Акт от 13.04.2021, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- 2021/2020
- Подписан
- 13.04.2021
- В сила
- 20.06.2022
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 211 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 291, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.298, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.18 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 109 · Закон за собствеността
- чл.31 · Закон за собствеността
- чл.31, ал.1 · Закон за собствеността
- чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл.32, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.32, ал.2 · Закон за собствеността
- чл.33, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.34 · Закон за собствеността
- чл. 37 · Закон за собствеността
- чл.38 · Закон за собствеността
- чл. 38, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 38, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл.40 · Закон за собствеността
- чл.68 · Закон за собствеността
- чл. 69 · Закон за собствеността
- чл. 79 · Закон за собствеността
- чл. 81 · Закон за собствеността
- чл. 83 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш Е Н
И Е № 260248 гр.Сливен, 13.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Сливенски районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА при секретаряМАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№2021 по описа за
2020 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано въз основа обективно кумулативно са съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС предявени от Т.С.И., ЕГН: ********** *** чрез адв. Г.Х. *** срещу С.К.С. и С.С.К..
В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба е постъпил от всеки един от двамата ответници. Ответникът С.К.С., ЕГН: ********** *** чрез адв. М.А. *** е предявил обективно кумулативно съединени положителни установителни насрещни искове с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС срещу ищцата Т.С.И., ЕГН: ********** ***.В срока по чл. 131 ГПК ищцата е депозирала отговор на насрещната искова молба.
В исковата молба ищцата твърди, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 20, том II, дело № 412 от 1990 г. на Петър Начков, Нотариус при PC - Сливен, родителите й - С. П. С. и К. П. С. й били дарили ½ идеална част от собственото си дворно място, находящо се гр. Сливен, ***. представляващо имот пл. № 8326А, парцел III - 8326, в квартал 449 по плана на гр. Сливен цялото с площ 512 кв.м.. от които застроено 79 кв.м.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 9, том II, per. № 1534, дело № 155 от 2010 г. на Катя Тодорова - Нотариус с район на действие гр.Сливен. майката на ищцата - К. П. С. й била дарила своите 3/8 идеални части от поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се гр.
Сливен, ***, целия с площ 529 кв.м., ведно с ¾ идеални части от: a/ самостоятелен обект в жилищна сграда с идентификатор № ***, който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***. представляващ първи етаж от жилищна сграда, с площ 83 кв.м., представляващ жилище - апартамент, заедно с южната част от избените помещения и ’/2 идеална част от таванските помещения; б/ сграда с идентификатор № ***, построена в поземлен имот с идентификатор №*** на един етаж, със застроена площ 55 кв.м. представляваща хангар, депо, гараж.
Ищцата твърди, че от описаните нотариални актове, се удостоверява правото й на собственост, върху дворното място, върху първи етаж от жилищната сграда, както и върху ½ от таванско помещение и ½ от избени помещения на сграда находящата се в гр. Сливен, ***.
Ищцата твърди, че по силата на Нотариален акт № 163, том II, дело № 951 от 1974 г. на Сливенски районен съдия, първия ответник - С.К.С. закупува от бащата на ищцата С. П. С. - „само ½ идеална част от двуетажна сграда от този имот, като се ползва и обитава втория етаж от същата сграда, състоящ се от три стаи, салон, кухня и ½ идеална част от избено помещение с намиращата се в него избена стая“. Заявява, че към момента, първият ответник обитава ½ от въпросното избено помещение, което било пригодено за жилище. Твърди, че вторият ответник С.С.К. обитава вторият етаж от същата сграда находящата се в гр. Сливен, ул. „Лъвова чешма“ № 9.
Посочва, че с протоколно определение от 13.04.1976 г., постановено по гр.д.
№ 275/1976 г. по описа на Сливенски районен съд, бащата на ищцата /С. П.
С./ и първия ответник С.К.С., се спогодяват С.К.С. срещу сумата от 500,00 лева да получи ½ идеална част от подпокривно пространство /таванско помещение/ и за 1/2 идеална част от стълбището. С.К.С. се задължава и да предостави ползването на стълбището, което води до таванското помещение.
