Решение № 6044 от 08.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6044 гр. София, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Димитър К. Демирев

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100510667 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №11596 от 13.06.2024г., постановено по гр.дело №45918/2023г. по описа на СРС, ГО, 77 с-в, ответникът ЗАД„Даллбогг:Живот и здраве“АД с ЕИК:200299615 е осъден да заплати на ищеца ЗАД„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ с ЕИК:000694286, на основание чл.411 от КЗ, сумата от 2943,52лв.- регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за щети на л.а.„Шкода Сюпърб“ с ДК№****, настъпили в резултат от ПТП на 23.03.2023г. в гр.София, на кръстовището на ул.„Йосиф Цанков“ и ул.„Балканджи Йово“, ведно със законната лихва за периода от 16.08.2023г. до окончателното плащане и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 46,13лв.- лихва за забава за периода от 04.07.2023г. до 15.08.2023г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1116,14 лв. разноски по делото, като искът с правно основание чл.411 от КЗ е отхвърлен за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 3679,40лв., а искът с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е отхвърлен за горницата над уважената част до пълния предявен размер от 57,66лв. Ищецът е осъден да заплати на ответника 70лв. разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца ЗАД„Булстрад Виена Иншурънс Груп“. Жалбоподателят поддържа, че ответникът на първо място не е релевирал надлежно възражение за съпричиняване в приетия в съдебната практика смисъл чрез 1 детайлно описание на действията на застрахования при ищеца водач, както и не е провел пълно и главно доказване на такова възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, включително на причинно- следствена връзка с настъпилите вреди. Твърди, че водачът на застрахования при него автомобил не е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата и се е движел с ниска скорост. Алтернативно твърди по-нисък процент на съпричиняване. Претендира отмяна на решението на СРС в отхвърлителната му част и уважаване изцяло на предявените искове, както и присъждане изцяло на разноските за двете съдебни инстанции.

Ответникът ЗАД„Даллбогг:Живот и здраве“АД, в подадения в срок отговор на въззивната жалба на ищеца, оспорва същата като неоснователна. Твърди, че водачът на застрахования при ищеца автомобил е имал достатъчно място да премине, но не е осигурил необходимата дистанция, поради което приносът му за настъпване на процесното ПТП е в размер на 50%. Моли въззивната жалба на ищеца да бъде отхвърлена.

Срещу решението в частта с която исковете са уважени за сумата над 1839,70 лева, е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба и от ответника ЗАД„Даллбогг:Живот и здраве“АД. Жалбоподателят поддържа, че не е установено безспорно водачът на застрахования при него лек автомобил да е извършил нарушение на ЗДвП. Твърди, че предвид факта че автомобилът „Рено Трафик“ не се е движел към момента на настъпване на процесното ПТП, предотвратяването на последното изцяло е зависело от водача на застрахования при ищеца лак автомобил. Твърди, че процентът на съпричиняване от страна на водача на последния е по-висок от приетия от съда, а именно 50%. Моли решението в тази част, както и в частта за присъдената лихва за забава за периода от 04.07.2023 до 15.08.2023г., да бъде отменено, а предявеният иск- отхвърлен за сумата над 1839,70 лева и за претенцията за мораторна лихва за периода от 04.07.2023 до 15.08.2023г.

Претендира разноски.

В подадения в срок отговор на въззивната жалба на ответника, ищецът оспорва същата като неоснователна и моли решението в тази част да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

2

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението въззивната инстанция намира следното:

Съгласно чл.411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".

Между страните не се спори, че ищецът е застраховал по имуществена застраховка „Каско” л.а. „Шкода Сюпърб“, с ДК№**** към датата на процесното ПТП- 23.03.2023г., както и че ответникът е застраховал гражданската отговорност на водача на т.а.„Рено Трафик“, с ДК№**** към същия момент, и че ищецът е заплатил сумата от 3654,40лв. застрахователно обезщетение.

Спорно е по чия вина е настъпило процесното ПТП, налице ли е надлежно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и ако да- дали се установява такова от събраните по делото доказателства и в какъв размер.

