Протокол № 580 от 21.11.2022, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 580 гр. П.., 17.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П.., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка П..а при участието на секретаря Галина Г. Младенова

Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20215200500565 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят Б. И. Т. – редовно призован в предишното съдебно заседание, се явява лично и с адв. П. Б. – редовно упълномощен по делото.

Ответницата К. Д. Д., редовно призована по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, се явява лично и с адв. Ш.., редовно упълномощена.

Не се явява и представител и за Дирекция „Социално подпомагане“ – П.., редовно призована. редовно призовани.

Не се явява и представител и за Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, редовно призовани.

Вещите лица Е. С. К., д-р В. К., д-р. Р. П., редовно призовани се явяват лично.

Адв.Б. : - Да се даде ход на делото.

Адв.Ш.. : - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, затова

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Пристъпва към изслушване на допуснатата комплексна експертиза и снема самоличността на вещите лица, както следва:

В.л.Д-р В. А. К. – 39 год., българин, български гражданин, неосъждан, без родство със страните. Предупреден за отговорността по чл.291 от НК.

- Представили сме заключение, което поддържам.

В.л.Е. С. К. – 62 год.,българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство със страните. Предупредена за отговорността по чл.291 от НК.

- Представили сме заключение, което поддържам.

В.л.Д-р. Р. И. П. – 62 год., българин, български гражданин, неосъждан, без родство със страните. Предупреден за отговорността по чл.291 от НК.

Представили сме заключение, което поддържам.

Пълномощниците на страните поотделно: – не правим възражение за неспазения срок по чл.199 от ГПК за представяне на експертизата.

В.л. П. – Доколкото си спомням гледах един преглед от Д-р.

Панев. Извърших ехографско изследване на тестисите на детето. Единия тестис е разположен мисля ,че десния, в коремната кухина което налага допълнително оперативно лечение. Мнението на колегите от И.. и от Б.. е такова. Няма съществена разлика в поведението и лечението и вземане отношение по отношение здравословното състояние на детето от колегите в Б.. и И... Тъй като може би в И.. детето е прието за оперативно лечение и е направено по- подробно изследване и са констатирали и са отбелязали колегите в испанската болница, са наблегнали на този момент ,че това е вродено заболяване, което върви с допълнителни увреждания. Това са задържане на тестисите и неправилна позиция на бъбрека. Там е предложено още тогава и е планирано оперативно лечение. Не бих казал, че недостатъчно е лекувано тук и неправилно, но по - редно е като е започнато едно лечение, да се продължава на едно и също място. Това е в интерес на детето, и подобре се проследява лечението на детето. Ако възможностите са такива ,че не може да продължи лечението в И.., естествено е, че ще продължи лечението в Б... Не възможно теоретично при прегледа който извърших тестиса да е бил на мястото му , а преди две седмици да е бил в коремната кухина. Това е 2 невъзможно, защото този тестис най-вероятно е атрофичен, с намалени размери и това е причината за неговата миграция в коремната кухина и това е причината при детето и е редно да бъде оперирано, за да се види дали той е жизненоспособен , дали е достатъчно оформен. Да бъде вмъкнат или да бъде оперативно отстранен , което е с оглед на това да не се развие в злокачествено образование. Не е фатално детето да остане с един функциониращ тестис с продуктивно и сексуална функция, т.е, той ще може да си бъде пълноценен мъж, но по принцип тестиса трябва да бъде свален от коремната кухина, за да може да бъде наблюдаван и ако той е атрофичен и няма възможност да бъде свален / защото доколкото разбрах от документите е правен такъв опит/ говори ,че тази мобилност на тестиса говори ,че той е с намалени размери и има риск да бъде злокачествено изменен в коремната кухина, поради повишената температура коремната кухина. Аз се съмнявам ,че тестиса е намерен на нормалното му местоположение, но дори да е така тук може да се говори за т.нар. „асансьорен тестис“, т.е той мигрира от температурни условия, физическо натоварване може да слезе долу , но това не изключва необходимостта от оперативна интервенция тестиса да бъде фиксиран долу. Не съм казал, че е необходимо незабавно да се извърши оперативното лечение, но колкото по-рано, толкова по-добре за детето, поради простата причина,че делото навлиза в една възраст, да сега то е малко и хормоналната активност на тестета не е така засилена. Това ще започне, когато влезе в пубертета. Добре сега да се направи. Когато навлезе в една възраст, когато е съзрял се получават рисковете от т.нар. автоимунитет и тогава, дори другия тестис да е нормален, изработването на антитела и може да се стигне да т.нар. „асансьорен тестис“, т.е съдовете са прекалено малки и при студ тестиса се качва нагоре в коремната кухина, за да търси топлина.

В.л.К. – Има само един преглед при психолог Д... Там са описани различни аутични симптоми, които не са били коментирани и това не е дало отражение в заключението. Най - голямата неглижирано, когато детето е хоспитализирано. Това на детето не е направено психологично изследване.

Психиатъра, който познавам лично дава едно заключение, както и аз бих направил, че има някакъв проблем , но не се знае какъв е този проблем, защото детето не е посещавало достатъчно необходимите прегледи и изследвания. При прегледите, които е направило има изброени много и 3 различни аутични проблеми.

