Решение № 20343 от 08.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20343 гр. София, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря С.О. като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20221110131234 по описа за 2022 година

Предявени по реда на чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК са осъдителни искове от ищеца ФИРМА, ЕИК ... срещу ответника К. Ж. Е., ЕГН **********, след като съдът е отхвърлил заявление по чл. 417 от ГПК с вх. № 60193 от 28.03.2022 г. за издаване на заповед за изпълнение с разпореждане № 32977 от 12.04.2022 г. по ч.гр.д. 16230/2022 г. по описа на СРС, 178-ми състав, което е влязло в сила на 18.05.2022 г.

Предявени по реда на чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 9 522,52 лева, представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 30.05.2019 г.; 627,47 лева, представляваща неплатена възнаградителна лихва за периода от 25.05.2021 г. до 15.03.2022 г.; 13,87 лева, представляваща договорно обезщетение за забава за периода от 02.06.2021 г. до 15.03.2022 г.; 23,81 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.03.2022 г. до 25.03.2022 г. и сумата от 120,00 лева, представляваща дължими такси и разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба в съда – 10.06.2022 г. до окончателно изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за кредит за текущо потребление от 30.05.2019 г., по силата на който банката е предоставила кредит в размер на 10 704,16 лева със срок за издължаване 120 месеца и при променлив лихвен процент в размер на 8,11 % годишно или 0,022 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни 1 депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години“ 0,18 %, който при отрицателна стойност се приемал със стойността нула и надбавка в размер на 7,93 %, и ГПР в размер на 8,42 %. Сочи, че с допълнително споразумение от 21.12.2020 г. е променен договореният лихвен процент в размер на 8,06 % годишно или 0,02 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години“ 0,13 %, който при отрицателна стойност се приемал със стойността нула и надбавка в размер на 7,93 %, както и че ГПР е в размер на 8,36 %. Излага, че кредитополучателят е преустановил изпълнението на задълженията по договора за кредит, като е платил вноските по погасителния план с падеж до 25.04.2021 г. и частично вноската с падеж до 25.05.2021 г.

Твърди, че към дата на подаване на исковата молба е налице неизпълнение на 10 месечни вноски. Поддържа, че съгласно Общите условия, подписани от кредитополучателя към Договора за кредит, при допусната забава в плащанията над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и развива съображения в насока, че настоящата искова молба съдържа изявление на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което изявление следва да се счита, че е достигнало до кредитополучателя с връчване на препис от същата. Излага, че претендира възнаградителна лихва съгласно т.5 от Договора с начален момент 25.05.2021 г. и краен такъв 15.03.2022 г. Сочи, че претендираната наказателна надбавка представлява договорено между страните обезщетение за забава в т.16.1 от ОУ, както и че същото е в размер на 10 % върху частта от дължимата и неплатена просрочена главница, натрупана за периода от 02.06.2021 г. до 15.03.2022 г.

Излага, че претендираната сума в размер на 120 лева е предвидена в Тарифата на Банка ДСК АД и представлява разход по изискуем кредит, с която Тарифа твърди, че ответникът е запознат. Развива съображения и в насока, че договорът е подписан при спазване на действащата нормативна уредба. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв не е постъпил от ответника.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.

235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. първо от ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ е да докаже наличието на действително правоотношение по договор за кредит, по силата на което се е задължил да предостави на ответника кредит в твърдения размер; че кредитополучателят е получил паричната сума, предмет на договора за кредит; уговорения размер на възнаградителната лихва, както и размера за заявения период; че е настъпила предсрочната изискуемост на кредита – неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя и надлежно обявена предсрочна изискуемост; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава и основанието, на което са възникнали 2 вземанията за такси.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже уговорените дати на плащане и размер на погасителните вноски, както и размера на лихвата за заявения период.

При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да установи всички евентуално наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици и да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на кредита.

По делото е представен договор за стоков кредит за текущо потребление от 30.05.2019 г. и общи условия към него, сключен между К. Ж. Е. и ФИРМА /кредитор/. По силата на договора кредиторът е отпуснал на кредитополучателя сумата от 10 704,16 лв. при уговорен срок за издължаване 120 месеца, считано от неговото усвояване. Договорено е олихвяването на кредита да се извършва с променлив годишен лихвен процент, който към дата на сключване на договора за кредит е 8,11 % годишно или 0,022 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години“ 0,18 %, който при отрицателна стойност се приема със стойността нула, и надбавка в размер на 7,93 %.

Посочено е, че стойностите на индикатора „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години“ се публикуват на интернет страницата на БНБ. Съгласно чл. 5.1. от Договора, лихвеният процент се променя с промяната на референтния лихвен процент при предпоставките по реда и в сроковете, посочени в ОУ, като в случаите на отрицателна стойност на референтния лихвен процент, същата се приема за стойност 0 %, а крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка. Видно от чл. 6 от Договора ГПР е в размер на 8,42 %. Съгласно чл. 7.2.1 от ОУ към договора променливият лихвен процент, зависещ от референтен лихвен процент се променя от кредитора два пъти в годината на 15 януари и на 15 юли, като промяната се извършва съгласно стойността на използваните от кредитора лихвен бенчмарк или индекс и/или индикатор, обявена два работни дни преди 15 януари и 15 юли.

