Определение № 1225 от 16.11.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1225 гр. Бургас, 15.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно наказателно дело № 20232100600721 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8, вр. ал. 7 от НПК.

Образувано е по жалба от Adidas AG/Адидас АГ, с адрес Ади Даслер Плац 1-2, Херцогенаурах 91074, Германия и Adidas International Marketing В.V./Адидас Интернешънъл Маркетинг Б.В., с адрес Кьонингин Вилхелминаплайн 30,1062 KR, Амстердам, Холандия, чрез „АРСИС Консултинг” ЕООД - юридически представител за територията на Република България, с адрес гр. ***, ул. “***” № ***, ет. *, ап. *, ЕИК ***, с управител В. Д. С., чрез адвокат Андрея Андреев от САК, срещу разпореждане № 257/14.03.2023 г. по ЧНД № 131/2023 г. по описа на Районен съд – гр.

Несебър, с което е потвърдено постановление от 13.02.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура – Бургас, ТО – Несебър, за прекратяване на наказателното производство по ДП № ЗМ-276/2021 г. по описа на ОД на МВР - гр.Бургас, пр. пр. № 11237/2021 г. по описа на РП – Бургас, ТО – Несебър, водено за престъпление по чл. 172б от НК.

В жалбата на първо място се твърди, че атакувания съдебен акт е нищожен. В подкрепа на заявената позиция се изтъква, че съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 6, вр. ал. 5 от НПК, съдът се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство с определение, а не с разпореждане. Смята се, че това налага отмяна на съдебния акт като нищожен и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

На следващо място се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. В тази връзка се акцентира, че важни обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина са останали неизяснени. Сочи се, че по делото липсва детайлно изследване на въпроса за вменяемостта на С. Т., което налага извършване на допълнителни процесуално-следствени действия - разпити на медицинските лица, издали на Т. болнични и ТЕЛК документи, проверка на тяхната автентичност, както и назначаване на тройна комплексна съдебна психиатрично-психологична 1 експертиза, която да анализира вече изготвените експертизи по отношение на него и да даде категорично заключение за вменяемостта му към инкриминираната дата. Твърди се, че не е изяснено как Т. е осъществявал конкретни фактически действия по управление на дейността си като търговец, с оглед установяване дали зад търговската дейност реално стои Т., или същият е подставено лице на неустановени по делото извършители в хипотезата на посредствено извършителство. Изтъква се, че по отношение дейността на Т. и неговите фирми се водят повече от пет наказателни производства по чл. 172б от НК, като навсякъде лицето предоставя документи за временна невменяемост, а същевременно продължава своята неразрешена търговска дейност в нарушение на правата на редица маркопритежатели.

По тези съображения се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт, с който е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство, като делото се върне на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Постъпило е и становище от адв. Анета Таджер от САК, в качеството си на пълномощник на ощетени от деянието юридически лица, а именно правопритежателите - Karl Lagerfeld B.V. и Tommy Hilfiger Licensing B.V., с което подкрепя изцяло изложените в частната жалба аргументи и мотиви. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение на НРС и постановяване на ново, с което да се отмени постановлението за прекратяване на наказателно производство на РП - Бургас, ТО - Несебър и делото да се върне на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Бургаският окръжен съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания и събраните по делото доказателства, и като съобрази закона, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243, ал. 7 от НПК от процесуално легитимиран субект и срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Настоящата инстанция намира, че първо следва да обсъди наведеното в жалбата възражение относно законосъобразното произнасяне на първата инстанция в рамките на процедурата по чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК.

Не може да бъде споделен релевираният довод за допуснато нарушение, изразяващо се в неспазване на предвидената в закона форма при изготвяне на обжалвания съдебен акт, което да налага отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Съображенията за това са следните:

Формата и съдържанието на съдебните актове са единство, което е предопределено от целта и значението на съдебния акт в конкретно съдопроизводство. Формата на съдебните актове е и начинът на тяхното постановяване, включващ реда, хронологията на действията на излагане, отделни структурни части, използвания език, посредством който следва да бъде изразено съдържанието им.

Безспорно разпоредбата на чл. 243, ал. 6, вр. ал. 5 НПК предвижда произнасяне на съда по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство с определение. В случая е налице произнасяне от първоинстанционния съд с разпореждане. Въпреки, че е озаглавен „разпореждане“, по своето 2 съдържание съдебният акт представлява определение в производството по чл.

243, ал. 5 и сл. от НПК. Постановен е от законен съдебен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписан. Самото „разпореждане“ не страда от неяснота – то е разбираемо, ясно и представлява валиден съдебен акт. Предвид изложеното, настоящият въззивен състав намира, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.

При разглеждане на останалите оплаквания, съдържащи се в жалбата, съдът съобрази следните факти:

Досъдебно производство ЗМ-276/2021 г. по описа на ОД на МВР гр.Бургас, пр. пр. № 11237/2021 г. по описа на РП – Бургас, ТО – Несебър, е образувано на 23.08.2021 г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК, за това, че на 23.08.2021г., в к.к. „Слънчев бряг“, община Несебър, обл. Бургас, в магазин тип клетка, находяща се вдясно от хотел „Лагуна парк“, ползвана от „В. 2018“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала С. Х.Т., без съгласието на притежателя на изключителното право, ползва в търговската се дейност марките „Адидас“, „Томи Хилфигер“, „Карл Лагерфелд“ и „Найк“, без правно основание - престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК.

В хода на проведеното разследване са разпитани като свидетели М.

Р. М., А.Т. Т., Л. Л. Б., Д. А. Б., С. К. К., Н. С. и В. Я. Г.. Събрани и приобщени като веществени доказателства по делото са стоките с посочените по-горе търговски марки. Извършен е оглед на веществени доказателства. Назначени и изготвени са заключения на съдебно-авторова и съдебно-оценъчна експертизи. Приобщени са многобройни писмени доказателства. С постановление от 15.06.2022 г. на разследващия орган в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК е привлечен С.

Х. Т..

След приключване на разследването, с постановление от 13.02.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура - Бургас, ТО – Несебър, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е било прекратено наказателното производство по посоченото по-горе досъдебно производство. За да прекрати наказателното производство, прокурорът е приел, че към инкриминираната дата обв. С. Т. е бил лишен по болестни причини от способността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, тъй като е бил в състояние на биполярно афективно разстройство, изключващо наказателната му отговорност по аргумент на чл. 33, ал. 1 от НК.

В производство по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК, инициирано по жалба от Adidas AG/Адидас АГ и Adidas International Marketing В.V./Адидас Интернешънъл Маркетинг Б.В., чрез „АРСИС Консултинг” ЕООД юридически представител за територията на Република България, с адрес гр.

***, ул. “***” № **, ет.*, ап. *, ЕИК ***, с управител В. Д. С., чрез адвокат Андрея Андреев от АК – София, Районен съд - Несебър е извършил проверка на прокурорския акт, и като е достигнал до извод за неговата обоснованост и законосъобразност, е потвърдил прекратителното постановление на ТО Несебър при РП - Бургас. Първоинстанционният съд е възприел изцяло изводите на държавното обвинение, че в конкретния случай, с оглед експертното заключение на изготвената комплексна съдебна психиатричнопсихологична експертиза, безспорно е установено, че на инкриминираната дата обв. Т. се е намирал в състояние на невменяемост, което изключва ангажирането на наказателната му отговорност.

3

Застъпените в горния смисъл съображения на първостепенния съд в насока обоснованост и законосъобразност на прокурорския акт, настоящият състав на въззивната инстанция не споделя.

Съдебният контрол спрямо постановлението на прокурора е ограничен в пределите на чл. 243, ал. 5 НПК относно неговата обоснованост и законосъобразност. Компетентността на съда обхваща преценка относно процесуалната законосъобразност на проведеното разследване (дали същото е извършено обективно, всестранно и пълно, в съответствие с изискванията на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от НПК). На следващо място задължително следва да бъде преценено дали установените от прокурора в прекратителното постановление фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен доказателствен материал, т.е. дали постановлението е обосновано.

Освен това на задължителна оценка подлежи и законосъобразността на постановлението за прекратяване - дали правилно е приложен материалният закон.

С оглед на така очертаните предели на компетентността на съда в процедурата за съдебен контрол върху правомощието на прокурора да прекрати наказателното производство, въззивният съдебен състав счита, че атакуваното определение е неправилно, тъй като потвърденото с него постановление на прокурор от РП – Бургас, ТО - Несебър е необосновано и незаконосъобразно, постановено, без да са събрани и проверени всички възможни доказателства, относими към предмета на доказване по делото.

След извършена проверка и анализ на доказателствения материал по делото, въззивната инстанция намира за установени следните, значими за правилното решаване на делото факти:

Обвиняемият С. Х. Т. е управител и едноличен собственик на фирма „В. 2018“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление обл. ***, общ.

***, с. ***. На 19.05.2021 г. той сключил договор за наем на търговски обект в хотел „Лагуна Апартментс“, к.к. „Слънчев бряг“ с „Несебър ИН“ООД, ЕИК 812159044, представлявано от свидетеля В. Х. К.. В качеството си на управител на „В. 2018“ ЕООД, обв. Т. е сключил трудов договор със свидетеля М. Р. М., осъществяващ дейност продавач-консултант в наетия от фирмата магазин.

На 23.08.2021 г., в к.к. „Слънчев бряг“, община Несебър, обл. Бургас, в магазин тип клетка, находяща се вдясно от хотел „Лагуна парк“, била извършена проверка от свидетелите С. К., Н. С. и В. Г. - инспектори в отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР - Бургас, по повод налична оперативна информация, че в обекта се продават стоки, обозначени с търговски марки. В магазина бил установен на място св. М. – продавач-консултант и клиенти. В хода на проверката полицейските служители установили на манекени, закачалки и рафтове наличие на голямо количество изложени за продажба дрехи с поставени на тях цени, носещи знаци, имащи словни и фигуративни елементи на регистрираните търговски марки „Адидас“, „Томи Хилфигер“, „Карл Лагерфелд“ и „Найк“. Свидетелят М. обяснил, че обектът се стопанисва от „В. 2018“ ЕООД с управител С. Х. Т., който зарежда магазина със стока, но не знае откъде я закупува.