Решение № 7605 от 08.11.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3603/2019
- Вид
- Решение № 7605
- Подписан
- 08.11.2019
- В сила
- 09.02.2021
- Състав
- ТАНЯ КАЛОЯНОВА ОРЕШАРОВА, ДЕСИСЛАВА ЛЮБОМИРОВА ПОПКОЛЕВА, ИВА ЦВЕТОЗАРОВА НЕШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. последно · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.298, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 08.11.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 3603 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 7772 от 10.01.2019 г., постановено по гр. д. № 3378/2018 г., Софийският районен съд, I ГО, 167-ми състав, е отхвърлил предявения от Р.П.Р. срещу С.С.Р. иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 16 750 лв., представляваща главница по договор за заем 07.07.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2018 г. до окончателното погасяване на вземането. С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответницата сумата от 1 032,50 лв. – разноски по делото в първа инстанция.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от Р.П.Р., в която се излагат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателката счита, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил искането ѝ за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение да се установи, че преведената по сметката на ответницата сума е използвана за предсрочното погасяване на задълженията ѝ по договор за кредит с „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, в какъвто смисъл следвало да се разбира посочената в платежното нареждане цел за отпускане на заема. Намира за необосновани съображенията на първоинстанционния съд да не кредитира показанията на свидетля И.Р.като достоверни, като счита, че именно от тях се установява, че сумата от 16 750 лв. е била предоставена на ответницата в изпълнение на предварително постигната между страните уговорка за отпускането на заем, който да бъде използван за погасяване на нейни задължения по договор за банков кредит. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът да бъде уважен. Претендира разноски за двете инстанции. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба такъв е постъпил от С.С.Р., като в него излагат подробни съображения в подкрепа на обжалваното решение. Счита, че първоинстанционният правилно е приел за недоказани твърденията на ищцата, че в началото на м. юли 2015 г. същата ѝ е отпуснала в заем сумата от 16 750 лв. Противопоставя се на доводите във въззивната жалба за допуснати при първоинстанционното разглеждане на делото съществени процесуални нарушения.
Моли съдът да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 от ГПК.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от представената като писмено доказателство по делото вносна бележка, че на 07.07.2015 г. ищцата Р.П.Р. е превела по сметка на ответницата С.С.Р. в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД сумата от 16 750 лв. с посочено във вносната бележка основание за извършване на превода „вн. по кр. Р.“.
По делото не се спори, че Я.И.Р.е починал на
23.07.2015 г., като е оставил като наследници съпругата си – ответницата С.С.Р.
– и двете си дъщери – И.Я.Р. и С.Я.Р.. Не е спорно по делото също така и че И.И.Р.е брат на починалия Я.И.Р.и съпруг на ищцата Р.П.Р..
Съгласно изслушаното и прието във въззивното производство заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, обективно и безпристрастно, се установява, че сумата от 16 750 лв., постъпила по сметката на С.С.Р. в
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД на 07.07.2015 г., на същия ден е използвана за погасяване на задълженията ѝ по договор за кредит-овърдрафт за земеделски производител, сключен на 06.09.2014 г., като сметката е закрита на 07.12.2015 г.
По делото са събрани гласни доказателства посредством проведени разпити на доведени от всяка от страните по спора свидетели.
В разпита си пред първоинстанционния съд, свидетелят
И.И.Р., съпруг на ищцата, заявява, че през 2014 г. ответницата кандидатствала за целева субсидия за подпомагане на земеделски производители, във връзка с което ѝ се наложило да сключи договор за кредит с „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД. Тъй като не била одобрена за подпомагане по Държавен фонд „Земеделие“, ответницата не разполагала със средствата, необходими ѝ за посрещане на задълженията по кредита, поради което със съпругът ѝ, брат на свидетеля, помолили него и съпругата му да им отпуснат заем, който да върнат, след като получат кредит от „И.А.Б.“ АД. Свидетелят твърди, че по това време, тъй като в началото на месеца със съпругата му купили трактор, както и поради това, че им се наложило извършването на други разходи, вече не разполагали с достатъчно средства, за да предоставят поискания от брат му и неговата съпруга С. заем и им се наложило на свой ред да теглят такъв. Така свидетелят и неговата съпруга, посредством дружеството, в което са единствени съдружници, си осигурили заем, а парите използвали именно за да отпуснат обещания на брат му и неговата съпруга заем, като предоставянето на сумата било извършено от съпругата му Р. посредством вноска на каса по банкова сметка *** С. в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД. Свидетелят посочва, че за посрещането на Нова година със съпругата му отишли в с. Бачево при Й.С.(също разпитан по делото като свидетел), където останали от Йордановден до Ивановден.
Посочва, че в края на м. декември 2014 г. имал при Й.около 20 крави, които трябвало да гледат, тъй като работникът, който се занимавал с това, напуснал. Посочва, че на 06.04.2015 г. със съпругата му били на оглед на недвижим имот, който свидетелят имал интерес да закупи на публична продан в с. Калугерово, провеждана от ЧСИ В.Н.. Твърди, че в този период със съпругата му разполагали с достатъчно пари, като участвали в публичната продан с предложение от около 100 000 лв. Свидетелят посочва също така, че в около м. март и април 2015 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ платила на майка му сума от 50 000 до 60 000 лв.Твърди, че не му е известно ответницата да е давала на съпругата му четири заема, всеки от които за сумата от 4 500 лв.
При разпита си пред въззивната инстанция свидетелят разяснява, че към м. март и април 2015 г. със съпругата му разполагали с около 100 000 лв., като в същия период Агенция „Пътна инфраструктура“ платила на майка му сума от 50 000 до 60 000 лв. Посочва, че със съпругата му са земеделски производители, като парите били използвани за закупуване на семена, за засаждане на нивите, за нафта, както и за закупуването на трактор, а от м. май 2015 г. започнали да изплащат и една част от рентите. Така към м. юли 2015 г. свидетелят не разполагал с много пари, но всяка година по това време от банката им отпускали заеми като земеделски производители. Посочва, че през м. февруари майка му имала скарване с ответницата, като изрично отказала да ѝ даде пари на заем. Свидетелят посочва, че през м. юли 2015 г. със съпругата му вече не разполагали с много пари и ако отпуснели на брат му и неговата съпруга поискания заем от личните им средства щели да останат без пари и майката на свидетеля, която изрично го предупредила да не дава пари в заем на С., щяла да разбере. Именно поради това със съпругата му решили да отпуснат на брат му и С. поискания заем като на свой ред изтеглет кредит. Така „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД предоставила на търговското дружество, в което свидетелят и съпругата му са единствени съдружници, земеделски кредит в размер на сумата от 12 000 лв., като разликата до 16 750 лв. получили в заем от майката на Р.. Свидетелят посочва, че Р. и майка ѝ изтеглили парите на каса, след което Р. веднага ги внесла по банковата сметка на С., по която ставало обслужването на кредита ѝ към „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД.
Разпитан, свидетелят Й.С.заявява, че в края на 2014 г. И.Р.докарал при него в с. Бачево 20 крави, за да му помага за отглеждането им. Посочва, че И.Р.и семейството му посрещнали Нова година заедно с него в с.
Бачево, като останали в селото до Йордановден. Свидетелят посочва, че впоследствие И.Р.дошъл отново, като останал да му помага с отглеждането на животните през м. януари и м. февруари 2015 г.
При разпита си свидетелката С.Р., дъщеря на ответницата, заявява, че в края на 2014 г. – на 30.12.2014 г. – празнували рождения ѝ ден със семейството на ищцата, когато леля ѝ – Р. – поискала от майка ѝ заем за да доразвие бизнеса си, като посочва, че по това време ищцата държала стол в ж. к. „Враждебна“, а след това и заведение срещу „Български пощи“. Твърди, че в началото на м. януари ищцата дошла у тях, като тогава, в нейно присъствие, майка ѝ предоставила на леля ѝ обещания заем в размер на 4 500 лв. Следващия случай, при който свидетелката твърди, че е присъствала на предаването на заем от майка ѝ на ищцата, е в началото на м. февруари 2015 г., когато, отново в нейно присъствие, майка ѝ дала на заем на леля ѝ 4 500 лв., които последната обещала да върне заедно с първия заем. Твърди, че не е присъствала на други случаи, при които майка ѝ е давала пари в заем на ищцата, но знае за още два такива случая от майка си.
Разпитан, свидетелят Т.К.С., заявява, че познава семействата на страните от повече от 30 години, като е присъствал на два случая, при които С.Р. е заемала пари на ищцата. Първият път бил в началото на м. март 2015 г. Свидетелят твърди, че той ответницата и нейният съпруг били в град Банско, когато ищцата се обадила на С.. Наложило се свидетелят да заведе ответницата до град Разлог, където, в негово присъствие, С. дала на Р.
4 500 лв. в заем. Спомня си за разговор между С. и Р. в началото на годината, когато ищцата попитала ответницата дали ще може да ѝ услужи с пари за развиване на бизнеса ѝ, като ответницата се съгласила. Следващият случай, при който свидетелят твърди да е присъствал на предаването на заем между страните по делото, е в началото на м. април 2015 г. Твърди, че съответната сутрин бил в дома на ответницата, когато дошла Р.. С. ѝ дала 4 500 лв., които ищцата обещала да върне до няколко месеца.
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, което обуслава възможността за въззивната инстанция да се произнесе по същество на спора.
Предявен е иск с правно основание с чл.
240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на С.С.Р. да заплати на Р.П.Р. сумата от 16 750 лв., представляваща главница по договор за заем 07.07.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2018г. в предвид посоченото в исковата молба, като начален период от който се претендира до окончателното погасяване на вземането.
Паричният заем за потребление е неформален, реален и едностранен договор, по силата на който за заемателя възниква задължение да върне на заемодателя предоставената му в собственост парична сума. Основателността на предявения иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД за връщане на предадена в заем сума се обуславя от постигането на съгласие между страните за предаване от ищцата в собственост на ответницата на парична сума в претендирания размер със задължение на ответницата да върне получената сума, както и от реалното предоставяне на сумата в собственост на ответницата, извършеното в изпълнение на постигнатата уговорка. При извод за възникване на задължение за връщане на предоставената в заем на ответницата сума, по делото следва да бъдат установят обстоятелствата, обуславящи неговата изискуемост. Елементите от фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, подлежат на установяване от ищеца при условията на пълно доказване, доколкото това са фактите, на които се основава претендираното вземане. Ответникът провежда насрещно доказване на фактите, релевирани в производството посредством направените от него правоизключващи, правопрепятстващи или правопогасяващи възражения.
Разпечатката съдържа 39 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b4fad16-9f4e-42a6-ba71-52d1ad610530