Решение № 87 от 05.08.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Раднево, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Р. Д. Динева в присъствието на прокурора В. Ив. Г. като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20265520100292 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ във вр. чл. 45 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на И. Е. К., действащ чрез мл.адв. И., срещу ОД на МВР – Стара Загора и Прокуратурата на Република България, с която се предявява иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Ищецът твърди, че на 05.12.2024 г. било образувано ДП № **** г. по описа на РУ-Раднево, за това, че на 04.12.2025 г. в гр. Раднево управлявал МПС лек автомобил „****“ с рег. № **** след употреба на упойващи вещества – амфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство Дръг тест 5000 АRJM 0050 – за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Твърди, че на същата дата му била издадена заповед за прилагане на ПАМ № **** на мл.автоконтрольор **** с правно основание чл. 171, т. 1, б. „Б“ ЗДвП за временно отнемане на СУМПС № ****, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 05.12.2024 г. Твърди, че с постановление № 11331/2024 г. от 23.06.2025 г. наказателното производство по ДП № **** г. било прекратено и влязло в законна сила на 24.06.2025 г. Твърди, че на 04.12.2024 г. управлявайки автомобила в центъра на гр. Раднево бил спрян за проверка от патрул на РУ-Раднево с полицаи ****, след подаден звуков и светлинен сигнал. Твърди, че първо бил тестван за алкохол, като 1 пробата била отрицателна, след което се пристъпило към тест за упойващи вещества, който реагирал положително за амфетамин, като той се противопоставил да е употребявал такива и посочил, че бил болен и пие лекарства. Твърди, че бил съпроводен от полицаите до ФСМП-Раднево и дал кръв и урина за анализ, а на 05.12.2024 г. с протокол за доброволно предаване предал лекия автомобил с контактния ключ. Твърди, че по ДП е изготвена токсикохимична експертиза с протокол от 04.06.2025 г., която дала заключение, че не е установено наличие на упойващи вещества и лекарствени средства в предоставените проби. Твърди, че на 19.06.2025 г. лекия автомобил с контактния ключ му били върнати. Твърди, че в следствие на посоченото претърпял множество неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, страх, страдания и унижения, чувствал се безпомощен и не виждал начин да се защити. Твърди, че всички негативни преживявания продължили 6 месеца от периода от 04.12.2024 г. до 24.06.2025 г., като нито му е повдигано обвинение, нито бил осъждан, които вреди определя на стойност от 1500 евро.

Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от 1500 евро, представляваща причинени неимуществени вреди от неоснователното наказателно преследване по ДП №****г. /изрично уточнено с молба вх. № 2478/24.04.2026 г. след дадени указания до ищеца по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК/ за периода от 04.12.2024 г. до 24.06.2025 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ОД на МВР – Стара Загора, чрез пълномощника юрисконсулт М., в който взема становище за допустимост на иска, но поддържа становище за неговата неоснователност.

Твърди, че ОД на МВР не е пасивно легитимирана страна да отговаря за вредите от неоснователното наказателно преследване. Твърди, че никъде в исковата молба не са изложени обстоятелства, касаещи незаконосъобразни действия на разследващи органи от РУ-Раднево към ОД на МВР – Стара Загора, като излага съображения за задължителна обвързана компетентност на разследващите полицаи съобразно задължителните указания на наблюдаващия прокурор. Твърди, че ищецът не е имал повдигнато обвинение, не е имал качеството на обвиняемо лице, съответно поради това не можел да търпи вреди. Твърди, че има наличие на образувано ТД № 2/2025 г. на ВКС за даване на задължително тълкуване на този въпрос и прави искане за спиране 2 на производството по делото. Оспорва причинно-следствената връзка между твърдяното деяние и настъпили неимуществени вреди. Счита искът за недоказан по основание и размер, за което излага подробни съображения. Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при РП-Стара Загора, ТО-Раднево, в който взема становище за допустимост на иска, но поддържа становище за неговата неоснователност. Счита предявения иск за неоснователен и недоказан по размер. Твърди, че ищецът не е имал повдигнато обвинение, не е имал качеството на обвиняемо лице, съответно поради това не можел да търпи вреди. Твърди, че изразът „обвинение в извършване на престъпление“, използван в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ следвала да се тълкува в тесния й наказателно-процесуален смисъл, а не да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт. Твърди, че претенцията в размер на 1500 евро за претърпени неимуществени вреди била завишена и не била в съответствие с чл. 52 ЗЗД, тъй като ищецът К. не е бил привличан в качеството на обвиняем и спрямо него не е била прилагана мярка на процесуална принуда. Твърди, че липсват доказателства и дори твърдения за интензивни процесуални действия с участието на ищеца в хода на воденото досъдебно производство. Оспорва причинно-следствената връзка между твърдяното деяние и настъпили неимуществени вреди. Твърди, че за търпените вреди от наложените от органите на МВР в качеството им на административен орган принудителни административни мерки - прекратяване на регистрацията на лекия автомобил на ищеца за срок от 6 месеца и временно отнемане на СУМПС, Прокуратурата на РБ не била пасивно-легитимарана да отговаря. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение съобразно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

С протоколно определение от 28.07.2026 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати, безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че на 05.12.2024 г. било образувано ДП № **** г. по описа на РУ3 Раднево, срещу неизвестен извършител, за това, че на 04.12.2024 г. в гр.

