Решение № 195 от 14.02.2022, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 3232/2021
- Вид
- Решение № 195
- Подписан
- 14.02.2022
- В сила
- 06.07.2022
- Състав
- Милена Светлозарова Томова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 195 гр. Плевен, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20214430103232 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от *** против *** и Л. АТ. ИВ., с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземания на ищеца срещу сочените ответници, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в производството по ч.гр.д.*** по описа на ПлРС.
С определение №*** е прекратено производството по делото по отношение на ответника ***, т.к. по отношение на същия заповедта за изпълнение е влязла в сила и установителния иск е недопустим.
Производството по делото е продължило по отношение на ответника Л.
АТ. ИВ..
Твърди се от ищеца, че на 14.12.2017 г. бил подписан Договор *** за кредитна карта на бизнес клиенти между ищцовата банка като кредитодател и 1
*** като кредитополучател, по силата на който кредитодателят предоставил на кредитополучателя кредитен лимит в размер на 3 000лв. Твърди се още, че солидарен длъжник по договора за кредит бил ответника Л. АТ. ИВ.. Сочи се, че в разпоредбата на чл.3.1 от договора било посочено, че предоставения кредитен лимит се олихвявал с месечен лихвен процент в размер на 1,35%, а съгласно чл.8.1 лихвата се заплащала върху усвоената сума от кредитния лимит. Съгласно чл.3.4 от договора се дължала годишна такса за обслужване на картата в размер на 50лв., а съгласно чл.4.2.1 минималната погасителна вноска била в размер на 90лв. Според регламентираното в чл.4.2.3 дължимите месечни вноски следвало да бъдат заплатени до 15-то число на месеца, а според чл.15.1 при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, включително при неплащане на дължимите по договора суми, банката имала право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Твърди се, че поради допуснато просрочие в погасяването на задълженията, банката изпратила покани за доброволно изпълнение – уведомления за предсрочна изискуемост до кредитополучателя и солидарния длъжник. Излага се, че адресът на солидарния длъжник бил посетен три пъти в рамките на един месец през периода от 08.08.2020г. до 08.09.2020г., но не бил открит; залепено било уведомление при последното посещение и в двуседмичен срок не се явил никой за получаване на книжата. Излага се също, че банката се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземанията си, произтичащи от процесния договор в производството по ч.гр.д.***. по описа на ПлРС, но получила указания от заповедния съд за предявяване на иск за устнановяване на вземанията му.
Като следствие от изложеното се претендира постановяване на решение, с което да се признаят за установени вземанията на ищеца, произтичащи от процесния договор, като след прекратяване на производството по отношение на ответника ***, претенцията е за установяване, че ответника Л.И. дължи солидарно със соченото дружество сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение : 2 186,54 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея от 27.11.2020г. до окончателното плащане, 298,95лв. – лихва за периода от 16.01.2020г. до 26.11.2020 и и 72лв. за разноски за уведомяване за предсрочната изискуемост.
Ответникът Л.И., чрез особения си представител адв.А.Г. е депозирал 2 писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции.
С молба от 12.11.2021г. ищецът е уточнил, че по процесния договор бил предоставен лимит по кредитна карта, който можело да се усвоява, погасява и отново усвоява неограничен брой път в рамките на действие на договора за кредит. Сочи се, че първоначалния срок на действие на договора бил 31.12.2019 г., съгласно предвиденото в чл.4.1 и чл.4.4, а според регламентираното в чл.12.2 от Общите условия, ако клиентът не заявял изрично, че не желаел подновяване на срока на договора, срокът се подновявал еднократно за нов двугодишен срок и така в случая крания срок бил 31.12.2021 г. Сочи се, че основанието на претендираната договорна лихва било закрепено в чл.3.1 от договора за кредит, а на лихвата за просрочие се съдържало в чл.8.1.3 от Общите условия. Пояснява се, че нямало точен погасителен план с отнапред уговорени погасителни вноски, тъй като не било ясно на коя дата каква сума кредитополучателят ще усвои. Точният размер на дължимата месечна сума се определяла от размера на усвоената сума през предходния месец, от начислената лихва и от обстоятелството дали е налице надвишен кредитен лимит. Дължимите месечни плащания - техният размер и начин на изчисляване били подробно описани в чл.4.2.1, чл.4.2.2 и чл.4.2.3 от договора, а падежната дата била 15-то число на месеца. Началната дата на забавата била 16.01.2020 г.
В молба от 17.01.2022г. ищецът е уточнил, че датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем била 23.09.2020г.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :
Исковете срещу Л.И. са предявени в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.***., поради което се явяват допустими и следва да се разгледат по същество.
Установява се от представения препис на Договор за кредитна карта за бизнес клиенти ***, сключен между ***, в качеството на кредитор и ***, представлявано от Л.И., в качеството на клиент, както и Л. АТ. ИВ., в качеството на солидарен длъжник, че по силата на това съглашение кредитодателят предоставил на кредитополучателя кредитен лимит в размер 3 на 3 000лв. Според регламентираното в чл.3.1 от договора, предоставения кредитен лимит се олихвявал с месечен лихвен процент в размер на 1,35%, като лихвата била дължима върху усвоената сума от кредитния лимит, според отразеното в чл.8.1.
Видно е от писменото съглашение, че в чл.3.4 е било уговорено заплащане на годишна такса за обслужване на картата в размер на 50лв.
Страните са постигнали съгласие за плащане от кредитополучателя на минимална погасителна вноска в размер на 90лв., платима до 15-то число на месеца, според обективираното в чл.4.2.1 и чл.4.2.3.
