Разпореждане № 1898 от 24.07.2026, Районен съд - Кула

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кула

Районен съд – Кула, в проведеното на 24.07.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1000 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Дияна Ив.

Дамянова Цанкова, районен съдия, разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.411 ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), образувано по постъпило заявление от КРЕДИРЕКТ ЕООД ЕИК: 207024290, седалище и адрес на управление ********** за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Ж. Т. Р. ЕГН: **********, настоящ адрес ********** за сумите: 715,81 EUR (седемстотин и петнадесет евро и 81 цента), представляваща главница за периода от 01.08.2024 г. до 01.11.2024 г., ведно със законната лихва за период от 24.06.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 60,45 EUR (шестдесет евро и 45 цента), представляваща договорна лихва за периода от 01.08.2024 г. до 01.11.2024 г., 283,64 EUR (двеста осемдесет и три евро и 64 цента), представляваща неустойка за периода от 01.08.2024 г. до 01.11.2024 г., 69,03 EUR (шестдесет и девет евро и 03 цента), представляваща такса, 105,99 EUR (сто и пет евро и 99 цента), представляваща неустойка, 188,29 EUR (сто осемдесет и осем евро и 29 цента), представляваща мораторна лихва, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 24,19 EUR (двадесет и четири евро и 19 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 200,00 EUR (двеста евро).

На основание чл. 411, ал.2,т.2 от ГПК съдът издава заявление, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави.

С посоченото заявление се претендира сумата 283,64 EUR (двеста осемдесет и три евро и 64 цента), представляваща неустойка за периода от 01.08.2024 г. до 01.11.2024 г., 69,03 EUR (шестдесет и девет евро и 03 цента), представляваща такса, 105,99 EUR (сто и пет евро и 99 цента), представляваща неустойка.

Неустойката за забава се начислява при забава на плащане, а отделно е начислена и такса във връзка с разходи относно действия за извънсъдебно събиране на вземанията към кредитополучателя, а именно - изпращане на съобщения, покани и уведомления на посочените от Кредитополучателя адреси, периодично информиране на Кредитополучателя за опуснатите забави и възможностите за изпълнение чрез провеждане на телефонни разговори и извършване посещения на посочените от Кредитополучателя адреси за връчване на покани, съобщения и уведомления. Доколкото процесният договор за паричен заем е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. В нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Разходите и таксите за събиране на задължението като връчването на писма, изпращане на покани за доброволно изпълнение, използването на специализирани дружества за събиране на вземания и др. не представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора, а са действия, целящи осигуряване на изпълнението, вкл. по принудителен път. Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита. На следващо място, видно от представения от заявителя договор и тарифата, относима към него, с която длъжникът се е запознал и се е съгласил, размерът на разходите е уговорена като фиксиран размер, в съответствие кой ден от забавата е, още при подписването на договора и независимо от реалните разходи, които биха били направени за събиране на задълженията на 1 кредитополучателя. Следователно те не представляват разходи, а предварително уговорени задължения на потребителя, с което по същество се цели заобикаляне и на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл. 33 ал. 1 и ал. 2 ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

В договора, в чл. 6 е предвидено, че заемателят се задължава в двудневен срок от усвояване на кредита да представи обезпечение едно от няколко, посочени в договора обезпечения, като при неизпълнение на това задължение, на основание чл. 18 от договора дължи неустойка в размер на 554,76 лв. Размерът на неустойката – 864.36 лева е повече от размера на отпуснатия кредит, което я прави противоречаща и на добрите нрави. Предвид на изложеното, се налага извод, че уговорката за заплащане на неустойка се явява и нищожна, като противоречаща на добрите нрави. Съдът намира, че така въведената в договора за кредит отговорност за разноски и тарифата към него и за неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, представляват по съществото си неустойка, дължима при забава в изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не са плащане за покриване на разходи по събиране на вземането респ. за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. С предвиждането на тези плащания очевидно се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждането на допълнителни плащания, чиято дължимост изцяло е свързана със забава на длъжника. Съгласно чл. 21 ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цял или резултат заобикаляне на изискванията на този закон, е нищожна. Освен това, задължение за предоставяне на обезпечение има вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение на кредитополучателя за връщане на дадения му кредит. В договора това задължение е уговорено по начин относно изискванията за вида обезпечение и относно срока за представянето му, че да създава значителни затруднения при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, а начина по който е уговорена клауза за неустойка създава единствено предпоставки за начисляването на тази неустойка. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите по закон функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя. Също така, задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на поръчители или банкова гаранция не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях в предвидения срок - двудневен след падежа на текущото задължение.

