Решение № 6845 от 16.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6845 гр. С, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. С. като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20241110158872 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искови претенции с правна квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ, съотв. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД от "Т С" ЕАД срещу Р. В. А. за паричните вземания за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.07.2024г. по гр.д. №38542/2024г. по описа на Софийски районен съд,113 състав, а именно: 2031,76 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. **** абонатен № ***, инст. № 4000001222, ведно със законна лихва за период от 25.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 297,56 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 01.08.2023 г., 48,05 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 25.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 12,18 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 13.06.2024 г

Ищецът твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника въз основа на на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период до топлоснабдения имот топлинна енергия, като купувачът не му заплатил дължимата се цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия /ОУ/ срок. Счита, че ответникът е в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху 2 изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

С отговора на исковата молба ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва твърдяната доставка на топлинна енергия, изправността на измервателните уреди, респ. коректността на измерването й в количествено отношение. Оспорва доказателствената стойност на писмените доказателства, представени от ищеца с аргумента, 1 че същите са частни свидетелстващи документи. Оспорва фактурите да са публикувани и да е получавал покана за плащането им. Оспорва наличето на договор между фирмата за дялово разпределение и етажната собственост. Иска от съда да отхърли исковете.

Третото лице-помагач на страната на ищеца "Д“ ООД не взема становище по предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 38542/2024 г. на СРС, 113 състав, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба, съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело. Ето защо по предявените искове допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. С Тълкувателно решение №2/2017г. по т.д. № 2/2017г. ОСГК на ВКС приема, че собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.

С доклада е отделено като безспорно и от съвкупния анализ на приетите писмени доказателства – договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 09.10.1990г. и удостоверения за смърт и наследници на Н И М-А. и В Р А. по делото се установява, че за процесния период Р. В. А. като единствен наследник на покойните си родители и собственик на жилището, находящо се в гр. С отговаря за задълженията, свързани със същия имот. От тук клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия е именно ответникът по делото.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал.

2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с 2 тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.

Предвид изложеното по делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца "Т С" ЕАД ответника в процесния период, като в отношенията между страните са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т С" ЕАД на клиенти в град С.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сгР. - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сгР. - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сгР. - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сгР. - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сгР.та, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

Съгласно чл. 139б ЗЕ, потребителите в сгР. – етажна собственост са длъжни са изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия. За процесния период дяловото разпределение в процесната сгР. – етажна собственост се е извършвало от "Д“ ООД, който извод следва от представените от третото лице-помагач писмени доказателства, както и от обстоятелствената част на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Дори и при липса на договор с лице по чл. 139б ЗЕ това обстоятелство няма отношение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия, доколкото ищецът е доставял топлинна енергия на адреса, а потребителите не могат да черпят права от неизпълнението на собственото си задължение.

Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът 3 кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки за дялово разпределение за имота през процесния период. Вещото лице изяснява, че количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване- общ топломер, монтиран в абонатната станция, който се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим „термнал“, с който се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца.

Установява се, че от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция. По данни на ФДР дяловото разпределение в блока е извършвано след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите. За процесния период в имота на ответника ФДР е отчитала уредите в имота, при което са попълнени документи за главен отчет, които са подписани от потребител и са приложени по делото. Вещото лице дава заключение, че отчетите са отразени коректно в изравнителните сметки. По данни на ФДР в процесното жилище е имало 2 монтирани отоплителни тела и съответно са монтирани 2 топлоразпределители. В имота се ползвала топла вода и има водомер за топла вода, по който се отчита разходът. Вещото лице е посочило детайлно как са формирани сумите за отопление и битово горещо водоснабдяване, при което е достигнало до извод, че изискванията на действащата през периода нормативна уредба са спазени. Измервателните уреди са преминали изикуемата метерологична проверка. Съдът кредитира изцяло СТЕ. Вещото лице е посочило, че при изготвянето на заключението се е запознало с всички необходими документи, и с изравнителни сметки и отчетни формуляри. Експертизата не противоречи на останалите доказателства по делото.

Спазен е принципът, залегнал в т. 2 на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО за изготвяне на сметките въз основа на реално енергийно потребление. Предвид изложеното и при съобразяване на изравнителните сметки, изготвени за процесния период, вещото лице е стигнало до извод, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 2056,35 лв. Вещото лице изяснява, че в ищцовото дружество има съхранени документи за периодичните проверки на топломера в абонатната станция, който подлежи на проверка на всеки две години. Цитира в заключението си издадените свидетелства, съгласно които за исковия период измервателния уред е съответствал на одобрения тип.