Решение № 231 от 01.08.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Стара Загора, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20245500500304 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „К.М.“ ЕООД против решение № 255 от 18.03.2024 г., постановено по гр.д. № 4832/2022 г. на Районен съд – Стара Загора.

Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на районния съд за основателност на исковата претенция по чл.109 ЗС. Счита, че обжалваното решение е неправилно, постановено при едностранчива и несъвкупна преценка на събраните по делото доказателства, при несъобразяване със строго установените строителни правила и норми; че е постановено без да са обсъдени възраженията му и създаващо хаос вместо ред, каквато е целта на закона. Излага съображения в подкрепа на становището си в две насоки – относно обстоятелството, че ответникът е наемател на процесния обект и е недопустимо с решението на съда да му се вменяват задължения, за които той няма права по закон и с изпълнението на които би нарушил закона, и че генерираният шум не е над допустимите граници. Превишение било налице, когато се мери до самия източник, но не и в жилището на ищцата. Експертизата била категорична, че не може да се установи източника на вибрации. Иска се съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното, а вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата по делото, сега въззиваема, в който тя изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна. Излагат се съображения в подкрепа на това 1 становище. Иска се съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалваното.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Възражението на въззивника в това отношение е неоснователно. Съгласно т.

9 на ППВС № 1/10.11.1985 г. недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Правната доктрина и съдебната практика приемат, че недопустимо е решение, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата – чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато се е произнесъл въпреки липсата на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск – по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; след десезиране на съда; по недопустима въззивна или касационна жалба или при липса на жалба; при произнасяне по непредявен иск или свръх петитум; постановено без участие на задължителен необходим другар и др.

В случая въззивникът счита, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като било постановено срещу ненадлежен ответник.

Възражението е неоснователно. Както бе посочено по-горе, недопустимо е решение, което е постановено при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване. Ако страната не е материалноправно легитимирана, то предявеният иск е неоснователен, а постановеното решение би било неправилно. В случая не е налице порок, водещ до недопустимост на решението. Соченото от въззивника основание има отношение единствено към правилността на съдебния акт.

Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна.

Пред районния съд е бил предявен иск по чл.109 ЗС.

Ищцата Д. М. П. е твърдяла в исковата си молба, че е съсобственик на недвижим имот - апартамент № 5, разположен на втория етаж на сграда, находяща се в гр. С.З., ***. Апартаментът се използвал за задоволяване на жилищните й нужди. На партерния етаж на сградата бил разположен магазин за хранителни стоки, собственост на "М." ЕООД - гр. С.З.. Обектът се ползвал от ответника. През месец август 2021 г. ответникът монтирал на фасадата откъм вътрешния двор 4 броя външни тела за охладителни системи за хладилни витрини. Монтажът бил извършен на стена, обща част на етажната собственост, без да се вземе съгласието на собствениците на самостоятелни обекти в сградата. Това съоръжение работело постоянно и генерирало силен шум и вибрации, които се усещали в цялата сграда. За непоносимия шум и 2 вибрации били подавани множество сигнали до различни държавни органи.

Били извършвани множество проверки, но до момента проблемът не бил решен. Всички живущи в сградата страдали от шума и вибрациите на монтираните без решение на етажната собственост уреди. Провеждани били множество разговори с ответника с надеждата проблемът да се разреши доброволно, като се преместят уредите, така, че да не смущават никой от живущите. Притежаваният и обитаван от ищцата имот се намирал на втория етаж на сградата и непрекъснатото шумово и вибрационно въздействие се усещало особено силно във всяко помещение на жилището й. Шумът и вибрациите оказвали неблагоприятно влияние върху здравословното й състояние, нервната й система и спокойствието на съня й. Неблагоприятното въздействие на шума върху човешкия организъм се изразявало, освен във физиологични увреждания, като тахикардия, високо кръвно налягане и увреждане на слуха, така и в засягане на психичното здраве чрез предизвикване на нервност, безсъние, раздразнителност, бързо изморяване, нарушена концентрация или нейната пълна липса, смущения при ученето и други симптоми. Шумът от монтираните на стената на сградата охладителни системи за хладилни витрини на ответника надхвърлял максимално допустимите стойности на шума в жилищни помещения по приложение № 1 към Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението. Искала е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да премести използваните от него охладителните системи за хладилни витрини на магазин за хранителни стоки, монтирани на фасадата откъм вътрешния двор на сграда, находяща се в гр. С.З., ***, на място, където генерираният от тях шум и вибрации няма да пречат на използването на апартамент № 5, разположен на втория етаж на сграда по предназначението му.

Ответникът „К.М.“ ЕООД е оспорил предявеният иск. Оспорил е фактическите твърдения в исковата молба за прекомерни шум и вибрации, генерирани от охладителните системи на магазина, надхвърлящи допустимите, които накърняват правото на собственост на ищцата и пречат над допустимото за нормалното ползване на имота й по предназначение.