Ищцата, твърди че повече от 40 години, ответникът С.С.К. държи без правно основание таванското помещение, което е нейна собственост и не й дава абсолютно никакъв достъп до собственото й таванско помещение. Твърди, че С.К. абсолютно самоволно и без всякакво правно основание, повод и причина е запушил входа и стълбището на ищцата, водещ към таванското помещение на сградата, независимо, че ½ от същото таванско помещение е собственост на И.. В последствие ет. 2 от процесния имот се обитава от втория ответник - син, а избеното помещение, което е пригодено за живеене се ползва от бащата - в случая първи ответник. Твърди, че двамата я възпрепятстват да ползва част от собствения си имот.
Посочва, че с действията си двамата ответници С.К.С. и С.С.К. я възпрепятстват фактически да ползва част от собствения си имот. Отделно от това С. и К. й били забранили да предприема действия по отпушване на входа към стълбището, водещо до таванското помещение, което е нейна собственост. Освен неправомерното си поведение и действия, двамата ответници били отправяли закани и заплахи за саморазправа срещу ищцата и семейството й.
Твърди, че с действията си, ответниците държат без правно основание вещ, която е нейна собственост и тази вещ е в тяхна фактическа власт от около 40 години. Претендира да бъде установено, че притежава правото на собственост върху 1/2 от таванско помощение от процесния имот, находящ се и гр. Сливен, ул.
„Лъвова чешма“ №9и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върхувъпросното таванско помещение от имота. В този смисъл цитира мотивите към т. 18 от Тълкувателно Решение № 1/04.01.2001 г. по тълк.гр.д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС. Позовава се на Решение № 152/13.09.2011 г. на Второ ТО на ВКС по т.д.№ 950/2009 г. в което е прието, че за да се уважи иск за ревандикация на определена вещ или имот, в производството по чл.108 ЗС е необходимо да се установи по безспорен начин, че ищецът е собственик на спорната вещ /имот/, че ответникът го владее, като ищецът следва да докаже правото си на собственост и факта на владение от страна на ответника, а последният следва да докаже основанието си да упражнява фактическата власт върху вещта, при което ищецът не е длъжен да доказва по какъв начин и защо ответникът е установил владението или държането на вещта.
Ищцата твърди, че ответникът С.К.С. бил собственик на ет. 2 от процесната сграда, ½ от таванското помещение и ½ от мазето, които са прилежащи площи към ап. 2, находящ се в гр.
Сливен, ***, ет. 2, ап. 2. Първият ответник С.К.С. обитавал собствената си ½ от мазето, което бил пригодил за живеене, а синът му - втория ответник - обитавал ап. 2 от жилищната сграда. Ответниците не били притежавали собственост върху двора, в който е изградена жилищната сграда. Твърди, че без нейното съгласието, ответникът С.С.К. бил изградил в имота и няколко незаконни постройки, представляващи: навес - външна лятна гостна и друга постройка с квадратура около 8 кв.м.
Посочва, че в правната теория и трайно установената съдебна практика, изграждането на обект в чужд имот без съгласие на собствениците, е достатъчно основание за уважаване на предявен от тях иск по чл. 109 ЗС за премахване на изграденото и възстановяване на имота в състоянието преди нарушението, тъй като собственикът не е длъжен да търпи такъв строеж.
Със задължителната съдебна практика, било установено, че не е нужно да се доказва в какво се изразява неоснователното действие на ответника по смисъла на чл. 109 ЗС, когато самото нарушение е от такова естество, че предполага ограничаване правото на собственика да ползва имота си пълноценно и по предназначение /Решение № 283/12 г. от 07.03.2013 г. по гр.д. № 387/12 г. на II г.о./ . Цитира Решение № 532 от 21.10.2009 г. по гр.д.
№ 66/09 г. на II г.о., според което целта на негаторния иск е да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение, за което е без правно значение дали обектите са построени без строителни книжа, в отклонение от наличните строителни книжа или при съобразяване със строителни книжа, които противоречат на строителните правила и норми.