Раднево управлявал МПС лек автомобил „****“ с рег. № **** след употреба на упойващи вещества – амфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство Дръг тест 5000 АRJM 0050 – за престъпление по чл.

343б, ал. 3 НК; че на 05.12.2024 г. му била издадена заповед за прилагане на ПАМ № **** на мл.автоконтрольор **** с правно основание чл. 171, т. 1, б.

„Б“ ЗДвП за временно отнемане на СУМПС № ****, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 05.12.2024 г.; с постановление № 11331/2024 г. от 23.06.2025 г. наказателното производство по ДП № **** г. било прекратено и влязло в законна сила на 24.06.2025г.

За основателност на исковите претенции ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване претърпените неимуществени вреди, представляващи негативни емоционални преживявания, страх, страдания и унижения, чувство на безпомощност, невъзможност да се защити, които да са вследствие на извършени действия от ответниците, във връзка и по повод на образуваното ДП № **** г. по описа на РУ-Раднево.

Съгласно разпоредба на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В настоящия случай с оглед твърденията в исковата молба за постановяване на постановление за прекратяване на ДП е приложима хипотезата на предложение трето от разпоредбата досежно хипотезата на прекратяване на наказателното производство поради липса на престъпление.

От приложеното по делото ДП № **** г. по описа на РУ-Раднево е видно, че същото е образувано за това, че на 04.12.2025 г. в гр. Раднево /непосочено в постановлението, но е очевидно неизвестен извършител/ управлявал МПС лек автомобил „****“ с рег. № **** след употреба на упойващи вещества – амфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство Дръг тест 5000 АRJM 0050 – за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

4

Твърди, че на същата дата му била издадена заповед за прилагане на ПАМ № **** на мл.автоконтрольор **** с правно основание чл. 171, т. 1, б. „Б“ ЗДвП за временно отнемане на СУМПС № ****, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 05.12.2024 г. Видно е, че на 04.12.2024 г. ищецът, управлявайки автомобила в центъра на гр. Раднево, бил спрян за проверка от патрул на РУ-Раднево с полицаи ****, след подаден звуков и светлинен сигнал, след което първо бил тестван за алкохол, като пробата била отрицателна, след което се пристъпило към тест за упойващи вещества, който реагирал положително за амфетамин, като ищецът се е противопоставил да е употребявал такива и е посочил, че бил болен и пие лекарства. Ищецът е бил съпроводен от полицейските служители до ФСМПРаднево и е дал кръв и урина за анализ, а на 05.12.2024 г. с протокол за доброволно предаване е предал лекия автомобил с контактния ключ на полицейските органи. Цялата тази фактология е видна от приобщеното досъдебно производство, в частност разпита на двамата полицейски служители и писмените доказателства там.

Образувано е тълкувателно дело № 2/2025 г. на ВКС, ГК, за разрешаване на въпроса „Налице ли са предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, когато прекратеното наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем?“, което е насрочено за 12.11.2026 г. Съгласно хипотезите на чл. 229 ГПК настоящият съд няма процесуално правомощие да спре делото до произнасяне на ВКС по въпроса с тълкувателно решение. Съгласно чл. 292 ГПК само ВКС има правомощие да спира производство по дело до произнасяне с ТР. Затова настоящият съдебен състав ще следва да се разгледа делото по същество и да произнесе решение по него като разреши спора между страните.

В решение № 50009 от 08.02.2023 год. на ВКС по гр. дело № 932/2022 год., ІІІ г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, по поставения въпрос относно наличието на хипотезата на липса на достатъчно данни за извършено престъпление при прекратяване на съдебно производство, образувано въз основа на жалба против конкретно лице, е прието, че употребеният в чл. 2, ал.

1, т. 2 /сега т. 3/ ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ 5 трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъла. Когато наказателното производство е образувано срещу конкретно лице, а впоследствие е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производство е прекратено и без да му е повдигнато обвинение. Когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние. Настоящият съдебен състав намира тази съдебна практика за релевантна по едно допълнително съображение. След промяната на ЗОДОВ /изм. и доп. - ДВ, бр.