На първо място съдът намира, че по делото ответникът е направил своевременно /с отговора на исковата молба/ възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования при ищеца по имуществена застраховка тип „Каско“ л.а.

„Шкода Сюпърб“ с ДК№****, като същото е точно, ясно и недвусмислено- посочени са изчерпателно действията на водача на този лек автомобил, с които ответникът счита че същият е допринесъл за настъпване на процесното ПТП.

Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е налице, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение /напр. вината/ на пострадалия - в този смисъл т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г.

Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди./ в този смисъл е решение № 165/26.10.2010 г. по гр. дело № 93/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. и др./. В трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 45/15.04.2009 г. по т.дело № 525/2008 г. на II т.о.; решение № 206/12.03.2010 г. по т.дело № 35/2009 г., II т.о.; решение № 58/29.04.2011 г. по т.дело № 623/2010 г. на II т.о.; решение № 16/04.02.2014 г. по т.дело № 1858/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о. и други, се приема, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП 3 правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем.

Механизмът на настъпване на процесното ПТП се установява безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и е правилно възприет от първостепенния съд, както следва: при движение по ул.„Балканджи Йово“, на кръстовището с ул. „Йосиф Цанков“ водачът на застрахования при ищеца л.а. „Шкода Сюпърб“, при извършване на маневра „завой надясно“ е реализирал процесното ПТП с паркирания т.а. „Рено Трафик“, относно който е сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“. В резултат на това ПТП са настъпили установените по делото по вид и размер щети. От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че на двете улици в кръстовището няма хоризонтална пътна маркировка, вертикалната пътна маркировка на ул. „Балканджи Ново“ в посока към ул. „Йосиф Цанков“ е съставена от пътен знак Б-1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ от дясно на пътното платно, а на ул. „Йосиф Цанков“ непосредствено след кръстовището с ул.„Балканджи Йово“ има поставени пътен знак В-27 „Забранени са престоят и паркирането“, А-13 „Изкуствени неравности по платното за движение“ и А-19 „Деца“ от дясно на пътното платно. Според вещото лице водачът на л.а. „Шкода Сюпърб“ е имал възможност да предотврати удара между превозните средства, при условие че е осигурил безопасна странична дистанция с паркирания т.а.„Рено“, следователно същият е извършил нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗДвП, според която водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. От друга страна, установено е безспорно от заключението на вещото лице, писмените и гласни доказателства, че водачът на т.а. „Рено Трафик“ е нарушил нормата на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП и чл.101, ал.1, т.6 ППЗДвП, които забраняват престоя и паркирането на кръстовища и на по-малко от 5 метра от тях. От така изложените и установени по делото факти и обстоятелства може да се направи обоснован извод за принос и на двамата водачи за настъпване на процесното ПТП. Според настоящият състав обаче, първостепенният съд неправилно е определил процентът на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования при ищеца л.а.„Шкода Сюпърб“. По делото не 4 са налице каквито и да било доказателства за наличие на насрещно движение по ул. „Йосиф Цанков“, а водачът на застрахования при ищеца лек автомобил не е взел предвид местоположението и габаритите на собственото си МПС и тези на паркираното МПС, което е довело до настъпване на процесното ПТП. Водачът на лекия автомобил „Шкода Сюпърб“ е възприел своевременно препятствието пред него- паркираното, макар и неправилно, МПС на застрахования при ответника водач и е разполагал с достатъчно пространство да го избегне, или евентуално да спре преди извършването на маневрата, но не е преценил правилно страничната дистанция. Следователно отговорността за настъпване на процесното ПТП преимуществено е на водача на застрахования при ищеца л.а.„Шкода Сюпърб“ и е в размер на 70% според настоящия състав. Доколкото обаче в осъдителната му част решението е обжалвано от ответника само за сумата над 1839,70 лева и за съпричиняване до размер от 50%, въззивната инстанция е ограничена в така очертаните от въззивната жалба рамки. Размерът на присъдената мораторна лихва следва да бъде коригиран съответно, като относно срока за който същата се дължи настоящият състав препраща към мотивите на първостепенния съд съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК.