Решение № 330 от 05.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. Пловдив, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20235330205881 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 23-3389-000292 от 10.10.2023 г., издадено от началник 06 РУ при ОД на МВР Пловдив, с което на М. Ц. А. , ЕГН ********** с адрес ****, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП и на основание наредба № Із-2539 са му отнети 10 контролни точки от талона.

В жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление тъй като жалбоподателят се е явил в КАТ, за да регистрира автомобила, но това не било възможно, тъй като същият бил обявен за издирване с мярка „Установяване на адрес“ и не бил снет от издирване в продължение на два месеца. В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и се представлява от процесуален представител, който поддържа и доразвива аргументите.

Въззиваемата страна изпраща становище, в което посочва, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП е правилно и законосъобразно. В съдебно заседание не се представлява.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 01.06.2023 г. М. Ц. А. закупил чрез нотариална сделка – договор за покупкопродажба лек автомобил Нисан Примера с рег. № ****. В срок от 1 месец А. следвало да представи МПСто и необходимите документи за пререгистрация в отдел „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, а именно придобиване на собственост по чл. 3 и 1 чл. 4 на НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Същият се явил в с-р Пътна полиция на 26.06.2023 г. и подал документи за пререгистрацията на автомобила. От служителката бил уведомен, че не може да промени регистрацията на автомобила си, тъй като е обявен за издирване и следва да се свърже с лицето, което го е обявило.

Действително се установява, че с телеграма № 16802/22.06.2023 г. М. Ц. А. е бил обявен в процесуалното качество на свидетел, за общодържавно издирване, с мярка „Установяване на адрес“. Жалбоподателят се свързал с лицето, което било посочено в телеграмата за обявяване за ОДИ, който го препратил към гл.разсл.пол. Д. К., с когото следвало да се проведат необходимите процесуално следствени действия, но не снел от ОДИ А.. Последният отново направил опит да регистрира автомобила си, но и този опит не бил успешен, тъй като още не бил снет от издирване. Едва след извършване на процесуално следственото действие – разпит на свидетел, на 04.07.2023 г., разследващия полицай постановил А. да бъде снет от издирване. Това се случило с телеграма № 10605/13.07.2023 г., но никой не уведомил жалбоподателя за това обстоятелство.

След като изтекъл двумесечен срок от сключването на прехвърлителната сделка регистрацията на автомобил Нисан Примера с рег. № **** била прекратена служебно на 03.08.2023 г.

На 26.08.2023 г., в 22:00 ч. лек автомобил – Нисан Примера с рег. № **** се движил в гр. Пловдив, като го управлявал самият А.. На кръстовището на бул .Цариградско шосе и ул. „Лев Толстой“, процесното МПС било спряно за проверка от свид. Б. Б., който заедно с колегата си Д., извършвали и контрол на пътното движение.

При спирането на автомобила за проверкаь служителите установили, че същият бил с прекратена регистрация. Нарушителят заявил, че ще обжалва. Бил му съставен АУАН за установеното нарушение. След съставянето на акта, на 29.08.2023 г. собственикът се явил в ОД на МВР и пререгистрирал автомобила.

Материалите били изпратени на РП Пловдив за извършване на предварителна проверка по чл. 145 от ЗСВ за извършено престъпление по чл. 345 от НК. Проверката завършила с Постановление за отказ да се образува наказателно производство поради несъставомерност и материалите били изпратени до административнонаказващия орган за евентуално ангажиране на административна отговорност.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от гласните доказателства, а именно разпита на свид. И. А., както и от писмените доказателства – АУАН, постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 13.09.2023 г., което се ползва с доказателствената сила на официален удостоверителен документ за посочените като установени обстоятелства, справка за собственост и регистрация, мотивирана резолюция, обяснение на М. Ц. А., писмо от криминална полиция за обявяване и снемане от издирване на лицето М. Ц. А., справка от софтуерната система на ПП за опити за пререгстрация на Нисан Примера, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и Заповед № 317з-7086/09.08.2022 г.

Показанията на свидетеля съдът намира за логични, последователни и непротиворечиви. Свид. А.а, макар и с близка връзка с жалбоподателя свидетелства, че неколкократно тя и съпругът й са посетили сектор Пътна Полиция с цел да се пререгистрира автомобила, като съдът не установи доказателства, които да оборват показанията на свидетелката, поради което ги кредитира.

Относно приложението на процесуалните правила:

Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като 2 материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от т. 3.8 на представената заповед.

