проверка на техническата изправност, удостоверяващ, че моторното превозно средство, което управлява, и тегленото от него ремарке се допускат за движение по пътищата, отворени за обществено ползване.

Видно от събраните по делото гласни и писмени доказателства, въззивникът не е представил такъв документ повреме на извършената му проверка.

С оглед на изложеното правилно и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната му отговорност на основание общата санкционна разпоредба по чл. 185 от ЗДвП, която предвижда административно наказание „Глоба“ в твърд размер от 20 /двадесет/ лева.

4/ по пункт 4 от обжалваното НП, в частта, с което на въззивника е наложена административна санкция за нарушение на чл. 157 ал. 6 от ЗДвП Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление в тази част не е издадено при спазване изискванията на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, поради което същото страда от пороци, касаещи неговата валидност и редовност. Съгласно цитираната погоре разпоредба, задължителните реквизити, които трябва да съдържа наказателното постановление, посочени в т.5 са: описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В случая описанието на нарушението е бланкетно и не е налице необходимата индивидуализация на деянието, което се твърди, че е извършил въззивника, с оглед гарантиране правото му на защита. Не е посочен номер респ. дата на издаване на акта, който се твърди, че е представен като заместващ контролния талон, съотв.по отношение на който се сочи, че е изтекъл срокът, визиран в нормата на чл. 157 ал.6 от ЗДвП. Поради изложеното, съдът намира, че в посочената част НП е издадено в противоречие с процесуалния закон и следва да бъде отменено на посоченото основание.

Допълнителен аргумент в подкрепа на извода за незаконосъобразността на НП в 4 посочената част, макар и материална такава, е фактът, че с ДВ бр. 67/2023 г. и изменен ЗДвП, като е отменена нормата на чл. 157 ал.6 от ЗДвП, която предвижда следното:

„При съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му.“ Изменението на закона в посочената част, сочи, че описаното в НП деяние по пункт 4/ не осъществява състава на административно нарушение, с оглед на което и предвид нормата на чл. 3 ал.2 от ЗАНН, сочеща приложимост на последвалия по-благоприятен закон, НП следва да бъде отменено поради противоречие с материалния закон.

С оглед направеното искане от процесуалния представител на АНО за присъждане юрисконсултско възнаграждение, съдът от правна страна съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП.

Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл.

144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание.