Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 145 от 08.05.2026, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Административно наказателно дело 356/2026
Вид
Решение № 145
Подписан
08.05.2026
В сила
22.07.2026
Състав
ТОДОР СТОЙКОВ ТОДОРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.174 ал.3 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Казанлък, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР СТ. ТОДОРОВ при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно наказателно дело № 20265510200356 по описа за 2026 година М О Т И В И ;

Обжалвано е наказателно постановление № **-****-****** от 11.02.2026г. на Началник група в ОДМВР С. З., РУ К. с което е наложено административно наказание .

Недоволен от това останал жалб. А. А. А. който го обжалва пред съда.

Мотивира жалбата си с обстоятелството, че не е извършил административно нарушение, а съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не отговаряли на изискванията на ЗАНН .

Редовно призован не се явява. Явява се пълномощник който поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Възз. страна редовно призовани не изпращат представител. Изпращат писмено становище с молят съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства- показания на свидетели ,писмени и след преценка поотделно и съвкупност приема за установено следното ;

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2 ЗАНН поради което е допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна .

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление 1 административно-наказващия орган /АНО/ е приел и посочил,че на 20.01.2026г. в 09.26ч. в гр. П. б. по улица "Б." до дом ** в посока изток-запад нар. А. А. управлявал собствения си лек автомобил „Б. *** “ с рег. № ******** като в 10.04ч. на 20.01.2026г. категорично отказал да бъде тестван по надлежния ред с техническо средство „Д. т. ****“ с фабричен номер A.

****. На водача му е връчен талон за медицинско изследване с номер ****** и холограмни стикери с номер *******. Водачът не е участник в ПТП. Деянието е установено по безспорен начин, няма данни да е извършено повторно и не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае пътната безопасност и не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност с което е извършил ;

1.Който не е участвал в ПТП и отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози и не изпълни предписание за химико- токсилогично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози с което виновно е нарушил чл.174 ал.3 от ЗДП.

На основание чл.174 ал.3 от ЗДП, АНО наложил административно наказание глоба в размер от 1,022,58 евро /1999,99 лв./ и лишаване от право за управление на МПС за срок от 24 месеца.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. В. С.актосъставител и от писмените доказателства – талон за изследване с бл. № ****** от 20.01.26г. , докладна записка от 20.01.26г., заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ****-******* от 20.01.2026г., заповед за прилагане на принудителна административна мярка № **-**********/26.01.2026г., свидетелство за регистрация на МПС и справка за нарушител//водач.

От доказателствата събрани в хода на съдебното следствие безспорно се установява,че жалб. А. е управлявал посочения по-горе автомобил, като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества.

Тези обстоятелствата се потвърждават от показанията на св. С. – актосъставител от които се установява,че на приетата дата и място от АНО са видели жалб. да управлява процесния автомобил . Актосъставителя знаел,че жалб. употребява алкохол или наркотични вещества след което с патрулния автомобил го последвали в гр. П. б.. Жалб. карал много бързо но по улица в посока гробищата в гр. П. б. не успял да вземе завоя и навлязъл в ливада.

След това излязъл от автомобила и прескочил оградата на първата къща след което тръгнал към бетонов център но бил настигнат от полицейските служители.

След като бил настигнат полицейските служители заедно със жалб. върнали до колата на жалб. където актосъставителя С. пискал да го тества за установяване употребата на наркотици, но жалб. отказал.

Жалб. не оспорва посочената фактическа обстановка поради което и въз основа на гласните и писмените доказателствени средства съдът я приема за установена по несъмнен и безспорен начин.

Описаната фактическа обстановка дава основание на съдът да приема,че на 20.01.2026г. в гр. П. б. жалб. А. при управление на конкретно посочено МПС 2 е отказал да бъде тестван за установяване употребата на наркотични вещества и не е изпълнил предписанието за химико- токсикологично изследване поради което не прима възражението му направено в жалбата против НП, че не е извършил административно нарушение.

От извършената от съда служебно проверка на обжалваното наказателно постановление не се констатираха допуснати съществени нарушение на процесуалните правила- няма нарушена изрична законова разпоредба.

Същото отговоря изцяло на изискванията на чл.57 от ЗАНН, правилно е приложен материалния закон , посочено е мястото, където е управлявал жалбоподателя автомобила и, където е извършена проверка както и мястото където е обективиран отказа.

В обжалваното наказателно постановление АНО е описал изпълнителното деяние в двете му форми.

В обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че водачът отказва да бъде извършена проверка с техническо средство и не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози.

Предвид на това съдът приема,че на жалбоподателят е била дадена възможността да се възползва от един от двата начина за проверка на установяване наличието на наркотични вещества, но не се е възползвал от нито един от двата начина, поради което правилно при описание на нарушението е обвинен че отказва да му бъде извършена проверка и не е изпълнил предписание.

Поради това съдът приема,че изпълнителното деяние е едно- отказ с което жалб. е осъществил и двете форми дали да бъде проверен с техническо средство или да изпълни предписанието за химико-токсилогично лабораторно изследване.

Изводът който прави съдът,е че не се касае за алтернативност т. е. за едно изпълнително деяние, съответно за едно административно нарушение е наложена една санкция.

Разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДП съдържа в себе си както хипотеза така и санкция и АНО законосъобразно е посочил,че санкцията се налага на основание чл.174 ал.3 предл.2 от ЗДП.

Следователно не е допуснато съществено процесуално нарушение при реализацията на АНО и няма основание за отмяна на наложените административни наказания.

Водим от горните мотиви съдът ,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № **-****-****** от

11.02.2026г. на

Началник група към ОДМВР С. З., РУ К. с което на основание чл.174 ал.3 от ЗДП е наложена глоба в размер от 1022,58 евро /1999,99 лева/ и лишаване от право за управление на МПС за срок от 24 месеца наложено на А. А. А. жив. в гр. П. б. ул. "Б." № ** с ЕГН ********** 3 като правилно и законосъобразно .

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 4