Твърдял е, че е наемател и ползва магазина за хранителни стоки с топла кухня, находящ се в гр. С.З., ***, по договор за наем, сключен с „Е.Д.Е.“ ЕООД (предишно наименование „М. Е.Д.Е.“ ЕООД), от 15.09.2020 г. Обектът „Магазин за хранителни стоки с топла кухня“ бил въведен в експлоатация с удостоверение изх.№ 19-16-237/11.10.2021г. на Община С.З., след като било установено, че бил изпълнен в съответствие с всички нормативни изисквания и съобразно одобрените проекти, включително в част ОВК (отопление, вентилация, климатизация). Твърдял е, че хладилните витрини в магазина нямали вентилатори, изнесени отвън. Четирите външни тела, изнесени на 3 фасадата откъм вътрешният двор, били част от охладителната и вентилационна система на магазина, изпълнена от собственика „Е.Д.Е.” ЕООД в съответствие с одобрени и разрешени проекти, за които било издадено разрешение за строеж и впоследствие удостоверение за въвеждане в експлоатация на магазина. Като наемател нито бил монтирал вентилатори, нито имал право да ги мести, тъй като тази система била част от магазина, собственост на наемодателя, и била предоставена за ползване на наемателя в този вид. Евентуално преместване на вентилаторите щяло да разруши тази система, защото била свързана с въздухопроводите в целият магазин, и щяло да бъде в нарушение на изготвените и одобрени проекти за магазина, съответно с издаденото разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта.

Ответникът е оспорил твърдението, че четирите тела (вентилатори) генерират шум и вибрации над допустимото, с което пречили на нормалното ползване по предназначение на апартамента на ищцата. От домоуправителя на сградата били пускани жалби за шума, по повод на които били извършвани няколко проверки, на които били правени замервания, и не били установени шум или др. над допустимото. Една от тези проверки била на 15.10.2021 г.

Твърдял е, че с действията си, по никакъв начин не смущавал или пречил над допустимото за нормалното ползване на имота на ищцата, поради което е искал предявеният иск да бъде отхвърлен.

Първоинстанционният съд е приел за безспорно от фактическа страна, че от 2014 г. ищцата е съсобственик на апартамент № 5, с идентификатор ***, разположен на втория етаж на сграда, находяща се в гр.

С.З., ***. През същата 2014 г. „М. Е.Д.Е.“ ЕООД закупило самостоятелен обект, с идентификатор ***, в същата сграда, на партерния етаж, представляващ магазин за хранителни стоки със застроена площ от 307,41 кв.м и състоящ се от зала за посетители, три хладилни камери, пет складови помещения, стая-МОЛ, стая-персонал, машинно отделение, санитарен възел, агрегат и два обслужващи коридора. Магазинът е с прилежащо машинно помещение, находящо се в сутеренен етаж на сградата.

Приел е за установено, че на 15.09.2020 г. между „Е.Д.Е. 47“ ЕООД като наемодател и ответното дружество „К.М.“ ЕООД като наемател е сключен договор за наем на самостоятелния обект, с идентификатор ***, заедно с прилежащото му машинно помещение, за срок от 10 години. Разрешението за строеж на жилищната сграда с гаражи било от 08.09.2006 г. Магазинът бил преустройен в магазин за хранителни стоки с топла кухня с етапното изпълнение. На 11.10.2021 г. обектът е въведен в експлоатация (втори етап).

Приел е за установено от показанията на разпитаните по делото свидетели, че охладителите на хладилните витрини на магазина - 4 тела, смущавали живущите в блока. Тези охладители се ползвали от ответното дружество - обслужвали хладилните витрини на магазина. Те били монтирани през месец юли 2021 г. и за първи път били пуснати да работят на 27.08.2021 г.

4

Не било искано разрешение на другите съсобственици, за да се монтира такъв тип съоръжение на фасадата. Шумът в началото бил много силен и около 1-2 седмици почти целият квартал се огласял. Имало вибрации на стълбището от партера до 2-3 етаж. Инсталацията била поставена на външната стена на стълбището, на около 3-4 метра от апартамента на ищцата, като терасата й била към тях. Ищцата се оплаквала. В апартамента й се чувал шум и при отворени и при затворени врати. Споделяла, че не може да спи, не се чувства добре. Колкото било по-топло, съоръженията работели по-силно. Вечер и нощем се чувало по-силно, защото нямало фонов шум от улицата.

Приел е за установено също така, че по всички възможни начини живущите търсили способи да се реши проблемът, като подавали сигнали, включително чрез РЗИ и омбудсмана на Република България за сериозен дискомфорт от шум и вибрации от монтираните във вътрешния двор охладителни системи за хладилни витрини. Във връзка със сигналите съдът е приел за установено, че от РЗИ – Стара Загора са извършени няколко посещения на адреса: На 15.10.2021 г. в 19.00ч. е извършен оглед и замерване на еквивалентното ниво на шум – с и без източник на шум, в спалнята на апартамент № 5 (апартаментът на ищцата), но не са могли да определят съответствие/несъответствие на еквивалентното ниво на шум, излъчван от отделните източници на шум, защото не е изпълнено условието за определяне на нормативно ниво на звука по крива А, съгласно изискванията на БДС. На 24.02.2022 г., в периода 22.30 ч. – 23.30 ч. също е извършено замерване на еквивалентното ниво на шум в спалнята на ищцата, както и на 16-17 май 2023 г., като заключението на РЗИ от извършената проверка е, че изчислените нива на еквивалентно ниво на проникващ шум за всеки от трите периода от денонощието съответстват на изискванията на наредбата.