Производството е образувано на основание чл.36, ал. 2 от ЗАНН след прекратяване на наказателното производството и изпращане на материалите за преценка дали да се ангажира административнонаказателната отговорност на конкретното лице.

В императивната норма на чл. 57 от ЗАНН са поставени минималните изисквания за съдържание на НП. Същите са необходима гаранция за спазването на правото на защита на нарушителя и като част от строго формалното административно наказателно производство са необходими за законосъобразното му протичане. При издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. Не се създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като НП съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение.

В атакуваното НП не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези

(време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено) включително и релевантния поднормативен акт, а именно НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Нарушителят е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му –за управление на МПС, което не е било регистрирано, тъй като регистрацията му е била служебно прекратена.

От правна страна съдът намира следното:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че неправилно административнонаказаващия орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя, тъй като не е налице субективната страна на административното нарушение.

Видно е от доказателствата, че М. А. в законоустановения срок от 1 месец е изпълнил добросъвестно задължението си да се яви в ПП и да пререгистрира новозакупения автомобил на основание чл. 3, ал.1 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г.

Администрацията на с-р „Пътна полиция“ е отказала да извърши регистрацията поради факт независещ от жалбоподателя, който не е регламентирам нито в Наредбата, нито в друг нормативен или поднормативен акт. Касае се вероятно за вътрешноведомствен акт, за чиито последици лицето не е предупредено, нито е запознавано с правата и задълженията му. Обявяването на лице за общодържавно издирване с мярка „установяване на адрес“ по инструкция на МВР не може да ограничи повече правата му, от това да му бъде снето обяснение за адреса на който пребивава и евентуално да му бъде връчена призовка за явяване. След приключването на това действие, а не на процесуалното действие, за което е викано, лицето незабавно следва да се свали от издирване с конкретен акт на компетентен орган. В настоящия случай се касае за бездействие на държавата, а именно след установяването на лицето на 26.06.2023 г. същият е снет от издирване едва на 13.07.2023 г., което представлява неправомерно забавяне на органите на МВР.

3

Освен това, лицето не само, че не е снето от издирване, а неправомерно издирването му в качеството на свидетел е обвързано с ограничаването на правото на собственика на автомобил да го регистрира или с други думи да упражнява в пълен обем правото си на собственост, тъй като не може да се разпорежда с него, а и търпи санкции.

Съдът в случая намира, че на следващо място освен липсата на субективния елемент – вината, липсва и елемент от обективения състав на нарушението ,а именно неправомерно е прекратена регистрацията на Нисан Примера с рег. № **** поради неизпълението на задължението на собственика в едномесечен срок да се яви в с-р ПП за пререгистрация.

В чл. 143, ал. 15 от ЗДвП е посочено, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Установява се по делото, че осбственикът е изпълнил своята част от задължението да регистрира автомобила и то в едномосечения срок по наредбата, но именно административнонаказващия орган не е изпълнил задължението си да пререгистрира автомобила. Поради това, съдът намира че не са настъпили предпоставките на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и служебна дерегистрация изобщо не е следвало да настъпва. Не може да се вменява във вина на жалбоподателя липсата на комуникация между отделните звена на МВР и неправомерното поведение на орган на МВР, както и забавата на държавата и неправомерното ограничаване на правата на лицето.

Тъй като според настоящия състав никой, включително и държавата не може да черпи облаги от неправомерното си поведение, то в този случай АНО е наложил санкция за несъставомерно от субективна и обективна страна нарушение, поради което и наказателното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.

Наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя като нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП. Същата вменява задължение по пътищата отворени за обществено ползване да се движат единствено регистрирани МПС-та и като не се е съобразил с това, жалбоподателя бил осъществил чрез действията си състава на вмененото нарушение. НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. в чл. 3 и чл. 4, вменява на собствениците задължението да представят за пререгистрация МПСтата, които са придобили, ведно с релевантните документите в едномесечен срок. Точно това е сторил жалбоподателят. Съгласно чл. 143, ал. 15 на ЗДвП администрацията на ОД на МВР Пловдив е следвало да прекрати служебно регистрацията на МПС лек автомобил Нисан Примера с рег. № ****, ако приобретателят не се е явил пред органите в двумесечен срок от промяна на собствеността, но както вече беше разгледано МПСто е било представено за пререгистрация и издаване на ново свидетелство за регистрация първа и втора част, но въпреки това изцяло във връзка с бездействието на администрацията МПСто е останало непререгистрирано.