Това противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от месечните вноски е включена част от нея - т.е. води до оскъпяване на кредита. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции като преценка за това се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В конкретния случай посочените клаузи за неустойки стоят изцяло извън главното задължение за връщане на заетата сума, поради което губят характера си на обезпечение на главното вземане, обезщетение на вредите от неизпълнението му и санкция за поведението на длъжника.

По тези съображения, визираните по - горе клаузи са нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните по договора за кредит. Следователно длъжникът не дължи претендираните от кредитора суми, както следва: сумата 283,64 EUR (двеста осемдесет и три евро и 64 цента), представляваща неустойка за периода от 01.08.2024 г. до 01.11.2024 г., 69,03 EUR (шестдесет и девет евро и 03 цента), представляваща такса, 105,99 EUR (сто и пет 2 евро и 99 цента), представляваща неустойка, поради което заявлението в тази част следва а бъде отхвърлено като неоснователно. В останалата си част заявлението относно претендираната сума от 715,81 EUR (седемстотин и петнадесет евро и 81 цента), представляваща главница за периода от 01.08.2024 г. до 01.11.2024 г., ведно със законната лихва за период от 24.06.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 60,45 EUR (шестдесет евро и 45 цента), представляваща договорна лихва за периода от 01.08.2024 г. до 01.11.2024 г. 188,29 EUR (сто осемдесет и осем евро и 29 цента), представляваща мораторна лихва, съдът намира за основателно и като такова следва да бъде уважено.

Относно претендираните разноски: Със заявлението заявителят претендира разноски за държавна такса в размер на: 24,19 EUR (двадесет и четири евро и 19 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 200,00 EUR (двеста евро).. Съдът намира претенцията за частично основателна поради следното: На основание чл. 78, ал.8 от ГПК /Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г., съдът определя юрисконсултското възнаграждение, като в случая съдът го определя в размер на 30,68 EUR /тридесет евро и 68 цента/ с оглед разпоредбата на чл. 27 от НБПП, тъй като образуваното частно гражданско дело за издаване на заповед за незабавно изпълнение не предполага фактическа и правна сложност. Същото се развива въз основа на попълване на стандартизирана бланка по образец, а именно заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за което действие не се изискват специални знания.

Също така, с оглед обстоятелството, че заявлението не се уважава в цялост, то на основание чл. 78, ал.1 ГПК, заявителят има право на разноски съразмерно с уважената част, в случая сумата 16,40 EUR /шестнадесет евро и 40 цента/ за държавна такса и 20,78 EUR /двадесет евро и 78 цента/ - разноски за юрисконсултско възнаграждение, за което за разликата от 187,01 EUR /сто осемдесет и седем евро и 1 цент/ следва да се отхвърли.

Предвид изложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя КРЕДИРЕКТ ЕООД ЕИК: 207024290, седалище и адрес на управление ********** срещу длъжника Ж. Т. Р. ЕГН: **********, настоящ адрес **********, съгласно която длъжникът Ж. Т. Р. ЕГН: **********, настоящ адрес **********, да заплати на кредитора КРЕДИРЕКТ ЕООД ЕИК: 207024290, седалище и адрес на управление **********, сумите: 715,81 EUR (седемстотин и петнадесет евро и 81 цента), представляваща главница за периода от 01.08.2024 г. до 01.11.2024 г., ведно със законната лихва за период от 24.06.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 60,45 EUR (шестдесет евро и 45 цента), представляваща договорна лихва за периода от 01.08.2024 г. до 01.11.2024 г., 188,29 EUR (сто осемдесет и осем евро и 29 цента), представляваща мораторна лихва, както и направените в производството разноски за: сумата 16,40 EUR /шестнадесет евро и 40 цента/ за държавна такса и 20,78 EUR /двадесет евро и 78 цента/ - юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта за сумата 283,64 EUR (двеста осемдесет и три евро и 64 цента), представляваща неустойка за периода от 01.08.2024 г. до 01.11.2024 г., 69,03 EUR (шестдесет и девет евро и 03 цента), представляваща такса, 105,99 EUR (сто и пет евро и 99 цента), представляваща неустойка, както и за сумата 187,01 EUR /сто осемдесет и седем евро и 1 цент/ - разноски.

Разпореждането, в частта, в която се отхвърля заявлението подлежи на обжалване от заявителя, на основание чл. 413, ал.2 от ГПК, с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му, а в останалата част не подлежи на обжалване.

3

Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, с указания за възможността за възражение.

1.Издадената заповед за изпълнение да бъде изпратена за връчване на посочения в Заявлението за издаване на заповед за изпълнение адрес.