Решение № 126 от 20.03.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Русе, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20254520201725 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от К. Д. К. против наказателно постановление № 25-1085003484/31.10.2025г. на Началника на група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВРгр.Русе. Същият моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява; вместо него се явява редовно упълномощен процесуален представител, който в съдебно заседание поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по нея.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС. На 15.10.2025г. около 17,10 ч. жалбоподателят управлявал собствения си л.а.“Опел Комбо“ с ДК № ...., като в района на Сектор „Пътна полиция“ гр.Русе нарушил пътен знак „Г2“ – задължително движение вдясно след знака, като вместо това направил ляв завой. Това било възприето от намиращите са наблизо и в патрулен автомобил служители на този сектор, които го настигнали и спрели за проверка. В района на бензиностанция „Петрол“ му била извършена проверка, като полицейските служители усетили, че същият мирише на алкохол. Била му извършена проверка за употреба на такъв с техническо средство, което отчело концентрация на алкохол 1 от 1,05 на хиляда, като той заявил, че е изпил една-две бири. За констатираното нарушение св.И. И. съставил АУАН против жабоподателя. Бил му издаден талон за медицинско изследване, като същият се явил в определеното болнично заведение и дал кръв за изследване. Видно от назначената химическа експертиза концентрацията на етилов алкохол в кръвта му била в концентрация от 1,09 на хиляда.

Въз основана на АУАН издал обжалваното наказателно постановление, с което му наложил наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. /511.29 евро/ и ЛПУМПС за срок от една година за нарушение по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото доказателства .

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това и в този смисъл е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

По делото няма спор, че жалбоподателят е управлявал автомобила с концентрация на етилов алкохол от 1,09 на хиляда. Това обстоятелство не се оспорва от него и от защитата, актосъставителят И. И. в показанията си изрично заявява, “Като си смъкна прозореца на шофьорската врата жалбоподателят ни лъхна на алкохол. Той заяви, че е изпил една–две бири“, показанията му на л.64 от делото, гърба. Подобно признание е направил и самият той в протокола на л.11 от делото, съставен непосредствено преди вземане на кръвната проба в болничното заведение сам е посочил, че е изпил една бира от 500 мл.

Основното възражение на защитата се изразява в това, че се претендира за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Това възражение е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение. В случая не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН,т.е. случаят може да се определи като всякакъв друг, но не и маловажен случай на административно нарушение. Това е така, защото на първо място стойността на установената алкохолна концентрация е в размер от 1,09 на хиляда, което е много близка стойност до граничната от 1,2 на хиляда, която превръща деянието вече в престъпление. Отделно от това жалбоподателят е извършил и две други нарушения на правилата за движението към момента на проверката, за които е наказан с две други влезли в сила наказателни постановления – по чл.183 ал.2 т.2 и по чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП. Също така, видно от справката за административни нарушения по ЗДвП се установява, че жалбоподателят е наказван с още девет други влезли в сила наказателни постановления и шест електронни фиша. Всичко това в своята съвкупност води до извода, че в случая не са налице критериите по чл.28 вр.§ 1 т.4 от ЗАНН.

2

В този смисъл съдът намира, че наказателното постановление е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, доколкото не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

Размерът на санкциите е от характера на абсолютно определените и размерът им не зависи от волята на АНО и съда.

С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр.ал.9 от ЗАНН, съдът :

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-1085-003484/31.10.2025г., издадено от Началник група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, с което на К. Д. К., с ЕГН:********** са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 1 000 лв. и ЛПУМПС за срок от

12 месеца за нарушение по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3