Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 50 от 25.02.2022, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 12/2022
Вид
Решение № 50
Подписан
25.02.2022
В сила
25.02.2022
Състав
ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Плевен, 24.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20224400500012 по описа за 2022 година Производство по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение от 04.11.2021г. на Плевенски районен съд по гр. дело № 7110/2020г. по описа на същия съд е отхвърлил предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК , че в полза на " ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН" АД с Е И К *** със седалище и адрес на управление: ГР.Плевен, ***, представлявано от изпълнителния директор Й. В. В. против Д. Д. Л. с ЕГН ********** адрес: гр.Плевен, ул.***, че съществуват вземания на дружеството към Д. Д. Л. за сумата от 616, 32 лв. за периода 01.04.2018г. – 30.04.2020г., сумата от 47,53 лв. – мораторна лихва за периода 04.06. 2018 до 03.09.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 24.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед-разпореждане по ч. гр. д. № 4637/2020г. по описа на РС Плевен, като носнователни и недоказани.

1

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от " ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН" АД. В нея се правят оплаквания, че същото е неправилно и необосновано на събраните по делото доказателства. Навеждат се доводи, че съдът неправилно е възприел заключението на вещото лице относно дяловото разпрделенеие на топлинна енергия, както и на ремонта и замяната на средството за търговско измерване – топломер на цялата сградна инсталация. Счита, че след като безспорно е установено качеството на клиент /абонат/ на топлинна енергия на ответника, то същият е задължен да заплаща дължимите суми за сградна инсталация, тъй като имотът му се намира в топлоснабдена сграда. Отделно от това заявява, че считано от 04.04.2018г. централния топломер е бил сменен с редовно преминал метрологична проверка и няма основание неговите показания да бъдат ингорирани. Счита, че изводът на съда, че монтирания преди това уред за периода 21.03.2018г., когато е изтекъл срокът на периодичния контрол на предходния до 04.04.2018г., когато е монтиран новия преминал такава проверка също вярно е отчитана подадената топлинна енергия, защото това е установено от заключението на вещото лице. Алтернативно се развиват доводи, че ако за този период не може да се приеме за безспорно доказано количеството на подадената енергия предвид изтеклия срок на измервателния уред, то същият да се изключи от общия исков период и сумите да бъдат намалени. Моли се решението да бъде отменено изцяло, като се уважи предявения иск в пълен размер. Алтернативно се иска отмяна на решението и уважаване на иска за сумата от 682.69лв. – главница за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., 44.78лв. мораторна лихва за периода 07.01.2019г. – 24.08.2020г. и законната лихва от датата на заявлението. Моли се присъждането на деловодни разноски, включително възнаграждение за юрисконсулт.

Постъпил е писмен отговор от особения представител на възизваемия Д.

Д. Л. – адв.Р.Л.. В него се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че първоинстанционното решение е правилно, в съответствие с разпределената тежест на доказване. Приема изцяло изводите на съда, че ищцовото дружество не е доказало по несъмнен начин доставката на топлинна енергия, формираща размера на задължението, тъй като уредът за търговско измерване е компрометиран и следователно дискредитира достоверността на всички останали данни. Счита, че тъй като не са представени първичните документи въз основа на които са съставени 2 фактурите претенцията същи не е доказана пълно и главно. Навежда доводи и че въззиваемия ползва безвъзмездно имота, което означава, че не дължи заплащане и на топлоенергия. Твърди също, че доставката на топлинна енергия не е поръчвана от собствениците или пълзвателите на имота и поради това не се дължи насрещна престация за заплащането й. Моли решението да бъде потвърдено.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящето производство обхваща решението в неговата цялост.

Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Окръжният съд прави уточнение, че очевидно е допусната техническа грешка в изписване сумата в диспозитива на решението. Искът е предявен за сумата от 797.07лв. главница за периода 01.03.2018г. – 30.04.2020г.., сумата от 71,33 лв. – мораторна лихва за периода 03.05.2018г. – 07.08.2020г., което е възприето и от РС-Плевен и описано в мотивната част. Съдът е отхвърлил искове за сумата от 616,32 лв. за периода 01.04.2018г. – 30.04.2020г. , сумата от 47,53 лв. – мораторна лихва за периода 04.06.2018 до 03.09.2020г., т.е.

3 погрешно са изписани сумите, но изцяло ясно е, че волята е да се отхвърлят исковете в пълния им размер.

Правилно и обосновано на събраните по делото доказателства РСПлевен е приел за изяснена фактическата обстановка, която накратко е следната:

Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч. гр. д.

