Определение № 9113 от 20.07.2020, Районен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ гр. Варна, 20.07.2020 г.

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА като разгледа гр.д.

№ 1649 по описа за 2020 г., намира следното:

Производството по делото е образувано по предявени от К.С.Л.-Атанасова срещу Министерство на вътрешните работи на Република България обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:

1) с правно основание чл.

181, ал. 1 ЗМВР за сумата от 4320 лева, представляваща незаплата левова равностойност на храна за периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 07.02.2020 г., до окончателното изплащане на задължението;

2) с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 623.87 лева, представляваща лихва за забава върху неизплатената главница, начислена за периода от 01.03.2017 г. до 29.01.2020 г.

В исковата молба се излага, че в периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г. ищцата е заемала длъжността „главен юрисконсулт“ в сектор „Координация, административно и правно обслужване“ към отдел „Административен“ при ОДМВР – Варна, като е била със статут на държавен служител. Ищцата поддържа, че за посочения период не са ѝ заплащани дължимите суми за храна от по 120 лв. месечно или общо 4320 лева за периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г. Счита, че ответникът е изпаднал в забава, поради което ѝ дължи и законна лихва върху неизплатените суми за храна, която за периода от 01.03.2017 г. до 29.01.2020 г. възлиза на 623.87 лева.

С Разпореждане № 6834/17.02.2020 г. съдът е оставил без движение производството по делото, като е дал указания на ищеца да уточни ответника по делото предвид наведените твърдения, че служебното правоотношение е възникнало при ОДМВР – Варна.

С уточняваща молба от

28.02.2020 г. ищцата е обосновава пасивната легитимация на ответника с твърдения, че МВР се явява орган по назначаването ѝ и служебното правоотношение е възникнало със заповед на министъра на вътрешните работи. Изрично заявява, че счита за надлежен ответник по исковете МВР.

При извършване на служебна проверка относно допустимостта на производството, съдът констатира следното:

Съгласно чл. 61, ал. 2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган, като в тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност. Цитираната разпоредба е приложима по аналогия и при действието на Закона за държавния служител и другите закони, уреждащи държавна служба, когато служебното правоотношение възниква от акт на компетентен орган по назначението, който е част от структурата на едно учреждение, но служебното правоотношение се осъществява в рамките на друго такова. В този смисъл – Решение № 99/03.07.2019 г. по гр.д. № 1876/2018 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 11/27.01.2016 г. по гр.д. № 3330/2015 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 470/28.02.2014 г. по гр.д. № 3253/2013 г. на ВКС, IV г.о. и др.

Такъв именно е и настоящият случай, при който орган по назначението на ищцата като държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т.

2 ЗМВР е министърът на вътрешните работи, а предприятието, в което е заеманата от нея длъжност „главен юрисконсулт“ – ОДМВР –

Варна. Следователно работодател по служебното ѝ правоотношение е ОДМВР – Варна и именно това учреждение – разпоредител с бюджетни кредити, е задължено към служителя лице за трудовите му възнаграждения и други плащания, свързани с изпълнението на службата, в т.ч. и процесните такива за левовата равностойност на храна и лихвата за забава върху нея.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че надлежен ответник по делото е ОДМВР – Варна, а не Министерството на вътрешните работи, срещу което ищцата е заявила, че предявява и поддържа исковете си, въпреки дадените ѝ указания в тази връзка. Предвид липсата на надлежна пасивна легитимация на ответника по делото, която е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, производството е недопустимо и следва да бъде прекратено, на основание чл. 130 ГПК.

На основание чл. 78, ал. 4 ГПК и предвид изричното искане, направено от ответника с подадения отговор на последния следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено в съответствие с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл.

25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.

№ 1649 по описа за 2020 г. на Варненски районен съд, 47 състав, на основание чл. 130 ГПК.

ОСЪЖДА

К.С.Л.-Атанасова, ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр.

София, ул. „6-ти септември“ № 29, СУМАТА

ОТ 100 /сто/ лева, представляваща извършени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Варненски окръжен съд.

Препис от настоящото определение да се изпрати на ищеца, чрез процесуалния му представител.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: