Определение № 35722 от 01.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35722 гр. София, 01.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20261110127794 по описа за 2026 година

При служебната проверка на допустимостта на предявените искове съдът намира следното:

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК предявяването на установителен иск за вземането предполага заповедта за изпълнение да е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, като е удостоверил това с посочване на източника на данните в съобщението. Посочените предпоставки са кумулативни, поради което само залепването на уведомление и неполучаването на книжата в двуседмичния срок не са достатъчни за възникване на правен интерес от установителната защита.

В настоящия случай от приложените съобщения до настоящия адрес на ответницата Л. П. К. не се установява връчителят да е събрал данни, че същата не живее на този адрес. Не е посочено конкретно лице, предоставило такава информация, нито друг индивидуализиран източник, от който да е установено това обстоятелство.

Събраните данни, че ответницата не живее на постоянния си адрес, не заместват необходимото установяване на това обстоятелство по отношение на различния настоящ адрес. Отбелязването за залепено уведомление на 30.07.2026 г., както и последващото удостоверяване, че книжата не са получени, също не установяват липса на пребиваване на настоящия адрес.

Ето защо, дори да се приеме, че залепването на уведомлението е извършено надлежно, не е установена допълнителната предпоставка по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК — събиране и удостоверяване на данни, че длъжницата не живее на адреса, с посочване на източника им.

Поради това предявените установителни искове по чл. 422 ГПК са недопустими поради липса на правен интерес, който се преценява от съда, разглеждащ исковото производство.

Исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото — прекратено като недопустимо.

Мотивиран от изложеното, съдът

1

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба на „....“ ЕАД, ЕИК ......., срещу Л. П. К., ЕГН **********, с която са предявени установителни искове по чл. 422 ГПК за вземанията, предмет на Заповед № 205 от 29.04.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д.

№ 389/2026 г. по описа на Районен съд – Свищов, поради липса на правен интерес от предявените искове.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 27794/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 34 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2