Установява се още, че е било уговорено в чл.15.1 от договора право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при неизпълнение на задължения на кредитополучателя, произтичащи от съглашението, в това число при неплащане на дължимите по договора суми.
Видно е от договора, че в чл.4.1 и чл.4.4 страните са предвидили срок на действието му до 31.12.2019 г., като според обективираното в чл.12.2, в случай, че клиентът не поиска изрично писмено прекратяване на договора и е бил изряден платец до момента на изтичане на срок, банката може по своя преценка да продължи еднократно действието на съглашението за нов двугодишен период.
От представения препис на Покана за доброволно изпълнение, изходяща от ищцовата банка и адресирана до длъжниците по процесния договор за кредитна карта се установява, че кредитора ги е уведомил, че към 08.06.2020г. непогасеното задължение за главница възлиза на 2 186,54лв., а за лихви в размер на 130,69лв., канейки ги в 14 дневен срок да погасят дълга с предупреждение, че в противен случай кредита ще бъде обявен за предсрочно изискуем.
Видно е от представените констативни протоколи с №***, съставени от ***, че съдебния изпълнител е предприел действия по връчване на поканите съответно на адреса на управление на търговското дружество и вписания в *** адрес на съдлъжника, като при наличие на основания по чл.47, ал.1 от ГПК е било залепено уведомление и след изтичане на законоустановения двуседмичен срок – 23.09.2020г., е констаирано, че адресатите не са се явили за връчване на поканата от кредитора.
4
От изслушаното в о.с.з. на 18.01.2022г. заключение по допуснатата ССЕ се установява, че въз основа на процесния договор банката е открила на името на клиента картова сметка и издала кредитна карта с кредитен лимит 3000 лв.
Установява се също така, че посредством кредитната карата са били усвоени от кредитодържателя суми в общ размер на 5 084,07лв. за периода от 06.05.2018г. до 15.02.2019г., като за усвоената и непогасена главница кредитодателя е начислил уговорената договорна лихва, възлизаща в размер на 635,92лв. за периода от 29.06.2018г. до 28.02.2020г. Начислена е била и такса за администриране на неизплатени в срок задължения в общ размер на 97,80лв. за периода от 22.05.2019г. до 24.02.2020г. На 14.12.2018г. и 16.12.2019г. са били начислени и съответните годишни такси за обслужване в размер на по 50лв. или общо 100лв. Видно е още от експертното заключение, че през периода от 15.05.2018г. до 25.02.2020г. кредитополучателя е извършил плащания в полза на кредитора за погасяване на задължения по кредита в общ размер на 3 748,65лв.
Установява се от експертното заключение и поясненията на вещото лице при изслушването му в съдебно заседание, че до 31.12.2019г. – датата на изтичане на срока на договора, кредитополучателя е погасявал задълженията си, внасяйки дължимата минимална месечна вноска на съответната дата на падеж и по този начин е бил изряден платец. При тези обстоятелства, банката е продължила срока на действие на договора за нов двугодишен период, на основание чл.12.2. от съглашението.
Установява се още, че първото просрочие е било при плащане на вноската с падеж 15.01.2020г. Към същата дата ответника е дължал минимална месечна вноска в размер на 90лв., а е заплатил на 15 януари сума в размер на 46,42лв. и на 27 януари сума в размер на 19,13лв. или общо 65,55лв., с които са били погасени начислената годишна такса от 50лв. и 15,55лв. от главницата и лихвата. При това е настъпило забавяне в плащанията. Видно е, че впоследствие кредитополучателя е заплатил на 17.02.2020г. сума в размер на 16,05лв. и на 25.02.2020г. сума в размер на 8,86лв., като други плащания впоследствие не са били извършвани.
Установява се също така от експертното заключение, че след просрочие и на месечната вноска с падеж 16.03.2020г. банката е осчетоводила кредита като изцяло предсрочно изискуем, при посочена непогасена част от дълга в 5 размер на 2 169,14лв. главница и 295,62лв. лихви, от които 66,24лв. договорна лихва за периода от 16.01.2020г. до 20.03.2020г. и 229,38лв. наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 20.03.2020г. до 26.11.2020г. Впоследствие са били осчетоводени и направените разходи за уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост в размер на 72лв.
Съдът възприема изцяло обсъденото експертно заключение като обективно, компетентно и неоспорено от страните.
В о.с.з. на 18.01.2022г. е изслушано и заключението по съдебнографологична експертиза, допусната във връзка откритото производство по чл.193 от ГПК по проверка автентичността на процесния договор за кредитна карта, в частта, съдържащ подпис на съдлъжника и ответник в настоящото производство *** И.. От експертното заключение се установява, че всички подписи, съдържащи се в договора са положени от ответника Л.И., в графите за солидарен длъжник и за представляващ ***, като негов законен представител към същия момент. Това експертно заключение също се възприема изцяло от съда, при което оспорването автентичността на процесния договор се приема за неуспешно проведено и това писмено доказателство се съобразява при решаване на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът счита, че се установи в производството по делото от обсъдените доказателства валидно правоотношение по договор за кредитна карта №***, на неизпълнението на което ищецът *** основава възникването и съществуването на процесните парични задължения на ответника Л.И., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК Установи се, че ответника е подписал договора като физическо лице в качеството на солидарен длъжник, т.е. отговарящ за задълженията на главния длъжник и кредитополучател *** така, както са поети по съглашението.