Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1772 от 05.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1315/2025
Вид
Определение № 1772
Подписан
05.06.2025
В сила
05.06.2025
Състав
Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Екатерина Владимирова Мандалиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1772 гр. П., 05.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., V СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Екатерина Вл. Мандалиева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501315 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.410 във вр. с чл.414 и чл.78, ал.4 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, чрез юрк. Б.Д., против Определение № 3880/20.03.2025г. по ч.гр.д.№ 20917/2024г. по описа на Районен съд – П., XIX гр.с., с което дружеството е осъдено да заплати на Н. Д. И. с ЕГН: ********** и адрес- гр.

П., ул. *** № ***, ет. ***, ап. ***, сумата в размер на 400 лв. за разноски по заповедното производство по ч. гр. д. № 16800/2024 г. на ПРС. Моли да бъде отменено обжалваното определение. При условията на евентуалност, в случай, че въззивният съд счете, че разноски за заповедното производство са дължими, моли да не се присъждат такива по-високи от 50 лв.

Въззиваемата страна Н. Д. И., ЕГН – **********, чрез адв.П. К., депозира писмен отговор, че частната жалба е неоснователна изцяло.

Окръжен съд – П., V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд - П. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Н. Д. И. е подадено заявление по чл.410 от ГПК, което е уважено и е издадена Заповед № 8298/02.10.2024г. за изпълнение на парично задължение.

1

Срещу заповедта от длъжника Н. Д. И., чрез адв.П. К., е подадено Възражение с вх.№ 106552/18.10.2024г. по чл.414 от ГПК, с което е заявено, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед. Претендирани са разноски в размер на 400 лв., съгласно приложените ДПЗС и пълномощно.

В указания срок от Районния съд от заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подадена искова молба по чл.422 от ГПК и е образувано гр.д.№ 20917/2024г. по описа на Районен съд – П., XIX гр.с.

С Определение № 1161/27.01.2025г., постановено по гр.д.№ 20917/2024г. на Районен съд – П., XIX гр.с., е прекратено производството и е върната подадената от заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД искова молба по чл.422 от ГПК. За да постанови определението, Районен съд, XIX гр.с., излага мотиви, че исковата молба е оставена без движение до остраняване на констатирани нередовности, имащи отношение към обхвата на спора по делото при съобразяване и задължението на съда за служебно изследване наличието на нищожно и неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит, а именно какъв е лихвения процент по договора и какви са условията за начисляването му, дължат ли се други разходи по кредита, какви и в какъв размер, какви са условията за начисляването им, какъв е размера на ГПР и какви разходи се включват в него, в едноседмичен срок. В рамките на предоставения на два пъти срок не са били изложени твърдения по обстоятелствата посочени от съда. Затова, съдът е наложил извод, че след като ищецът не е изложил в исковата молба всички обстоятелства, на които се основава иска, същата се явява нередовна и на основание по чл. 129, ал. 3 от ГПК и подлежи на връщане, а производството – на прекратяване. Определението на Районния съд е обжалвано пред ПОС и е потвърдено от въззивната инстанция, с влязло в сила определение.

От Н. Д. И., чрез адв.П. К., е депозирана Молба с вх.№ 9873/28.01.2025г. за присъждане на разноски, на осн. чл.78, ал.4 от ГПК, съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК.

От „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е депозиран писмен отговор с вх.№ 17135/13.02.2025г., че молбата е неоснователна. При условията на евентуалност, е направено искане за присъждане на разноски в не по-висок размер от 50 лв.

Районният съд, за да постанови обжалваното Определение № 2

3880/20.03.2025г., излага основни съображения, че след връщане на исковата молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и прекратяване на производството по чл.422 от ГПК с влязло в сила определение, издадената по ч. гр. д. № 16800/2024 г. на ПРС заповед за изпълнение за процесните вземания подлежи на обезсилване. Тъй като с подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК и издаване на заповед за изпълнение заявителят е станал причина за организиране защита на длъжника и подаване на възражение срещу заповедта, за което са сторени разноски за процесуален представител, Районният съд е приел, че следва да поеме и разноските в размер от 400 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно ДПЗС.

С подадената частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД се поддържат отново доводите, описани с писмен отговор с вх.№ 17135/13.02.2025г.

Окръжен съд – П., в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е частично основателна.

В заповедното производство процесуалните действия на длъжника са сведени само до подаване на възражение по чл.414 от ГПК против издадената заповед за изпълнение, издадена на осн. чл.410 от ГПК. Възражението по чл.414 пр.1 от ГПК се подава в писмена форма и е достатъчно само длъжникът да възрази срещу заповедта за изпълнение.

Съгласно чл.414 пр.2 от ГПК – Обосноваване на възражението не се изисква освен в случаите по чл.414а от ГПК. В конкретния случай, налице е подадено възражение по чл.414 пр.1 от ГПК. Ето защо, адвокатското възнаграждение следва да се определи при условията на §1 от ДР на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тоест по аналогия. Аналогична хипотеза на подаване на възражението по чл.414 пр.1 от ГПК е извършването на писмена консултация от адвокат и съответно възнаграждението се определя от съда в размер на 60 лв. на осн. чл.

6, ал. 1, т. 2 от Наредба №1/09.07.2004г., а не и на осн. чл. 7, ал. 7 във вр. с ал. 2 от Наредба №1/09.07.2004г.

В тази насока е и съдебната практика - Определение № 377/24.07.2017г. на ВКС, ТК, по ч.т.д.№ 601/2017г., I т.о.

Обжалваното определение следва да бъде отменено за разликата над 60 3 лв. до присъдените 400 лв., а в останалата част до 60 лв. - потвърдено.

По мотивите, П.ският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 3880/20.03.2025г. по ч.гр.д.№ 20917/2024г. по описа на Районен съд – П., XIX гр.с., с което „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, е осъдена да заплати на Н. Д. И. с ЕГН:

********** и адрес- гр. П., ул. *** № ***, ет. ***, ап. ***, за разликата над сумата 60 лв. до пълния претендиран в размер на 400 лв. за разноски по заповедното производство по ч. гр. д. № 16800/2024 г. на ПРС, като вместо това постановаваОставя без уважение искането на Н. Д. И., с ЕГН: **********, чрез адв.П. К. за присъждане на разноски за подадено възражение по чл.414 от ГПК в заповедното производство по ч. гр. д. № 16800/2024 г. на ПРС за разликата над сумата 60 лв. до пълния претендиран в размер на 400 лв.

Потвърждава Определение № 3880/20.03.2025г. по ч.гр.д.№ 20917/2024г. по описа на Районен съд – П., XIX гр.с., в останалата част за присъдената сума до размера на 60 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4