Определение № 17 от 23.03.2021, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17 гр. Варна , 23.03.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Павлина Г. Димитрова

Георги Н. Грънчев

Светла В. Даскалова като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20213000600080 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 83ж вр. чл. 83г, ал. 1, т.1 от ЗАНН, вр. чл.341, ал.2 от НПК, вр. чл.345 ал.1 НПК.

С определение № 30 на Окръжен съд - Варна от 21.01.2021г., постановено по АНД № 20213100200060/21г., е прекратил съдебното производство и е върнал на прокурорa предложение по чл. 83б от ЗАНН, за да бъдат приложени към него преписи от писмените материали относно фактите, на които се позовава прокурорът в предложението, а също и за прилагане на писмени доказателства относно наличието на причинно-следствена връзка между действията на осъдения и престъпния резултат.

Съдебният акт е протестиран с искане за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно, съответно за връщане на предложението на първостепенния съд за образуване и разглеждане съобразно отразеното в него.

Варненският Апелативен съд, в настоящия си съдебен състав, като съобрази доводите, изложени в протеста и след цялостно запознаване с материалите по делото, констатира следното:

Протестът е подаден в срок и е допустим, а по същество – неоснователен.

Първостепенният съд – ВОС, при запознаване с новообразуваното АНД детайлно е коментирал конкретни изисквания на чл. 836. ал. 2. т. 1 , 4, 6, и 7 вкл. от ЗАНН, в контекста на констатираните дефицити по внесеното от ОП-Варна - установил е липса на връзка с изложените в обстоятелствената част на предложението фактически твърдения, заместени с позоваване на редица доказателства, които на практика, липсват в кориците на делото /не е съставен опис и не са приложени преписи: фактури с №99-101/2016г. с издател „В.“; препис от търговското пълномощно, удостоверяващо, че именно физическото лице, срещу което е 1 внесен по НОХД обвинителен акт за данъчно престъпление, е представлявало към момента н а извършването на деянието юридическото лице, чието санкциониране се иска в настоящото производство от административно-наказателен характер/.

Въззивният състав установи същата документално-доказателствена липса, поради което не счита за нужно да ги преповтаря, т. к. се съгласява изцяло с тях. Тя касае факти, изрично предвидени от закона да бъдат предмет на доказване в настоящото производство, тъй като не са приложени преписи от писмените материали, установяващи обстоятелствата относно престъплението на физическото лице, причинната връзка между престъплението и престъпния резултат /облагата за юридическото лице/, вида и размера на облагата и връзката между обвиненото физическо лице и юридическото лице.

Предвид спецификата на конкретния случай , съдържащ поредица от разнообразни действия (реална продажба на билки по отношение на „С.Т.“ ЕООД и „Х.К.“ АД и мнима покупка от „В.“ ЕООД, съответно невярно фактуриране и деклариране пред данъчни органи, чрез упълномощаване и преупълномощаване), въззивният състав констатира, че по настоящото дело не е налице нито опис на писмените материали , нито са приложени заверени копия от тях (чл. 83б, ал. 2, т. 6 от ЗАНН).

Естеството на съдебната процедура в производството по чл. 83а и следващите от ЗАНН, съобразно чл. 83ж от ЗАНН, предполага субсидиарното приложение на правилата на НПК. Това означава, че в първоинстанционното съдебно производство по реда на чл. 83г, ал. 2 – 8 от ЗАНН, съдът следва да спази разпоредбата на чл. 18 от НПК за непосредственост при събирането и проверката на доказателствените материали. Поради това те следва да бъдат приложени под опис към предложението, така както към обвинителния акт се прилагат събраните доказателствени материали при досъдебното разследване.

Некоректно е и позоваването /цитирането/ в протеста на цитати от присъда № 59/20.11.2020 год., постановена по НОХД № 974/2020 г. по описа на ВОС, доколкото в това производство при постановяване на съдебения си акт, първостепенният съд е базирал своите правни изводи на много по-голям доказателствен обем. В този смисъл въззивният съд споделя позицията на ВОС - няма процесуална възможност с цитатите от посочената погоре присъда, като доказателствено съдържание, да бъде заместена доказателествената маса, на база на която е постановена цитираната присъда и на ко ято се позовава прокурорът в предложението. Поради това и въпреки приложените към предложението копия на обвинителния акт, копие на съдебно-счетоводната експертиза и извлечение от ТР към АВ относно актуалното състояние към 15.01.2021г. на „Е.4“ ЕООД ЕИК:**************, е необходимо да бъд ат приложени и преписи на останалите писмени материали, на които прокурорът се позовава в предложението и които са посочени от първостепенния съд в определението му. Така тези доказателствени материали ще могат да бъдат проучени и преценени непосредствено от съда по настоящото производство от административнонаказателен характер, при спазване на базисното изискване на чл. 18 от НПК. Същото се отнася и до писмените материали относно връзката между юридическото лице, чието имуществено санкциониране се предлага в настоящото производство, и физическото лице, срещу което е внесен обвинителен акт по (друго) наказателно дело.

В производство от настоящия вид – по чл. 83а и следващите от ЗАНН е предвидена възможност съдът да събира доказателства и служебно (чл. 83г, ал. 4 от ЗАНН).

Това обаче не означава съдът да измести прокурора при доказването на обстоятелствата, твърдени във внесеното санкционно предложение; редно е и законът изисква (чл. 83б, ал. 2 от ЗАНН) такова предложение да бъде придружено от подкрепящите го писмени материали, т. е. те да се приложат от прокурора още към внасянето на предложението.

2

Съобразно изложеното дотук, се обуславя извода за необходимо ст о т връщане на предложението на изготвилия го прокурор за отстраняване на непълноти и противоречия до привеждане на предложението в съответствие с изискванията на чл. 83б, ал. 2 от ЗАНН.

Поради това и ревизираното определение се явява правилно и законосъобразно, респ. протестът срещу него – неоснователен, с оглед на което и на основание чл. 345 вр. чл. 341 ал. 2 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд – Варна,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 30 на Окръжен съд - Варна от 21.01.2021г., постановено по АНД № 20213100200060/21г., с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора ведно с предложението по чл. 83б от ЗАНН за окомплектоването му, съобразно чл. 83б, ал. 2 т. 1, 4, 6, и 7 от ЗАНН.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3