Без обуславящо значение било, дали искът по чл. 109 ЗС е предявен от всички или само от някои от засегнатите собственици - по този ред се защитава засегнатото право на собственост независимо от неговия обем, както и срещу всяко лице, включително и срещу съсобственик, изградил строеж в общия имот без съгласието на останалите участници в общността /Решение № 267/14 г. от 15.05.2015 г. по гр.д.№ 3225/14 г. на I г.о./. Собствениците на мястото не били длъжни да търпят изградения строеж, независимо дали същият обективно увеличава стойността на имота им и независимо от наличието или липсата на строителни книжа. В тази връзка цитира ТР № 31 от 06.02.1985 г. по гр.д. № 10/1984 г. на ОСГК на ВС, според което строителните книжа установяват и определят само техническата възможност и/или благоустройствената допустимост на строежа в съответния му вид от гледище на обществения интерес, но не са в състояние да установяват дали подлежащите на осъществяване въз основа на тях права принадлежат само на адресата на разрешението и че не се засягат права, които са чужди. Собственикът на земята не е длъжен да търпи изграждането и поддържането на каквито и да било сгради и съоръжения в имота си, ако не е дал съгласие за това чрез учредяване право на строеж в предвидената от чл.18 ЗЗД нотариална форма за валидност, каквато в случая не е налице.
Моли съдът по искът с правно основание чл. 108 от ЗС да се произнесете с установителендиспозитив признаващ правото на собственост на ищцата върху ½ от стълбището, както и 1/2 от същото таванско помещение от процесния недвижим имот с идентификатор № ***, представляващ жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** с административен адрес гр. Сливен, ***, ет. 1, ап. 1, със застроена площ на таванското помещение от 41,5 кв.м. и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответниците по делото С.К.С. и С.С.К. да предадат владението върху описаните по-горе прилежащите площи от процесната сграда – ½ от стълбище и 1/2 от таванско помещение от процесния недвижим имот на ищцата Т.С.И..
По искът с правно основание чл. 109 от ЗС моли съдът да се произнесете с осъдителен диспозитив, осъждащ втория ответник С.С.К. да премахне изградените незаконни постройки в поземлен имот с идентификатор № ***, собственост на ищцата, представляващи навес - външна лятна гостна и друга постройка с квадратура около 8 кв.м., находящи в двора на имот с административен адрес гр. Сливен, *** и да възстанови състоянието на имота в състоянието преди нарушението. Претендират сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника С.К.С.. Оспорва предявените искове като недопустими, неоснователни и недоказани. Предявеният иск по чл. 108 от ЗС бил недопустим, тъй като от изложеното в исковата молба можело да се направи извод, че ищцата претендира ½ ид.част от правото на собственост върху таванско помещение и 1 / 2 ид.ч. от правото на собственост върху стълбище в двуетажна жилищна сграда, която от 1974 година била в режим на обикновена съсобственост при равни квоти: 1/2 ид. част от правото на собственост върху двуетажна жилищна сграда била собственост на нейния баща, а ½ ид. част от правото на собственост върху същата сграда била собственост на него и съпругата му - в режим на семейна имуществена общност.
Твърди, че Нот.акт №200 том VIII, вх.рег.№ 2624/16.06.2010г., дело № 1520/20 Юг., дв.вх.рег.№ 2578 от 16.06.2010 г. на Служба по вписванията Сливен за дарение на недвижим имот не легитимирал ищцата като собственик на ½ ид.ч. от таванско помещение и
1/ 2 ид.ч. от стълбище в двуетажна жилищна сграда, която съгласно другите представени от ищцата писменни документи била в режим на обикновена съсобственост.
Предявеният иск по чл. 109 от ЗС бил недопустим, тъй като бил предявен срещу лице, което няма пасивната процесуална легитимация да отговаря по него - временните постройки, които ищцата иска да бъдат премахнати били изградени от него и били представлявали постройки обслужващи жилищната сграда, за изграждането на които ищцата била дала своето съгласие и ползването на тези постройки било разпределено между тях. Счита, че предявените искове били и неоснователни.
Твърди, че ищцата не била собственик на идеални части от таванско помещение и стълбище. Ищцата не била придобила с този договор правото на собственост върху процесното таванско помещение, тъй като дарителката /нейна майка/ не била негов собственик, както и не била собственик в обема идеални части от правото на собственост върху първия етаж от жилищната сграда и от дворното място, които дарява на дъщеря си. Посочва, че през
Разпечатката съдържа 35 от 197 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b46d594-482a-49a2-90e3-0146c461b1c3