Решение № 4321 от 25.04.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4321

Хасково, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - III състав, в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ПЕНКА КОСТОВА

При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕНКА КОСТОВА административно дело № 20257260700721 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. А. Х., гражданин на С., [ЛНЧ], с посочен по делото адрес: [населено място], [улица], против Решение №2257/07.03.2025г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Административният орган приел, че в момента не бил налице вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Отчитало се положението в страната като несигурно и напрегнато, но не се определяло насилието във всички части на страната като безогледно. Не била обсъдена приложимостта на хипотезата на чл.8, ал.6 от ЗУБ. Твърди се, че несигурността и размириците продължавали и никой не можел да предвиди как ще се развият събитията в [държава]. Навеждат се доводи, че поради обстановката там, евентуалното връщане на чужденеца ще застраши пряко негови основни неотменими права, като правото на живот и свобода, ще бъде изложен на риск от тежки посегателства. Твърди се, че актуалната информация относно [държава] и падането на режима на Б. А. опровергавали приложението на чл.8, ал.8 и чл.9, ал.5 от ЗУБ. Сочи се, че актуалната ситуация в [държава] отговаряла на тълкуването, дадено с Решение на СЕС от 30 януари 2014г. по дело С-285/12. В идентичен смисъл била позицията на ВКБООН от 16 декември 2024г., с която страната ни следвало да се съобрази. Следвало да се вземе предвид и най-новата практика на СЕС, съгласно Решение по дело С-406/22. Твърди се също, че административният орган не спазил императивното изискване на чл.75, ал.2 от ЗУБ, във връзка с чл.7, ал.2 от АПК. Като не било обсъдено от органа всичко изложено, съществувала и липса на мотиви в оспореното решение и съществено нарушение на административно-производствените правила. Известните факти били в преразказ, а изводите били напълно формални.

По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение, със законните последици от това.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в писмен отговор чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадени чрез Районно управление на МВР - Харманли с вх. №271000-8652/19.09.2024г. и чрез РПЦ – [населено място] към ДАБ с вх. №3619/20.09.2024г., А. А. Х. от [държава] е поискал закрила от Република България. Самоличността на чужденецът била установена по представен документ за самоличност и с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП 34731/20.09.2024г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената А. (собствено име) Х. (бащино име) А. (фамилно име), гражданин на С., роден на [дата]. в [държава], [населено място] а. З., женен. На 20.09.2024г. лицето е регистрирано с имената А. А. Х., роден на [дата]. в [държава], А., с постоанен адрес в [населено място] а. З., етническа принадлежност – а., религия – м. с., професия общ работник, с основно образование, женен, с представен документ за самоличност лична карта № *****, издадена на ****** в [държава]. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за родителите, братята и сестрите, съпруга на търсещото закрила лице, с посочено местонахождение на всички – [държава].

С писмо с рег.№ УП 3473/25.09.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-20138/04.12.2024г. (рег. № УП 34731/05.12.2024г. в ДАБ при МС) на и.ф. Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. [държава] на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 20.01.2025г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП 34731/20.01.2025г. В хода на интервюто жалбоподателят е посочил, че напуснал [държава] на 10.09.2024г. и преминал нелегално в [държава]. В [държава] влязъл на 19.09.2024г, незаконно. Вървели два дни в гората, после се придвижили с кола, която ги завела до районното управление. Посочил, че е роден и живял в [населено място], а през 20**г. се преместили в [населено място], същата област. Семейството му – съпругата му, родителите му, тримата му братя и трите му сестри останало да живее в А.. Разказал, че напуснал [държава] заради войната. Когато напускал [държава], в района на А. имало сражения между кюрдските сили и а. племена, а вечер излизали и ****. Селото им и района били под контрола на к. сили. Близките му, които останали в [държава] казвали, че след падането на властта на Б. А. нямало бомбардировки при тях, но от време на време имало стрелба. Твърди, че в страната си по произход не е имал проблеми заради религията или етноса си. Не бил арестуван, нито осъждан и не е имал проблеми с официалните власти. Не е членувал в политическа партия или организация, не е участвал във въоръжена групировка. Не е получавал заплахи. Посочил, че не желае да се върне в страната си, защото ако не к., то а. щели да го накарат да носи оръжие. Искал статут в Р.[държава], за да живее нормално и тук да дойде семейството му.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до Председател на ДАБ при МС е адресирано Становище рег. №УП 34731/04.03.2025г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца.

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. Х.. Решението е връчено на лицето лично на 19.03.2025г., в присъствието на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена на 24.03.2025г., видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до извод за неговата отмяна. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е протекло в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В него се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец, административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденеца не следва да се предостави такъв. Обсъдил е предоставените от жалбоподателя данни в бежанската му история и е приел за установено, че в същата няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че не се установява молителят да е бил обект на преследване в държавата си по произход поради причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което не са налице основанията по чл.8, ал.1 от ЗУБ, както и не се установява осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Относимите факти и обстоятелства са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход. Обстоятелството, че в решението не е обсъдена подробно възможността молителят да пътува и да се установи в дадена област в [държава], не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото в случая обсъждането им не би променило крайния извод за неоснователност на молбата за закрила, съответно до издаване на акт с разпоредителна част, различна от тази в оспореното решение. Това е така, доколкото общото положение в [държава] не е до такава степен усложнено, че пътуванията и животът въз всички региони там да са напълно невъзможни.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с търсещия закрила интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на чл.8, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия жалбоподателят не е направил в разказаната от него бежанска история. Той не е бил арестуван, нямал е проблеми с официалните власти в [държава], не е била отправяна заплаха лично към него. Оспорващият не твърди в страната си на произход да е бил заплашван, преследван, да му е било упражнявано физическо насилие, или да е бил обект на репресии. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход, също не се установяват. Заявената от оспорващия информация е била подробно обсъдена от административния орган и последният правилно е приел, че тя не може да се счита за релевантна при преценката на основанията за предоставяне на закрила в случая.