С допълнително споразумение от 21.12.2020 г. страните са се споразумели, че остатъкът по дълга е 10 704,15 лв., от които главница 10 011,33 лв., дължима редовна лихва 100,43 лв., наказателна лихва 0 лева.

Видно от споразумението, кредиторът се е отказал от вземането си за наказателни лихви в размер на 7,69 лв. и от начислена такса за изискуемост в размер на 120 лв. Съгласно чл. 5 кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към дата на сключване на споразумението е в размер на 8,06 % годишно или 0,02 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години“ 0,13 %, който при отрицателна стойност се приема със стойността нула и надбавка 3 в размер на 7,93 %. Видно от чл. 8 от допълнителното споразумение ГПР е в размер на 8,36 %.

От приетата по делото ССчЕ, неоспорена от страните, която се кредитира от съда като обективно и компетентно изготвена, се установява, че със сумата на предоставения кредит по процесния Договор от 30.05.2019 г. са погасени други задължения на ответника към ищеца, като по този начин е усвоена сумата от 10 704,16 лева. Пояснено е, че сумата на предоставения кредит не е превеждана по банковата сметка на К. Ж. Е., по която е обслужван кредита, а са погасени директно дължимите суми по кредитите. Вещото лице е посочило, че към дата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК дължимите суми са общо в размер на 10 179 лева, в това число: Главница - 9 522,52 лв.;

Възнаградителна лихва - 618,80 лв. за периода от 25.05.2021 г. до 15.03.2021 г.; санкциониращи лихви - 13,87 лв., начислени за периода от 25.05.2021 т. до 15.03.2021 г.; законна лихва - 23,81 лв. за периода от 16.03.2021 г. до 25.03.2021 г.; а към дата на изготвяне на заключението – 11 162,99, от които:

Главница - 9 522,52 лв.; Възнаградителна лихва - 618,80 лв. за периода от 25.05.2021 г. до 15.03.2021 г.; санкциониращи лихви - 13,87 лв., начислени за периода от 25.05.2021 т. до 15.03.2021 г.; законна лихва 23,81 лв. за периода от 16.03.2021 г. до 25.03.2021 г.; законна лихва - 983,99 лв. за периода от 26.03.2022 г. до 01.04.2023 г. Експертът е посочил, че последната вноска по банковата сметка на ответника, по която е обслужван кредитът, е извършена на 15.12.2021 г. в размер на 320,00 лв. С платената сума било погасено изцяло задължението по вноската с падеж 29.04.2021 г. и частично вноската с падеж 29.05.2021 г., след което нямало извършени плащания по кредита. До 25.03.2022 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, непогасените вноски били общо 10 (десет), като забавата била 30 дни.

В исковата молба ищецът се е позовал на предсрочна изискуемост.

Последната настъпва при наличието на обективния факт – спиране на плащанията определен период от време /като видно от заключението на вещото лице, такова е налице досежно 10 бр. вноски/, и субективния елемент – достигане на волеизявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем до кредитополучателя. С исковата молба ищецът е направил изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Следва да се възприеме като надлежно уведомяване, извършено в хода на производството, което съдът следва да вземе предвид, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК (в този смисъл решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. на ВКС и решение № 123/24.06.2009г по т. д. № 12/2009 г. на II т. о. на ВКС, определение № 86/27.10.2020 г. по т. д. № 2118/2019 г. на ВКС, I т. о. Определение № 112 от 22.02.2021 г. по т. д. № 2068 / 2019 г. на ВКС, I т.

О.)

Относно основанието, на което се претендират предявените вземания и във връзка със задължението на съда по чл. 7, ал. 3 от ГПК следва да се посочи, че процесният договор за кредит попада в обхвата на регулация на Закона за потребителския кредит, който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит. Ответникът е физическо лице, на 4 което по силата на процесния договор е предоставен банков кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, а за потребителски нужди, поради което и същият има качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, в отношенията, възникнали между ответника и банката по силата на процесния договор за банков кредит, кредитополучателят се ползва от защитата на потребителите, предвидена в Закона за защита на потребителите. С оглед изложеното съдът е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора, за което с доклада по делото е предоставена възможност на ищеца да вземе становище. Съгласно разпоредбите на ЗЗП, неравноправна е тази клауза в договора, която не отговаря на изискването за добросъвестност и едновременно с това е неясна или двусмислена и уврежда или цели и създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, което в крайна сметка може да доведе до увреждането на последния – арг. от чл. 143, чл. 145, чл. 147 ЗЗП. От разпоредбите на чл. 143, ал. 1, т. 3, т. 10 и т. 12 ЗЗП следва, че значително неравновесие между страните е налице тогава, когато клаузите в договора: поставят изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля; позволяват на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание; предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят/купувачът да има право да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. Приложимостта на цитираните законови разпоредби към договора за банков кредит е ограничена с оглед разпоредбата на чл. 144 от ЗЗП.