№4121/2020 описа на РС-Плевен, че на 24.08.2020г. въззивното дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против Д.Л., както и че в хода на производството била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която РС – Плевен разпоредил на длъжника да заплати на кредитора "Топлофикация Плевен " ЕАД сумата от 797,07 лв. за периода 01.03.2018г. – 30.04.2020г.., сумата от 71,33 лв. – мораторна лихва за периода 03.05.2018г. – 07.08.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Безспорно е по делото, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК .

Не се спори и относно обстоятелството, че ищецът е уведомен с разпореждане на ПРС за правата си по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК , като е получил съобщението на 26.11.2020г..

Подадена е настоящата исковата молба, въз основа на която е образувано в едномесечния срок по чл. 422 ГПК.

Безспорно е и се установява от представеното от ищеца и отговарящо на изискванията на чл. 183 ГПК заверено копие на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу погасяване на задължения на основание чл. 65, ал. 2 ЗЗД № 138, том VII, дело № 502 от 2014 г., че на 18.09.2014 г. въззиваемия прехвърлил собствеността върху процесния недвижим имот съставляващ апартамент, ведно с прилежащите му части: маза и таван, както и 13/24 идеални части от поземлен имот с административен адрес: ул.***, като запазил пожизнено и безвъзмездно правото да ползва имота до 18.02.2023г.

4

Безспорно е и обстоятелството, че на 14.11.2001г. ищецът сключил договор с " Бруната" ООД, по силата на който последното дружество се задължавало да извършва разпределение на топлинната енергия между абонатите от абонатна станция №*** находяща се на ул.***, както и че от общо дванадесет партиди в сградата само един абонат е отказал топлинния счетоводител – абонат № ***.

Ноторно известно, че Общите условия на "Топлофикация Плевен " ЕАД са публикувани в един централен ("Нощен труд" бр. от 13.12.2007 г.) и един местен ( "Посоки" в бр. 239 от 2007г) ежедневник и са одобрени от ДКЕВР.

Спори се между страните съществувало ли е облигационно правоотношение между страните през процесния периода и на какво основание, доставило ли е ищцовото дружество топлинна енергия в процесното жилище в посочения в исковата молба период от време, какво количество е доставило, отговаря ли на изискванията в нормативната уредба общият топломер, като средство за търговско измерване и дължи ли заплащане на начислената по фактурите сума въззиваемия.

За да отхвърли иска, съдът е приел, че средството за търговско измерване – общ топломер не е минало метрологична проверка за определен период от време, което е повлияло върху окончателните данни, върху които е начислявано потреблението по отделните партиди, заедно с липсата на доказателства за извършени отчети на индивидуалните електронни разпределители в апартамента.

Тези изводи на първата инстанция се споделят частично от настоящия въззивен състав.

С оглед посоченото по-гое въззиваемият е ползвател на имота, като това право е запазено за процесния период, което се установява от представения нотариален акт. Няма данни за исковия период, нито към момента на разглеждане на делото същият да е починал, поради което и той се явява, по силата на чл.153 ал.1 от ЗЕ клиент на ТЕ, длъжен е да монтира средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ - индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплаща цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Съгласно чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда - етажна собственост, присъединена към 5 една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/.

От заключението на техническата експертиза по делото несъмнене се установява, че сградата е топлоснабдена и има изградена сградна инсталация.

Подаваната топлинна енергия се отчита от монтиран в абонатната станция общ топломер. В апартамента има монтирани индивидуални измервателни уреди.

Постановките на закона за енергетиката са изцяло приложими в случая.

За съда е налице задължително тълкуване на разпоредбите на ЗЕ и ЗЗП дадено с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК, докладчик съдията Борис Илиев . Независимо кога е настъпило присъединяването на сградата етажна собственост към централно топлоснабдяване, дали преди действието на ЗЕЕЕ /отм./ или по времето, по което същият е бил в сила, разрешението на основния въпрос за дължимост на плащане на доставена топлоенергия в сграда етажна собственост е разрешен от ВКС еднозначно и за двата случая. Приложението на чл.153 от ЗЕ е задължително, тъй като не е в противоречие с чл.62 от ЗЗП и §1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП. Изрично в това решение е посочено, че „Разрешението важи и за заварените от ЗЕЕЕ (отм.) сгради, които са топлоснабдени преди влизане в сила както на този закон, така и на ЗЗП.

Възприет е нов принцип за разпределение на постъпващото в сградата общо количество енергия (чл. 139 и сл. ЗЕ ), а прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ).“