В.л. К. – Искам да кажа ,че започнато е да се прави нещо с детето в негов интерес, психо- емоционален изключително и не са доведени докрай.

В.л.К. – Мисля, че бащата е доста по- активен от майката.

Майката не върши нещата докрай, защото не смята, че е в неин интерес.

Майката отрича детето да има детски аутизъм и не иска тази диагноза да бъде поставена.

В.л. К. – Самото отричане е защитен механизъм – „ Няма проблем. Не желая да има този проблем. Страхувам се от проблема“ и така го отрича. Отричането е от майката. Това което ние установихме, движейки се из кабинета, ходейки на пръсти и т.н., винаги имаше определена причина от страна на майката, която казваше „ Той сега защото е емоционален, той сега защото е напрегнат, защото е изморен и т.н.“ Така или иначе тази симптоматика е установена. Отричането на проблема е защитен механизъм.

Дигностицирането не е в наши води за медикаментозното лечение. Това е в компетенцията на психиатрите, затова е назначена комплексна експертиза.

Това е реакция на родителя, който не иска да приеме заболяването на детето.

Поддържам това, което съм записала в заключението си по повод защитния механизъм.

В.л.К. – Искам да кажа, че детето е в лека форма на детски аутизъм и при подходяща работа със специалисти психолози е доста благодатно и би имало положителен напредък.

Адв.Б. – Нямам повече въпроси към вещите лица.

Адв.Ш.. – Нямам въпроси към вещите лица.

Съдът счита, поради което че следва да се приеме заключението на експертите,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА заключението на вещите лица.

На вещите лица Д-р В. А. К. и Е. С.

4

К. да се изпрати възнаграждение в размер на 885.40 лв. на всяко едно от вещите лица, като на тези две вещи лица се изплати от внесения депозит по 300 лв. за всяко една от тях.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца да внесе допълнително 1170.80 лв. по сметката на ПОС в едноседмичен срок от днес за изплащане възнаграждение на вещите лица Д-р В. А. К. и Е. С. К., като възнаграждението на в.л. д-р. Р.

И. П. ще бъде определено след като вещото лице представи справка – декларация по наредбата за възнагражденията за вещите лица в ЗЗ.

Адв.Б. – Г-н Председател, остана само изслушването на страните. Ние нямаме искане за други доказателства.

Адв.Ш.. – Нямаме други доказателствени искания.

На основание чл.59 ал.6 от СК съдът пристъпва съм изслушването на родителите.

Жалб.Б. И. Т. – Контактите ми с детето както е по режимът, който е определен. Зависи как е на училище. Аз отивам до Бургас , изчаквам да минат часовете, вземам го, преоблича се и тръгваме към П... През цялото време си говорим. Аз го питам какво правят в училище , дали има нето което го притеснява, нещо което му е направило впечатление. Разпитва ме за домашните любимци, които има, дали го чакат. Тук в къщи има едно котенце, което той много харесва и веднага като дойде , веднага започва да играе с него. Искам да го науча да полага грижи за него – да го храни, да му дава водичка. Опитвах се преди време да работим с психолозите в центъра в П.., когато има възможност, но тази възможност прекъсна. Опитвам се когато пишем домашните да разбере, че е без значение дали е при мени или при майка си, че той трябва да знае, че има задължение за писане на домашните или примерно неща, които той трябва да свърши.

Майка ми и баща ми осъществяват контакт с детето, когато е при мен.

Ние сме във еднофамилна къща. Майка ми е на долния , аз съм на горния етаж. Докато детето е при мен го уча да си избира сам дрехите, да не се налага да се съблича и да се облича като бебе. Все още му е трудно. Трудно облича якето, на моменти трудно обува панталона, обръща го. Искам да му дам свободата да се оправя сам. Имам помощ от родителите ми. Мога да 5 разчитам на майка ми , на баща ми, на сестра ми. Майка ми в момента в болнични, защото имаше лошо счупване на ръката и е с имплант. Баща ми е в чужбина, там работи. Сестра ми и съпругът й също. Баба ми и дядо ми са на линия, ако имам нужда. Имам от страна на роднини на кого да разчитам, когато имам нужда.

Най-голямата ми трудност при отглеждане на детето е, че в момента, в който тръгна да работа с психолог и психиатър, майката веднага вкарва отказ, а не са много специалистите с които може да се работи. Парадокса в случая е, че търсейки варианти в П.. , П.. , С.. винаги питам майката съгласна ли е.

Когато кажа ,че искам аз да го направя, аз да работа с детето, тя казва „ Съжалявам, но без съгласието на майката не може да се направи нищо“. Това което можеше да се работи с него е предотвратено. След това тръгнах аз при специалисти да ме насочат мен към курсове , да се усъвършенствам, за да мога аз да работа с детето в къщи. Аз изрично казах пред специалистите, че не съм с отнети права, че имам право да си виждам детето, че не съм ограничен в някаква степен, обаче детето живее при майка си. И двамата сме родителите и двамата имаме според мен и правата и задълженията към това дете. Винаги когато водим дебат ми се казва „Ти нямаш правата“ и се приключва разговора. Ако имам правата ще е друго. Опитвахме се няколко пъти да коментираме, имаше период в който да се тръгне на прегледи, но ...

Аз един път съм забранявал на майката да лекува детето в друга болница.